Политолог за радио „Фокус“

Интервюто  на Първан Симеонов за радио „Фокус“ с оригинално заглавие: На фона на силно активизирала се Прокуратура, липсва политическа воля за законодателни промени, може да прочетете ТУК.

Имунитетите на повече от 10 народни представители от почти всички парламентарно представени партии бяха поискани, за по-малко от два месеца управление на новото правителство. Защо сега се обръща поглед към стари дела и нерешени случаи, ставаме ли свидетели на чистка във властта и кои трябва да решава за депутатските имунитети? Тези и още спорни теми ще коментираме с политолога Първан Симеонов в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Господин Симеонов, множество имунитети бяха поискани, включително и на лидера на ПП „Воля“ Веселин Марешки. Какво провокира тази тенденция, според вас?

Първан Симеонов: Първо, не ми се иска да коментирам от юридическа гледна точка, защото не това е моята сила и работа, ще го коментирам от политологична гледна точка, при това доста внимателно, защото засяга именно правни въпроси. От политологична гледна точка виждаме проявления на няколко процеси. Първо, активизиране на прокуратурата. В последните няколко месеца виждаме доста активно публично поведение на прокуратурата, спомняте си по теми, свързани с национална сигурност, около изборите, сега, след изборите отново по такива теми. Спомняте си започнаха и обвинения срещу бивши министри преди няколко месеца, това явно е част на трайна линия на поведение на прокуратурата, свързана с активизация. Така се отговаря на обществените очаквания за справедливост, възмездие, непоколебимост спрямо самия политически елит. Второто, което може да видим тук е нещо, което отдавна се предвиждаше, че политическата кариера на Веселин Марешки през цялото време ще бъде застрашена от неговите по-противоречиви взаимоотношения със съдебната система. Знаете, че господин Марешки има персонален понякога доста своеобразен, да не кажа екзотичен политически стил има и няколко конфликтни моменти в неговата политическа и икономическа биография явно, за които винаги се е предполагало, че ще го държат в своеобразна политическа зависимост. Тоест свободата на действия на Марешки в политически план донякъде очаквано ще бъде ограничавана, така че той и неговата партия ще бъдат малко по-сговорчиви, в качеството си на резервно колело на настоящото управление. Третото, което виждаме, това е в общи линии сцена на възмездие на представители на политическия елит. Такива сцени се харесват от българите, съвсем друг е въпросът, че за да доведе това до повишаване на доверието във властта, в правосъдието и т.н., първо, трябва да се случва по-често, второ, трябва да се случва по-бързо и трето, трябва да се стига до краен резултат. Независимо от всички тези политологични аргументи, отново трябва да напомня, че преди всичко тук вече въпросът е правен, така че съм много далеч от мисълта да предполагам или непредполагам вина у господин Марешки или неговата партия, това вече е работа на правосъдието.

Водещ: Казвате възвръщане на доверието в институциите, не се ли получава обаче на практика точно обратното, имайки предвид, че имунитетите в повечето случаи бяха поискани, заради стари дела, неразрешени случаи? Защо точно сега се обръща внимание на тях и се връщаме към тях, не трябваше ли случаите да бъдат решени доста по-отдавна и изобщо да не се стига до тази ситуация?

Първан Симеонов: Както и преди малко споменах винаги българите биха оценили по-бързи действия, действия с по-ясен краен резултат. Що се отнася до това кога се случва всичко това по- скоро е въпрос на правен анализ, който аз не съм в състояние да дам. Но въпросът, който задавате е очевидно логичен и той пак отвежда до това, за което преди малко си говорихме, а именно това, че много често напоследък в годините определени части от управленските формации са били поддържани в един режим на зависимост, който да ги направи малко по-сговорчиви. Всичко това ме кара да мисля, че тази традиция едва ли ще спре сега. Виждали сме го в предишния мандат, виждаме го и сега. Винаги около премиера Борисов е имало хора, които всъщност са предани на него, но всъщност в моментите, когато покажат малко по-различно, малко по-независимо поведение винаги са се намирали механизми, с които, тяхната дисциплина да бъде върната. Но всичко това, пак казвам, са спекулации, нека да оставим правните въпроси на правниците. От политологична гледна точка не се случва нещо неочаквано, нали знаете, че властта в пооследните няколко години, а и десетилетия така действа спрямо своите съюзници.

Водещ: Казвате не се случва нищо ново във властта, обаче може ли това да доведе до известна доза напрежение?

Първан Симеонов: Ако напрежението се изразява в това да обсъждаме в медиите тези въпроси – да, иначе едва ли, защото не за първи път господин Марешки и неговата формация показват оттенъци, различно мнение, своеобразие в позициите. Той е всичко друго, но не и тих политически образ и ми се струва, че той трудно би свикнал с поддържащата роля, която неговата политическа формация би имала в това управление. Той добре знае каква беше съдбата на „България без цензура“, „Български демократичен център“ по-късно, тези формации в един момент заприличаха на резервоар за депутати, струва ми се, и нищо повече. „Воля“ се опитва да избегне тези съдба. В същото време Марешки изпитва конкуренция във фактор на управлението, от страна на ДПС, защото именно ДПС е формацията, която тихо, дискретно или не до там, но непоколебимо се долепя до това управление, представяйки себе си като необходима и понякога неизбежна негова опора, нещо, което се случваше и в преходния мандат. Разбира се, това се случва главно през задния вход. ДПС не влиза през парадния вход на властта, но консумира доволни количества власт, което в един момент е в своебразна конкуренция с Марешки, който също е част от властовия микс, но едва ли е доволен от степента на присъствие и участие. Не на последно място вие виждате, че господин Марешки и неговата формация „Воля“ развива конкурентни отношения дори със самите патриоти, а понякога дори лично мотивирани, с противоборство, словесно между него и Валери Симеонов. За да потвърдя, че нищо ново не се случва отново ще напомня: Точно така се случваше и в предходния мандат, там мнозина се конкурираха за любовта на Борисов, а Борисов ги разделяше, за да ги завладее още по-пълно.

Водещ: Говорейки си за активизиране на прокуратурата по различни теми, нека да обърнем внимание и на активизацията от страна на политическите партии. Поводи за дискусии създаде изказване на депутати от БСП, че ГЕРБ спира техни законодателни инициативи, без обаче да има ясни аргументи, видяхме, че и законопроекти на ГЕРБ също бяха отхвърлени. Това като че ли създава усещане в обществото, че липсва политическа воля за законодателна инициатива, така ли е в действителност според вас?

Първан Симеонов: Да, просто парламентът повтаря предходния, разбира се, с всичките нюанси, за които сега говорихме. Няма рязка смяна, няма нова енергия, няма хъс за ревизия, за запретване на ръкави тутакси да започне законодателна дейност. Обикновено това се случва, когато има смени във властта, когато ново управление дойде и винаги има един, в голяма част от случаите, фалшив патос на тема „е сега ги почваме – ревизираме, приемаме закони ударно..“. Нщо подобно няма сега, защото на практика се възпроизведе моделът от предишния парламент, даже доста по-прояснен и доста по-пречистен, защото по-малките формации отпаднаха, затова няма и кой знае каква законодателна воля. Второ, този път вече има ясна опозиция, доста активна, доста енергична, търсеща проблеми, това е работа на опозицията, дори там, където ги няма и ето ви някой, който да посочи този кусур, за който досега с вас и говорихме. Трето, много важно, виждате, че опозицията не просто се мъчи да намира някакви проблеми, тя се мъчи да дава алтернативни решения. Сега например ще видим алтернативен опит за мажоритарна избирателна система, от страна на БСП. Това трайно противоборство между управляващи и опозиция е добро и за двете страни. То ще стегне управляващите, в същото време ще стегне БСП. БСП успява с нещо много сериозно последните месеци, не знам дали се забелязва, но изнесе фронта отвътре навън. БСП отново се сражава навън, не се сражава вътре по между си, на тема „олигарси – кой с кого се срещал“ и т.н.. Това свърши и засега левицата изглежда жива и здрава и се сражава с ГЕРБ. Какво по-хубаво за ГЕРБ от това да има ясна опозиция по фронта, а не в тила. Помните предния мандат опозицията често беше в тила, от страна на управление реформаторски среди. Както виждате, това сега се повтаря във вид на някакви вътрешни противоречия в коалицията, но те са като че ли предварително калкулирани, няма никакъв риск за самата коалиция. Напротив – сега опозиция е по фронта и това е БСП. Мисля че това е добре и за страната – да има ясна отговорност, ясни управляващи, ясна опозиция, ясни алтернативи.

Водещ: Освен ясно изразената опозиция като фактор, може ли предстоящото ни Председателство и очакваното повече внимание, насочено към страната ни, да даде един допълнителен тласък за повече политическа воля, активизиране на дейността на управляващите?

Първан Симеонов: Да, искрено се надявам, още повече, че тогава партийните противоречия малко ще заглъхна. Нещо повече – струва ми се, че в третия си мандат Борисов плува в свои води, отпусна се, успокои се, и аз наблюдавам нещо, което не бях наблюдавал досега. За първи път има опит за стратегичност на ниво външна политика. Знаете българската политика, камо ли външната винаги е била малко ден за ден, балансьорска, оцеляваща, снишаваща се. Сега, напротив, има връзка с предстоящото Председателство, и във връзка с волята на нашите западни партньори, но все пак Борисов направи знакови външнополитически ходове. Първите посещения два последователни дни във Франция и Германия, ясно българско позициониране, по посока цитаделата на ЕС, първата скорост, не останаха и никакви съмнения дали България иска да ходи при вишеградски или нещо подобно. Напротив – България запази добрите отношения с вишеградци и с европейския Юг и със Западните Балкани, най-вече с Македония, кой, ако не България. Разбира се, добрите отношения с Турция, включително и на лично ниво, а и добрите отношения с Русия. Виждате, че втори пореден мандат в управлението има и проруска съставка. Всичко това прави Борисов много добър парламентьор и някак си тази даденост, която имаме, да сме тук на ъгъла на Европа и да ни се налага да сме добре с всички, тази даденост сега можем да превърнем в политически капитал, това обстоятелство можем да го превърнем във фактор, да действаме проактивно в стратегична посока. Това се мъчи да прави Борисов. Вижте, Франция и Германия след това Турция и, разбира се, това, което се случва в Македония, стискам палци всичко да се нареди, но ако това се случи, това е много хубав летящ старт за председателството, защото България явно наистина предприема стъпки в този приоритет, който сама си постави- Западните Балкани. Знаете, че Македония е наш приоритет от има, няма столетия, така че случващото се ме кара да се чувствам обнадежден и мисля, че ако България не допусне груби грешки Председателството може да бъде по-скоро успешно.

Публикувано на