Коментар на Първан Симеонов за първите 100 дни на кабинета „Борисов 3“ и политическата ситуация пред агенция „Фокус“

Коментарът на Първан Симеонов за първите 100 дни на кабинета „Борисов 3“ и политическата ситуация, която се успокоява, докато подобряването на икономиката продължава пред агенция „Фокус“, който може да прочетете ТУК.

Текстът е директно копиран от сайта на агенция „Фокус“.

Фокус: Г-н Симеонов, изминаха първите 100 дни управление на кабинета „Борисов“ 3, какъв е Вашият анализ на този период, какво успя да свърши правителството?

Първан Симеонов: На първо време беше постигнато успокояване на политическата ситуация на фона на месеци, в които имаше по-скоро неяснота за развитието на страната. Правителството много бързо влезе в рутинен период на работа, защото това е кабинет, който доста безконфликтно наследи стария. Нямаше период на навлизане на нови политики, на нови дейци. Въобще нямаше особена новост. Това, което постигнаха поредица управления на ГЕРБ досега може би във връзка с конюнктурата, с европейското финансиране, е, че имаме известен ръст на редица икономически показатели. Това бавно се възприема от обществото. Данните, които „Галъп интернешънъл“ наскоро изнесе, показват ясно, че от месеци и години насам плавно се повишават някои показатели за оптимизъм по отношение на масовите възприятия за икономиката и личните финанси. Това е фактор с дълготрайно значение. Той не може да се отнесе само към работата в сегашния мандат, но тя продължава тази посока.

Фокус:Това е третото правителство, начело с премиера Бойко Борисов, какви разлики откривате в сравнение с предходните два кабинета?

Първан Симеонов: Първият кабинет на Борисов демонстрираше доста сериозен замах и желание за обществен реванш спрямо властта. В голяма степен те останаха по-скоро пропагандни. Вторият мандат беше доста по-спокоен откъм риторика, по-балансьорски и по-помирителски. Третият мандат продължава тази традиция. Струва ми се, че Борисов вече има опита на един от най-дълго управлявалите български лидери и в същото време опита на един от старите като стаж в Европа. Това го кара да поглежда с по-голяма увереност към външнополитически задължения. Нещо, което като че ли не бе неговата стихия до този момент. В същото време предстоящото европейско председателство го задължава да се занимава с външнополитически теми. Бих казал, че вторият и третият мандат си приличат доста повече. Между тях има повече прилики, отколкото са тези между втория и първия и съответно третия и първия. Мандатът на „Борисов“ 1 беше доста по-ярък. Вторият и третият са доста по-балансирани. Ако погледнем данните за общественото мнение, ще видим, че в първия си мандат Борисов се ползваше с много по-високо доверие. Тогава той акумулираше надеждата на новия играч в политиката, което винаги в българския случай събира доста надежди. Що се отнася до сега – Борисов се възприема като традиционна част от политическия пейзаж, като нещо едва ли не гарантирано в политическата реалност на България. Това събужда известно обществено успокоение, макар и без онова въодушевление, което имаше преди 8 години, когато Борисов дойде на власт.

Фокус:Как работата на правителството през първите месеци на управление се отрази на имиджа и ролята на България на международната сцена?

Първан Симеонов: България е длъжна да играе известна роля в международните процеси по няколко причини. Първо, и най-важно е, че предстои председателство на Съвета на ЕС, което ни задължава да бъдем активни. Второ, активната политика на Германия, функция на която сме и ние донякъде. Трето, Борисов „плува“ по-спокойно в тези „води“. Четвърто, местоположението на страната изисква баланси и дипломатически финес, както и премереност. Нещо, което си пасва с политическата натура на самия Борисов. Той е балансьорски настроен и държи всички врати отворени, включително към Москва, към Анкара и за европейските лидери, които могат да си говорят с тези околни държави. В тази ситуация Борисов се справи логично. Даже бих казал добре. Знакови посещения в Германия и Франция с ясно позициониране на България с желанието да бъде част от първата скорост от ЕС. Посещението в Турция, където Борисов може да използва и личния си контакт с Ердоган и разбира се, договорът с Македония, което е пробив. Много знаков факт от историческа гледна точка, който подлежи на ратификация. Всякакви аплодисменти са много прибързани, но това са логичните знаци, които българската външна политика би трябвало да дава особено в навечерието на председателството.

Фокус:Миналата седмица правителството представи управленската си програма, има ли потенциал да се справи с поставените задачи докрая на мандата си?

Първан Симеонов: Има, въпросът е как се поставят задачите. За мен най-важната задача винаги е била оптимизиране на онези обществени сектори, където обществото не получава задоволителна услуга, а разходите растат. Тук визирам сектори като здравеопазване, необходимостта от оптимизация на администрацията и във всички онези места, където се харчат обществени, а и лични пари без обществото да остава с впечатлението, че получава по-добър продукт. Може би е намалена амбицията на това правителство точно по отношение на реформирането на такива сектори. Не виждаме голям замах и голямо желание. По-скоро виждаме желание за стабилизация, за крепене. Не виждаме особено желание и за затягане на коланите в името на поколенията. Напротив, виждаме безкритично отношение към задлъжняването. Трябва да сме откровени и да признаем, че икономическата конюнктура не е толкова лоша, като гледаме нивата на безработица и прочее. Това дава комфорт на това управление. Може би мнозина ще очакват по-голям замах на тема справедливост, съдебна реформа. Вероятно наесен това ще бъдат част от препъни камъните на това управление, защото се засилва критиката по тези теми. Във всеки случай тази управленска програма едва ли ще предизвика голям обществен интерес. Първо, защото е в летен сезон, второ, защото програми рядко се четат. По-скоро тук правителството изигра елегантно тази ситуация, като представи още през април управленските приоритети, по които коалиционните партньори се споразумяха. След като тези приоритети бяха факт, то пространната програма, остана в сянка.

Фокус:Как оценявате отношенията между „Дондуков“ 1 и Дондуков“ 2 през първите 100 дни на кабинета „Борисов“ 3 и какви са перспективите пред тях?

Първан Симеонов: Бойко Борисов е наясно, че Румен Радев е потенциален политически конкурент в близко или по-далечно политическо бъдеще. Бойко Борисов осъзнава, че Румен Радев все пак представлява институция и особено в контекста на предстоящото председателство никой няма полза от „студена“ или „гореща“ политическа война. Затова и отношението между двете сгради беше премерено и балансирано. Ако имаше искри, те припламваха между партията ГЕРБ, олицетворявана от Цветан Цветанов и Румен Радев и между партиите БСП и ГЕРБ по повод Румен Радев, но искри между Борисов и Радев поне открито нямаше. Отношението на Борисов тук е както обикновено – отношение на човек, който иска да разкаже за себе си като този, който решава скандалите, оправя нещата, намира баланса, консенсуса и помирява. Така се изяви той по отношение на Румен Радев. В същото време Борисов знае, че около Румен Радев се събира политически капитал, който може да представлява конкуренция в следващи години и следващи избори дори. Затова отношенията там винаги ще представляват интерес. Те ще бъдат отношения на конкуренция за публичното внимание, ако щете конкуренция на две личности със силна политическа амбиция, его, но поне засега това няма да прераства в открита словесна политическа престрелка просто защото много фактори налагат едно по-балансирано отношение между институциите в този момент.

Фокус:Даде ли опозицията 100 дни толеранс на кабинета и очаквате ли тя да бъде по-активна отсега нататък?

Първан Симеонов: Не, опозицията не даде 100 дни толеранс на кабинета. Очаквано, ако ще се дава толеранс, той да е по-скоро в хода на европейското председателство, когато може би вътрешнополитическият дебат трябва да е по-сдържан, да не го изнасяме навън. Що се отнася до опозицията струва ми се, че БСП върши своите задължения на опозиция логично даже добре, защото намира скандали, каквато е работата на една опозиция. Критикува управляващите доста ярко. Оттук следва стягане и в двата лагера и в този на опозицията и в този на управляващите. Винаги е така, когато има ярко противоборство и двете страни са мобилизирани от техните привърженици. По-скоро е любопитно наесен дали сините хора ще успеят да направят нещо, защото и там като че ли покълват опозиционни, ярко критични към настоящата власт настроения. С по-голям интерес очаквам да видя какво ще направят в лагера на така наречената градска десница, който не е никак голям, но обикновено е доста шумен и доста креативен в действията си.

Фокус:Стабилно ли е управлението и управляващата коалиция? Ще изкара ли пълен мандат кабинетът „Борисов“ 3?

Първан Симеонов: Възможно е да изкара и пълен мандат. Първо, защото възприятията за икономиката са по-добри от преди, не бих казал, че са цветущи. „Галъп интернешънъл“ наскоро показа може би най-ниски очаквания за безработица от поне десетилетия насам, ниски очаквания за повишение на цените. Малко по-високи очаквания за цялостното икономическо положение на страната. Разбира се, песимизмът решително продължава да преобладава в България дори по инерция, но и оптимизмът си проправя път от няколко години насам. В същото време политическата предвидимост е налице. Политическият пейзаж се кротна, даже лекичко зацикли. Имаме ясна структура – БСП атакува и влиза в разпра в ГЕРБ, което е нормално противоборство между управляващи и опозиция. Толкова е нормално, че не предизвиква кой знае какви бурни процеси в обществото и разбира се, летният сезон. Всички тези три фактора вкупом направиха така, че възприятията на обществото засега са спокойни, без въодушевления. Струва ми се, че естественият обществен инстинкт на българите е да запазят това спокойствие, вместо да вървят към резки промени. Към такива промени българите вървим, когато забележим някой кандидат – месия, политически предприемач на терена, който да представи себе си като алтернатива на цялостната система. Както виждате, това което се случва със Слави Трифонов напоследък, показва, че и неговата енергия намалява. След европейското председателство може би ще има доста по-сериозни атаки към този управленски мандат. Вероятно е да се мисли за преформатирания. Възможно е, но както и да го гледаме едва ли Борисов ще иска за трети път в своята политическа кариера да се самосвали. Това ме кара да мисля, че е възможно и вероятно, макар въобще да не е сигурно, този кабинет да изкара пълен мандат. Не това е важният въпрос пред България. По-важният въпрос сега е дали страната ни успешно може да се ориентира за времената след няколко години, когато европейското финансиране ще бъде доста преосмислено. Това е голямата задача през следващите няколко години. Това е по-важно от въпроса дали един или друг кабинет ще оцелее.

Публикувано на