Кънчо Стойчев: Няма да е лесно да се постигне обща лява кандидатура, но пътят до нея ще бъде извървян

Социологът Кънчо Стойчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Стойчев, предстои среща между БСП и АБВ именно по темата общ кандидат-президент. Очаквате ли да се постигне съществен напредък днес?

Кънчо Стойчев: Да, най-вероятно ще се постигне съществен напредък. Това не означава непременно, че днес ще научим името на кандидатурата. Aко разглеждаме процеса като път, а той безспорно е път, това е важна стъпка в този път. Няма да е лесно да се постигне такава кандидатура, но от друга страна няма алтернатива пред тези две леви партии, освен да бъдат заедно. В този смисъл, колкото и трудно да е и колкото и още нови стъпки да трябва да бъдат предприемани, най-вероятно те ще бъдат предприемани и пътят ще бъде извървян.

Водещ: „Движение 21“ напусна преговорите с БСП за общ кандидат. Говори се, че самата Татяна Дончева, която оглавява движението, би могла да е евентуално такава кандидатура. Ще се отрази ли излизането на „Движение 21“ на евентуална обща кандидатура в лявото пространство?

Кънчо Стойчев: Не очаквам да се отрази, тъй като знаем, че не става дума за решаващ електорален потенциал в лицето на това движение. Същевременно не е добър знак, че то се отделя от общия процес, не и с оглед на представяне на първи тур, а с оглед на втори тур. Всъщност ключовото е какво ще каже г-жа Дончева, как би участвала тя на един втори тур на президентските избори – не тя лично като кандидат, а когато имаме първата двойка, коя от тези двойки, които ще бъдат на втори тур, ще подкрепи. Това е по-важният въпрос.

Водещ: Да, защото сме я виждали на конгреси на други политически сили, не само леви, например…

Кънчо Стойчев: Точно така. Тези 1-2%, които тя може да вземе не са важни за първи тур, те са важни за втория тур.

Водещ: Нека сега отново да се фокусираме върху това, което се случва вътре в БСП. Вчера беше отменен пленумът, на който трябваше те да вземат решение коя да е тяхната кандидатура, а причината е, че ген. Румен Радев, командващият Военновъздушните сили и омбудсманът Мая Манолова законово нямат правото да бъдат издигани като кандидатури. Как, според Вас, ще завърши цялата тази „неразбория“, ако мога така да използвам тази дума, в БСП?

Кънчо Стойчев: Не мисля, че става дума за неразбория, нито мисля, че ще произтече някакъв проблем от формалното освобождаване на генерала. Напълно съм убеден, че това ще се случи днес, утре или други ден. Далеч съм от мисълта, че някой ще спре оставката на човек, който си е подал оставката. Това няма да се случи, няма това да е факторът, който ще се окаже важен в тази ситуация.

Водещ: Тук е важно да се запитаме дали омбудсманът Мая Манолова би напуснала поста си, за да приеме номинацията.

Кънчо Стойчев: Лично аз не очаквам тя да напусне този пост. Тя се справя добре на този пост. Сравнително наскоро го пое, много е активна и едва ли ще тръгне да се явява на президентски избори. Във всички случаи тя, според мен, ще си остане омбудсман и при продължаване на добра работа би имала сериозно политическо бъдеще след години.

Водещ: За фигурата на ген. Румен Радев се говори, че тя е най-приемливата за двете страни – и за БСП и за АБВ. Реални ли са очакванията именно той да бъде издигнатият за кандидат-президент от лявото пространство?

Кънчо Стойчев: Според мен са реални, тъй като тази кандидатура отговаря на много важни принципи. Първо, тя не е силно политизирана. Второ, носи обединяващ характер. Трето, достатъчно широко отворена е към обществото като едно патриотично послание. Едва ли в оставащите дни може да се намери по-добра кандидатура, защото не става дума за месеци и знаем, че до един месец трябва да се посочи кандидатура, към началото на септември такава кандидатура трябва да има, защото ще започне вече и официалната кампания.

Водещ: Много се говори, по-скоро много се спекулира с името на настоящия министър-председател Бойко Борисов като евентуалната кандидатура на ГЕРБ. Какви биха били шансовете на ген. Радев в една такава ситуация, където има толкова ярки фигури? Само хипотетично, разбира се, защото все още нямаме нито едно официално име.

Кънчо Стойчев: Не бих могъл да взема позиция по този въпрос, тъй като аз не познавам ген. Радев като публична фигура, нито ми е ясно как той стои в публичното пространство, какви качества има пред екран, на срещи с хора. Това не го знам. Проблемът не е, че аз не го знам, а че мнозинството българи не го знаят, не са го видели, така че на този въпрос ще мога да дам отговор, когато го видим в действие, когато, ако бъде номиниран, минат да речем две-три седмици, когато той ще може вече и да говори, да се представи. Едва след това ще мога да кажа нещо по въпроса.

Водещ: Наистина тази кампания се отличи по-скоро с липсата на кампания, защото нямаме все още конкретни имена, конкретни идеи или тези, зад които да застанат хората, които ще се борят за президентския пост, а остават броени дни, както и Вие отбелязахте. Да очакваме ли да има наказателен вот от страна на хората и те да не проявят интерес към тези избори?

Кънчо Стойчев: Не, аз не очаквам пасивност. Това, което очаквам, е едни нормални равнища на гласуване, които в България са около 50-60%. Понякога статистиката отчита по-нисък процент, но това е за сметка на така наречените „мъртви души“ в списъците, които не са актуализирани. В България ние никога не сме имали проблем с гласуването на хората, те са гласували винаги повече от 50% от реално пребиваващите в България, често 60% и нагоре. Това е измислен и раздухан проблем от некомпетентни лица.

Водещ: Къде можем да търсим причината за това самото българско общество да не настоява за по-продължителен президентски дебат, за това да знае от по-рано кои са кандидатите за този пост? Как можем да си го обясним? Нека да направим само един аналог със САЩ. Там знаем, че поне година, година и няколко месеца по-рано започва тази дискусия, този дебат.

Кънчо Стойчев: Аз съм малко против преките аналогии и със САЩ или с Швейцария, които също са много популярни, по повод на референдумите. Ние сме друга държава, с друга политическа култура, с друга политическа действителност. Не е чак толкова малък периодът на дебатиране. Имаме си закони, там се казва колко продължава кампанията. Всъщност официалната кампания в много страни в Европа и по света е точно толкова, колкото е и у нас официалната кампания. Механизмът, традицията на избор на американски президент е построена по друг начин и това е свързано с ролята на американския президент за американската държава, която е съвършено различна от ролята на българския президент за българската държава. Така че такива аналогии не бива да се правят, те са плоски.

Публикувано на