Интервю на Първан Симеонов за радио „Фокус“ за първия тур на президентските избори във Франция

Интервюто на Първан Симеонов за радио „Фокус“ за първия тур на президентските избори във Франция с оригинално заглавие: Еманюел Макрон е по-добрият вариант за президент на Франция, защото ЕС ще си спести още едно сътресение, което може да е смъртоносно, може да чуете ТУК.

Фокус: Г-н Симеонов, след първия тур на президентските избори във Франция, центристът Еманюел Макрон и лидерът на крайнодесните Марин льо Пен отиват на балотаж. Какво беше ключовото на тези избори и кой според Вас ще прекрачи прага на Елисейския дворец?
Първан Симеонов: От днешна гледна точка по-вероятно е Макрон да спечели изборите, макар че видяхте колко непредвидима е политическата среда в западните държави напоследък. Голяма част от социологическите прогнози се оказаха по-скоро ненадеждни в последните години. Ключовото на тези избори беше въпросът за бъдещето на ЕС, защото една Франция с Марин льо Пен начело можеше да означаваше и край на ЕС – такъв, какъвто го познаваме. Това е залогът, който ще имаме за балотажа. Това е и залогът, който ще имаме на изборите в Германия по-късно тази година, когато също ще трябва да наблюдаваме дали крайната десница завоюва нови позиции, или пък обратното популизмът бива удържан в някакви приемливи рамки.
Фокус: Тоест според Вас френската страна ще предпочете да остане в ЕС, така ли?
Първан Симеонов: Ако залогът тук е умерено или радикално, по-скоро ми се струва, че от днешна гледна точка Франция може да гласува за умереното. Това е добра новина за ЕС, ако се случи разбира се, защото един ЕС с радикалната десница начело би означавало може би Франция да напусне Съюза. Един ЕС без Франция просто не би могъл да съществува.
Фокус: Какво ще бъде водещото тогава на балотажа – личността или посланията, отправени от кандидата?
Първан Симеонов: Отдавна не мисля, че въпросът е за личността. Във Франция имаме идеологически или квазиидеологически спор. Той е класически спор консервативно-либерално. Класическият спор отворено-затворено общество. Класическият спор нация или личност, Русия или не Русия, на национално мислещите хора с либерално мислещите. Тук личността няма толкова голямо значение. Дълго време се смяташе, че Франсоа Фийон ще бъде основният конкурент на Марин льо Пен. Даже Фийон възприе голяма част от дневния ред на консервативната десница. Сега пък се вижда, че излиза напред Макрон, който е доста любопитна личност и мнозина се питат тя ли бе най-достойният вариант за Франция. Мнозина се питат заради противопоставянето на идея срещу идея не сме ли на път да изберем неубедителна личност. Все пак смятам, че посланието ще бъде водещо, защото във Франция открай време около „Националния фронт“ има санитарен кордон. Виждали сме назад във времето много пъти леви и десни да гласуват заедно само и само да не допуснат крайната десница да направи пробив. Както обикновено, във Франция напоследък не толкова личността ще е водеща, колкото цивилизационният избор.
Фокус: Ако бъде избран Макрон, това ще промени ли по някакъв начин Франция и ако е така, по какъв?
Първан Симеонов: Както и да промени Франция това, промяната ще е минимална в сравнение, ако Марин льо Пен дойде на власт. Тя поставя под съмнение самия ЕС и има алтернативни възгледи по отношение на Русия и не на последно място е председател на формация, която от край време се движи по ръба на политически приемливото. Както и да бъде променена Франция при Макрон, то няма да бъде кардинална промяна в геополитическия път на тази страна. Това струва ми се е добра новина и за нас българите, защото сме един от народите, които имат най-голяма полза от ЕС в неговия консолидиран, смислен, работещ вариант. Това трудно би се случило при Марин льо Пен начело на Франция.
Фокус: Ще окажат ли влияние върху изборния резултат терористичните нападения във френската държава?
Първан Симеонов: Предполагам, че това ще е важен фактор, както обикновено. Има обаче един друг още по-важен фактор и той е всеобщата радикализация на политиката. Както и отместването на традиционния разлом от ляво-дясно към разлом консервативно-либерално. Ще дам за пример Австрия – там на президентските избори се изправиха в крайна сметка един срещу друг не ляв и десен, както биха очаквали мнозина, а „зелен“ и националист. Тоест представители не толкова на ляво-дясната скала, колкото на консервативно-либералното противопоставяне. Нещо повече, това консервативно-либерално противопоставяне поражда крайности във всички посоки. Поражда радикализацията, за която споменах преди малко. Например, Жан-Люк Меланшон също звучи крайно, макар и в ляво и не е изключено част от неговите гласоподаватели по-скоро да припознаят Марин льо Пен. Фийон също възприе голяма част от дневния ред на консервативното и въобще не е изключено част от неговите избиратели да признаят Марин льо Пен. Тоест тук големият проблем във Франция на изборите не е толкова тероризма, колкото самата промяна на традиционните вектори на политическия процес. Погледнете кой застава срещу Марин льо Пен, това е една новоизгряваща звезда с новоизграваща партия. Имам усещането, че традиционните партийни системи не са в състояние да се справят с популисткото предизвикателство. В резултат на което не само в крайно дясно, но и в крайно ляво, а дори и в центъра се появяват нови популистки играчи и крайната десница биват побеждавани от някакъв друг тип популисти. Вижте как в Испания също се появи в един момент поредица от популистки формации, включително е по-умерено звучене. Това означава, че имаме цялостен проблем на политическото представителство. Традиционните партии във все по-малка степен успяват да представляват хорските интереси. Затова и във все по-малка степен успяват да се справят с радикалния десен популизъм. Начинът обществата да се справят с едната крайност понякога достига до другата крайност. Това ме притеснява повече във Франция – това всеобщо политическо възпаление. Разбира се, тероризмът тук може да налее масло в огъня. Но все пак аз вярвам, че по-вероятно е на балотажа да спечели Макрон – тоест да бъде потвърден европейският път на Франция.
Фокус: Как разчитате акта на Марин льо Пен, с който прекрати председателството си в партия „Национален фронт“?
Първан Симеонов: Проблемът на формацията „Национален фронт“ е известното усещане за наследственост и династичност. Там е много трудно да търсим някакви особени обяснителни механизми отвъд политическия мениджмънт и маркетинг. Това е маркетингово усилие преди всичко. Не вярвам, че би донесло някакво особено влияние върху изборния резултат.
Фокус: Можем ли да кажем, че по-добрият вариант за България от двамата кандидати е именно Макрон?
Първан Симеонов: Ние вече го казахме. Макрон е по-добрият вариант за България, защото означава, че ЕС ще си спести още едно сътресение, което може да е смъртоносно. Ако има някой на света, който има полза от ЕС, това сме ние българите.

Публикувано на