Коментар на Христина Тодорова за вестник „Стандарт“

Коментар на Христина Тодорова за вестник „Стандарт“ с оригинално заглавие -Дебютът в Брюксел носи плюсове за Радев, може да прочете ТУК.

Инерцията от президентския вот още диктува рейтингите, казва Христина Тодорова от „Галъп интернешънъл“.

БСП, ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС, партията на Веселин Марешки, а при добра кампания – и РБ. Това са формациите, които според последното социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“ влизат в парламента. Данните са моментна снимка и не могат да бъдат прогноза за изборния резултат. Има два месеца до вота и много неща могат да се променят.

В момента социалистите събират близо 29% подкрепа, а ГЕРБ – малко под 28%. Това се нарича паритет – никой не изпреварва никого, защото разликата е много малка. Тази моментна картина е отзвук по-скоро на президентските избори и от инерцията, която БСП е набрала и която по-скоро идва от положителния образ на ген. Румен Радев. С победата му неговият положителен рейтинг расте през последните няколко месеца.

Допълнително влияят и няколкото грешки, които наблюдавахме и отчетохме при ГЕРБ по време на кампанията, които пък водят до негативни процеси там. Естествено това се отрази и на рейтинга на Бойко Борисов, който, миналата година, например, се движеше около 1/3, а сега намалява до около 1 /4. Но така или иначе личното доверие не е основният фактор.

То е само още един индикатор за посоката на процесите. Затова ще обобщя: расте личното доверие при онези, които спечелиха най-много в президентските избори – Радев, Каракачанов, Нинова, Марешки. Личното доверие обикновено е по-високо от електоралните нагласи за дадена партия – ето, например, Веселин Марешки с неговата партия „Воля“ събира достатъчно голяма подкрепа за момента, да бъде част от следващия парламент, но самата партия не събира толкова подкрепа, колкото неговото лично доверие. Традиционно стабилна величина остава ДПС. Но новината са по-скоро Обединените патриоти – те са трета политическа сила. Красимир Каракачанов се мъчи да балансира на два фронта – между ГЕРБ и БСП и вътре в Патриотите – като най-спокоен и не особено радикален образ.

Много е важно накъде неговата подкрепа ще наклони везните в един следващ парламент Каракачанов печели от своята балансьорска позиция. Като цяло Обединените патриоти и по-конкретно ПФ успя да балансира добре и по време на преговорите евентуално за съставяне на втори кабинет, и след подаването на оставка. Не са изпадали в крайности, в които да се е налагало г-н Каракачанов да се сблъска пряко с г-жа Корнелия Нинова и г-н Борисов.

Тук трябва да се отбележи, естествено, Реформаторският блок, който за момента изглежда на ръба да прескочи 4% бариера. Това е единствената формация вдясно, която към днешна дата има изгледи да влезе в парламента. Тук не изключвам и евентуално РБ да намери и припознае други коалиционни партньори, но тази перспектива е неясна. „Да, България“ и новият проект на Радан Кънев остават фактор, макар и по-далече от 4-те процента. Лидерът на ДСБ покзва малко саморазрушително поведение напоследък – отряза си много пътища, а и настъпи един доста неприятен разрив между него и Христо Иванов. В последните месеци неговото доверие постепенно спада, но ДСБ традиционно има лоялна (макар и не особено голяма) подкрепа.

Трябва да отчетем и факта, че електоралната подкрепа към АБВ, и „Движение 21“ е доста застрашена след президентските избори. Може би сега, след смяната на ръководството, да успеят да постигнат нещо. Но от днешна гледна точка не можем да коментираме, че това би могло да се увенчае с успех. „Движение 21“, „Глас народен“ и „Зелените“ се движат с около процент подкрепа и там няма как да очакваме някаква голяма динамика.

Винаги трябва да добавяме и БДЦ и ДОСТ – това са формации, които малко по-трудно се ловят в социологията, но имат сериозни позиции, които могат да се калкулират на близо 1,5% сред потенциално гласуващите.

Колкото до водача по рейтинг, Румен Радев, предизвикателствата пред него вече започнаха. Засега той се справя. Показателно е, че президентът избра за първата си външна визита Брюксел. Така потвърждава евроатлантическото, европейско развитие на България. В същото време обаче той говори за „омекване“ към Москва. И като цяло това би се приело добре от страна на българското общество, защото достатъчно голяма част от него възприема Русия като добра опция и за България. Имаме такива изследвания, пускали сме назад във времето. Тази позиция и поведението на г-н Радев там не би трябвало да навреди по някакъв начин на неговото одобрение, още повече, че сега много лидери по света звучат по този начин. За добро или лошо.

Относно пътуването със самолета „Спартан“, по-скоро това ще бъде прието от обществото като закачка от социалните мрежи и кой знае колко коментари не би трябвало да продължат да се развиват.

Като цяло поведението на президента Радев от началото на мандата му успява да запази една доста балансирана позиция. Тук трябва да отбележим съставянето на служебното правителство, което беше добре възприето от всички политически формации. Посещението му сега в Брюксел също няма как да бъде разкритикувано чак толкова. Опитаха се да се появят негативни коментари в социалните мрежи, но като цяло едва ли това би могло да окаже някакъв негативен ефект. За момента г-н Радев успява да запази умерения тон – който е и правилният тон в политическата ситуация.

 

Публикувано на