Интервю с Първан Симеонов за енергийния скандал от последните дни

Интервю на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“. Оригиналът може да видите тук. 

„В ЦУМгейт може да се търси и геополитика“
Успех за Нинова е, че Гергов не тръгна с бутонките напред, казва политологът Първан Симеонов

– Господин Симеонов, как ще се отрази на ситуацията вътре в БСП оставката на Георги Гергов, дошла след скандала с Цацаров и Дончев и по искане на Корнелия Нинова?

– Лидерът на БСП Корнелия Нинова просто се възползва от създалата се ситуация, за да продължи усилията си по изчистване имиджа на партията и по лекото елиминиране на различни силни лобита. Това е първото, което тя направи по този начин. Другото, което направи, е, че заздрави връзките си с лявата линия в БСП, защото тя е автентична, харесва се на много хора, има морално излъчване. Нинова така да се каже получи солидарност отляво, а пък тя по принцип се сражаваше с представителите на това крило. Ето че сега намериха общ език. И не на последно място трябва да признаем, че Нинова продължава да играе ва банк, да залага всичко, дори себе си. За момента й се получава. Трябва да признаем, че от една ситуация, която наглед няма общо с БСП, тя успя да извлече политически дивиденти.
– Оставката затегна ли дисциплината в партийните редици, или заложи бомба със закъснител?
– Като всяка една голяма партия БСП е конгломерат на интереси. Плюс това самият Гергов има структури, гласове и прочие. Успех за Нинова е самият факт, че Гергов не тръгна с бутонките напред. Сам напусна, запазвайки донякъде достойнството си, а и партийния имидж. Но очевидно играта оттук нататък няма да е лека за Нинова. Въпросът е, че поне засега несъмнено тя отбеляза точка.
– Как гледате на версията, че скандалът с т. нар. ЦУМгейт мирише на газ?
– Генерално скандалът, така, както ми изглежда на мен, има международно измерение. За никого не е тайна, че в България има едни хора, които се легитимират като прозападни, с по-либерални сантименти. Има и хора, които първите твърдят, че се инициират през произточни сантименти като консервативни. Имам чувството, че в България пак се сражават леко Западът срещу Изтока. Намесва се и Югоизтокът. Това е едното. Разбира се, че и газът може да е в основата и какво ли не. Въобще става дума за геополитически въпрос. Там, където се срещат политика, икономика и медии. Втората генерална причина е, че се сменя властта в България, което е свързано с пренареждане. Третата причина е, че добре познатите политически медийни играчи леко са избутани. Друга причина е предстоящата смяна на властта в някои големи медии, която създава мъртво вълнение, между другото, чудене кой на кой Господ се моли, накъде духа вятърът и т.н.. Има и още една причина – върна се това усещане за два полюса в българския политически живот, усеща се почти като симетрия и това предизвиква леко ожесточение. Все по-трудно ще му е на Бойко Борисов с тази доста ярка опозиция. Всеки се опитва да извлече дивидент от този скандал. За момента лекичко скандалът се отмести, все едно е проблем на БСП. А истината е, че скандалът е другаде. И не случайно Бойко Борисов каза – аз по принцип нямам общо, те са червените олигарси.
– Да очакваме ли да излязат „скритите скелети“, за които Гергов говори?
– Първо, трябва да бъдем коректни. Скелети има навсякъде. Това е политика, тя е гадна. Най-вероятно ще излизат всевъзможни неща навсякъде. На хората им звучи гнусно. И нека не се заблуждаваме, нашата софийска оптика е малко сбъркана. В страната това изглежда така – един бизнесмен опонира на върховен представител на правосъдието. В София изглежда по-скоро все едно едни прозападни хора нещо се бунтуват срещу едни произточни хора. Бога ми, това за страната въобще не се вижда. Това със „скелетите“ е като оная стенограма от заседанието на деснолибералните проекти. Нищо няма в нея. Това е езикът на кухнята, така си говорят готвачите. Но истината е, че да, не изглежда лустросано. Та затова си мисля аз, че тези скелети ще излизат, но по-важната наша задача като хора, които се занимават с публичната среда, е да не ескалираме излишни скандали и да не търсим под вола теле.
– В неделя стана ясно, че в бъдещия кабинет ще има 17 министри, 4-ма вицепремиери. Наемате ли се да кажете как могат да бъдат подредени министерските постове?
– Не би било докрай коректно. Първо, предполагам, че ще бъде направен опит по-крещящите патриоти да са малко по на заден план, по-системно звучащите да са на преден.
Второ, Борисов ще направи опит мъничко да вкара интрига в самите патриоти. Като един режисьор на пулт просто ще отвори единия плъзгач повече, пък другия ще затвори, ще се опитва така да ги разделя и да ги владее. Трето, ще бъде направен опит с фигурите, които патриотите излъчват, да имат малко по-евроатлантическо излъчване. Защото това е потенциалната ахилесова пета на тази управляваща коалиция.
– ГЕРБ и Обединените патриоти предвиждат да се създаде Съвет на коалицията. Доколко той ще има тежест по въпроси, по които няма единодушие?
– Ще се играе „ат хок“, както в предишния парламент. Там имаше индивидуален подход за всеки един казус. Както ние написахме в анализа на Института „Иван Хаджийски“, в предишния парламент беше малко по-сложен от сегашния. Т.е. сегашният е прост, защото в него има от всичко по едно, а в предишния имаше от всичко по две. Но точно защото е по-прост, сегашният е по-сложен, защото няма пространство за лавиране, няма полутонове, няма нюанси и ясни разделителни линии. Предполагам, че с този коалиционен съвет ще се опитат да създадат такова пространство за лавиране. Правилно беше написала доц. Боряна Димитрова в едно свое интервю, че ще има бекофис и фронтофис.
– Какъв ще бъде стартът на новия кабинет, който се очаква да стане факт до 4 май ?
– Поне в началото новото управление ще се услади на хората, защото по всичко личи, че кабинетът „Борисов 3“ няма да намалява разходи. Когато има обществена поръчка за такъв кабинет, с или без задкулисие, той ще се случи. Но там вероятно ще има един втори план, един офис зад витрината, пък на витрината ще има малко  по-системно звучащи патриоти. Предполагам, че Борисов ще се опита да ги вкара в ефективно участие в управлението, за да няма мърдане. Да не стане както с казуса „Радан Кънев“ – хем съм вън, хем съм вътре.
– А колко ще бъде дълъг животът на бъдещия кабинет?
– Коректната формулировка е – поне до края на европейското председателство, а защо не и 4 години.
– Каква оценка като политолог бихте дали на служебния кабинет?
– По-скоро в добрата част на скалата. Главното задължение на този кабинет е провеждането на изборите. Проведени са. Второ главно задължение на един такъв служебен кабинет е да изглежда равноотдалечен от всички. Няма по-добър атестат за това от факта, че в общи линии всички му се карат. Трето и много важно – президентът Румен Радев се справи, защото имаше шанс да е много трудно, допреди 6 месеца си бил военен и сега да редиш кабинет. Даже не просто влизаш в президент като парадна власт, церемониал, а ставаш премиер, кажи-речи. Той се справи. Първо, намери лице, което е достатъчно ярко – Огнян Герджиков, за да не може отговорността да пада върху самия Радев. И второ, да, имаше искри, имаше грешки, но нямаше някакъв ярък конфликт със самия Радев. И трето, Герджиков беше едното от малкото неща в България, за които съм виждал такъв консенсус. Дори тези, които не могат да го понасят, не казаха една лоша дума срещу него от началото. Герджиков е малко като референдума на Слави Трифонов – никой от политиците не може да го понася този референдум, обаче всеки казва само добри думи за него, защото го е страх от народната любов. Разбира се, с течение на времето кредитът на доверие се изчерпа, нормално. Но служебният кабинет няма да остане толкова дълго, че да изпадне в тежки ситуации. Точно навреме ще си отиде.
Антония кЮМЮРДЖИЕВА

Публикувано на