Какво се случва в българския политически живот коментар на Първан Симеонов

 Предизборната кампания в България достигна своя връх на глупостта . Стари муцуни изпълзяха от земята и се кандидатираха за депутати от партии, които с години отрицаваха. Артисти напълниха листите на всички политически формации. Хората са обидени, защото за пореден път партиите ги обиждат като ги заставят да гласуват за хора, които понятие нямат от политика.

Какво се случва в българския политически живот – потърсихме за коментар социолога Първан Симеонов. Цялото интервю за „ПИК“ може да прочетете ТУК.

– Какъв е този театър на абсурда в предизборната кампания, г-н Симеонов? Досега демократичната ни история не помни подобни тъжно-смешни ходове на партиите?

– След като Доналд Тръмп е президент на САЩ, нямаме право да се смеем на нищо. Живеем в общество, в което намерът е да получаваш все повече лайкове, разбирай пари и гласове. А какви точно ги вършиш, няма значение. Всичко може да бъде казано и направено вече. Всяка лъжа може да бъде оправдана. Политиката стана много практично занимание. Всички партии вече много си приличат. Говорят национално и социално, защо да ме учудва, че си разменят хората?! Аз съм изумен как оня ден се надпреварваха да кажат кой е по-критичен към НАТО. Учудва ме липсата на реална социална самопреценка на някои хора, липсата на политическа грамотност. Да правиш такива салтоморталета, значи, че не си много умен, меко казано. Притеснява ме, че някои хора са навити да съществуват формации, които обслужват външни интереси. Някои хора все още говорят за комунизъм и антикомунизъм. А това вече е далечно. Тази тема я преживяхме. Трябва да говорим за сигурността на България.

– Точно в тази връзка как виждате Евгений Михайлов в листите на ДОСТ? Този човек четвърт век работи срещу България. Помним гнусния му донос срещу Ирина Бокова, за да блесне пред САЩ. Сега е в ДОСТ – защо пък да не поработи за Турция…

– Не бива с лека ръка да се говори за това кой обслужва чужди интереси. Не трябва да допускаме политическа македонизация на България. В Македония се създадоха паралелни системи. Опасно е партиите в турскоезичния вот да направят това у нас. По-важен ориентир е интересът на България. А за Евгений Михайлов – хора разни и с различни ценности. Явно за него по-важно е противопоставянето комунизъм – антикомунизъм, вместо работата за България.

– Артисти, красавици и всякакви недоразумения влязоха в листите на партиите…

– Интерпретацията, имиджът е важен в момента. Партиите сложиха и анализатори, политолози, журналисти – Антон Тодоров, Иво Христов, Елена Йончева, Тома Томов… Антон Тодоров и Иво Христов бяха доскоро радикални, сега вече звучат нормално. Това означава, че цялото ни общество се е радикализирало. Освен липса на самопреценка, има и един наивен план към политиката. Влизат хора, които много вярват, че има само добро и зло. И смятат, че могат да вършат политика чрез статуси във „Фейсбук“. И най-страшното е, че имат морална пратенция да размахват пръст и да казват кой е лош и кой – не. Политиката се прави с възможности.

– Тази толкова „българска“ дума келепир се оказа водеща в сегашната предизборна кампания?!

– Да, това прозира навсякъде. Депутат – не е лоша професия. Тя може да осигури професионален комфорт на много хора. А всъщност става дума за депрофесионализацията на политиката. От друга страна пък, влизането на интелигенцията не е лошо. То ни отправя към времената в началото на прехода, когато имаше някакви идеали. Виждате, че непрекъснато търся и доброто, и лошото в тази ситуация.

– Странните ходове безсилие на партиите ли показват, или просто са начин да се накарат хората да не гласуват?

– Западният свят е такъв. Екзотиката е навсякъде. Всъщност това е опит на партиите да ни накарат да гласуваме. Защото в момента те изпитват недостиг на личности. И затова ни предлагат екзотични кандидатури. БСП направи генерал президент. Хората казаха „искаме новото“ и партиите се опитват да го изпълнят.

– Как виждате новия парламент?

– Може да се стигне до причудливи, експертни, а ла Орешарски варианти. Май в момента никой няма понятие какво ще прави. Което означава, че е вероятно да стигнем до грозен компромис. След изборите мнозина ще кажат да не ходим на нови избори, а да направим грозноватичка а ла Франкенщайн коалиция. Заканата на Слави, от друга страна, също може да нагнети напрежението. Но до изборите има още един месец. Може да се случи всичко.

Публикувано на