Кънчо Стойчев: Кабинетът трябва да покаже непоклатима воля за промяна

Интервюто на Кънчо Стойчев за списание a-specto може да прочетете ТУК.

Първата задача на президента Радев бе свързана със съставянето на служебен кабинет. Как се справи с нея? Споделяте ли мнението, че интелектуалното и професионалното равнище рязко се е повишило в сравнение с това на предходния кабинет?

Съставянето на временния кабинет бе първото голямо изпитание за ген. Радев, той покри всички високи изисквания. Имам предвид, че успя да състави за много бързо време кабинет, който не мирише на политическа обремененост, тоест направи независим кабинет, от който се нуждаем и като профил, и като характер. Той състави такъв кабинет, какъвто обеща. Ние се нуждаем от независим от партийна воля кабинет, който да бъде от съдбоносно значение. Във всички случаи това е кабинет на значително по-високо интелектуално равнище от този кабинет, който изпращаме.

Същевременно бих искал да отбележа, че с това задачата на ген. Радев не се изчерпва. Сега ключовата задача е този кабинет не е просто и само да изпълни основното си задължение – подготовката за изборите, но и да даде началото на промяна в страната, и то по категоричен начин. По такъв начин, че какъвто и да бъде резултатът от парламентарните избори, страната да не може да се връща назад. Ние трябва да променим тази страна, да се разделим окончателно с досегашния модел.

Смята се, че за да тушира критиките, че Корнелия Нинова го държи под чехъл, Радев изцяло е отхвърлил възможността в кабинета да има представители на БСП. В същото време се е фокусирал върху представители на партия, която има много свит електорален потенциал. Можем ли изобщо да говорим за политическа неутралност на експертите, които са подбрани?

Вижте, злоупотребяваме и спекулираме с термина „политическа неутралност”. Всеки жив човек на тази земя е „утрален“, той има своите пристрастия. Така че да искаме някакъв стерилен кабинет, създаден в лабораторни условия, е абсурд. Ние живеем в политическо общество. Нашата политическа системата е демократична, базира се на сблъсък и спор между политически възгледи. Така че е абсурдно да изискваме някаква политическа стерилност. Това дори е вредно.

Колкото до размахването на пръст по отношение на Радев, че ще следва някакъв червен кабинет – това са отчаяни вопли на хора, които получиха много голям шамар от българския народ. На президентските избори българският народ категорично изгони управлението. Направи го с 800 000 гласа повече от необходимото, ген. Радев спечели с 60%. Това е оценката за управлението на Бойко Борисов. Всякакви други спекулации как са строени магистрали, водопади и космически станции, са глупости на търкалета. Истината, която трябва да се подчертае – българският народ изгони управлението на Бойко Борисов, не само в персонален план, а и като модел, като начин за разграбване на страната и за унищожаване на институционалната основа на България.

Ще успее ли новият кабинет да отговори на очакванията за ревизия на онова, което Борисов оставя в наследство?

Не дай си боже да се продължи линията на този кабинет на Бойко Борисов. Какво, да продължат да грабят, да създават монополи, да рушат институции? Не! На всичко това трябва да се сложи край. Българският народ ясно каза това с избора на ген. Радев.

Въпросът е какви точно скелети ще бъдат извадени от гардероба. Ще има ли достатъчно време служебното правителство да направи обширна ревизия на втория мандат на Борисов?

Има ли желание за промяна, тази промяна ще се случи. Два-три месеца не е голям период, но е напълно достатъчен, за да се демонстрира категорична воля за промяна. Колкото до скелетите – не очаквайте някъде в някаква тайна стая цялата истина да е заровена и затрупана, да отключим стаята и да я видим. Става дума за коренна, дълбока промяна на философията на управление на България, на целите и задачите на страната. Наистина би било добре да се направи рекапитулация, но тя ще изисква малко повече време. Но е важно в момента кабинетът да покаже ясна, непоклатима воля никога повече в България да не може да има подобен тип управление.

Прави впечатление, че малко след като Бойко Борисов подаде оставка, прокуратурата демонстрира завишена активност. Повдигнати бяха обвинения както срещу министри от Реформаторския блок, така и срещу министри от кабинета „Борисов-1”. Това не е ли опит премиерът в оставка да си измие ръцете и да излезе чист пред избирателите, като прехвърли отговорността за грешките на своето управление върху други?

Аз имам съвсем друго обяснение. Според мен преди оздравяването и преустройството на прокуратурата, тази институция беше затлачена. Като че ли напоследък тя влиза в режим, в който се работи много по-успешно. Ако бяха само за един-два случая, щяхме да си мислим, че това е някаква демонстрация, но пръстите на двете ни ръце не стигат, за да изброим случаите, които излизат в последните няколко месеца. Това показва, че става дума за систематичност, а не за пропагандна акция. Моето лично мнение е, че това, което е започнато от прокуратурата, ще продължи. Ще има устойчива линия на повишаване на коефициента на полезност на българската прокуратура. С това не искам да кажа, че там няма проблеми, безспорно има проблеми. Но ако дейността се подобрява, ние трябва да можем да кажем: „Да, подобрява се”.

На Радев се гледа като на човек, който е дошъл да разбие статуквото, като на носител на промяната. Успя ли обаче той да очертае конкретните приоритети и цели на институцията, която вече представлява?

Радев по един кристален начин, с много пестелив тон, каза всичко, което има да се казва. В основата на всичко това е промяната. Това означава, че досегашният модел в България трябва да бъде сменен, да бъде сменен начинът, стилът на управление. Двете думи са „промяна” и „България”. Той е човек патриот, който е посветил живота си на България. Военната професия е тежка професия, особено неговата. За пръв път от много години насам имаме на тази позиция човек, който е българин дълбоко в душата си. Лично аз нямам никакво съмнение, че той е некорумпиран човек и не е намесен в онези гадни практики, за които всички знаем.

Росен Плевнелиев беше много критичен към Русия, като в същото време не даваше дума да се каже за САЩ. Ще успее ли президентът Радев да намери баланса в отношенията на България с тези две големи сили?

Да, той вече го намери. Първо, позицията на Радев е кристално ясна, едва ли си заслужава още да я дъвчем. Казано с едно изречение – ние имаме нашето европейско семейство, ние сме неразривна част от Европа. Няма България без Европа, няма Европа без България. Категорична позиция. Второ, националните интереси и на България, и на Европа предполагат сътрудничество с Русия. Европа ще бъде толкова по-сигурна, и България толкова по-сигурна, колкото по-бързо се установят отношенията с Русия. Кристална позиция, която се споделя вече от мнозинството лидери в Европейския съюз, а и отвъд океана.

Как България ще може да гарантира своите национални интереси в съюзите, в които членува? Наблюдаваме процес на разпад на ЕС, а НАТО все по-често е определяна като неефективен военен алианс, каквото е мнението и на новия президент на САЩ Доналд Тръмп.

Не е необходимо Тръмп да ни казва, че Европа има проблеми. Ние знаем, струва ми се, какви са тези проблеми по-добре от нашите американски приятели. Европа има много дълбок проблем. Той е забавената, неудачна интеграция, откъсването на един бюрократизиран елит от реалностите в Европа, ненавременната намеса срещу негативните последици от глобализацията, пренебрегването на националната идентичност на народите.

Колкото до НАТО, през последните две-три години много упорито се говори, обсъжда се какво решение да бъде взето, то вече частично е взето. Ние, европейците, имаме нужда от наша, европейска, силна, мощна армия. Да, разбира се, в съюз с нашите приятели, с нашите партньори, но истинска, европейска, мощна армия. От това имаме нужда. Именно създаването на подобна армия, ще ускори интеграцията на народите в Европа.

Какво очаквате да бъде разпределението на силите в парламента, след предстоящите избори на 26 март? Първоначално проучване показва, че в него ще влязат пет политически сили – ГЕРБ, БСП, Обединените патриоти, ДПС и „Воля”.

Всички данни сочат, че картината на участниците в следващия парламент ще бъде такава. Но ние все още не знаем кои ще бъдат всички участници. Очаква се в близките дни да се появят нови коалиции. Така че изобщо не изключвам възможността парламентът да бъде създаден от шест, а може би и от седем части. Последните биха могли да бъдат някакъв формат на Реформаторите и някакъв нов формат около Радан Кънев и Христо Иванов. Но тъй като нямаме яснота за тези формати, неприлично е да ги коментираме в количествено отношение. Но в качествено отношение би могло да се очаква, че една от тези формации, възможно е и двете, ще заемат място в следващия парламент. Необходими са още няколко седмици, за да видим в коя посока ще се развият събитията.

Можем ли да очакваме коалиция между ГЕРБ и БСП, макар лидерите на двете партии привидно да отхвърлят тази идея?

Нищо не е необходимо да очакваме предварително, защото това е поставяне на каруцата пред коня. Това, което трябва да направим, е много здраво да мислим с главите си, да решим какво искаме да постигнем и как точно да гласуваме. Ще можем да разсъждаваме за възможната конфигурация, след като минат изборите. Само точният, конкретният резултат от изборите може да бъде основата за някакво експериментално гадаене по отношение на възможно мнозинство. След края на изборите, възможното мнозинство вече има и цифрово, математическо изражение.

Независимо от това, считам, че страната ни има нужда от широко подкрепяно управление, дори това да означава възможно най-широката коалиция – голямо, много силно мнозинство в парламента за извършване на радикални промени. Ако е необходимо, за да се постигне такова мнозинство, може да се уговори и по-къс период на управление на следващия парламент – да речем две години. С набелязване на от 5 до 10 ключови промени за страната и с огромно, широко мнозинство, те да бъдат извършени, а след това да се отиде на нови избори.

С Вас сме говорили за това, че Борисов е бил заложник на Реформаторския блок, но е успял да го разцепи. Някои анализатори дори коментират, че той е употребил Реформаторите, като им е дал постове в най-сложните за управление ведомства. Възможно ли е да се случи нещо подобно с новите формирования в дясното пространство?

Не съм съгласен да гледаме на Борисов като на Демиург, който може да разцепва, лепи и т.н. Безспорно неговите действия имат значение, но ако има разцепване, то ще се дължи на самия Реформаторски блок. Така че нека не хвърляме вината върху Борисов. Ако той използва някакви пукнатини, това е допустимо, така да се каже. Този, който има пукнатини, трябва да ги нивелира.

Проблемът на нашата десница, защото за мен ГЕРБ не е дясно образувание, е, че отсъства последователна дясна политика и дясно мислене. Най-важна, ключова е средата за правене на бизнес, съответно е важно условията за труд и създаване на блага да бъдат максимално благоприятни. Сега не се дискутира този проблем. За днешния човек много голям проблем е наличието на картели и монополи, тъй като десният човек изповядва ценността на свободната конкуренция и свободната търговия. Монополът е точно обратното, той води до диктатура. И е съвсем естествено десните хора да се борят с това. Не виждам подобно нещо, напротив.

 

Публикувано на