Интервю на Първан Симеонов за радио „Фокус“

Политологът Първан Симеонов – директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.
Текстът е копиран директно от уебсайта на радио „Фокус“. Оригинала вижте тук.

(Бел. ред. – интервюто е проведено преди премиерът Бойко Борисов да обяви на заседанието на кабинета, че кандидатурата на Ирина Бокова остава единственото българско предложение за генерален секретар на ООН)

Водещ: Г-н Симеонов, оставаме с усещането, че новият политически сезон започна силно повлиян от международната обстановка – бежанска вълна, напрежението по оста ЕС-Турция, отношенията ЕС-Русия. Чисто вътрешните ни проблеми сякаш остават на заден план?
Първан Симеонов: Това е по една много проста причина. В последните десетилетия ние бяхме свикнали, че западният свят, нашият свят към който се стремихме толкова много, е като един ледник. Всичко е замръзнало, ясни са чупките, ясни са гънките. Сега буквално след седмици ледникът се топи. В САЩ въобще не е ясно кой ще спечели изборите и това може да ни накара да живеем в съвсем различен свят. В Европейския съюз /ЕС/ вече има поне три линии – Вишеградци, сега има Южно-социално икономическо крило, Средиземноморско. Брюксел звучи по един начин, Виена звучи по друг начин, Берлин звучи по трети начин. Западният свят буквално се топи като ледник и да кажем така – има глобално политическо затопляне, да не кажа нагорещяване. Мирише на войни по целия свят и като всяко топене на ледници и глобално затопляне и това вдига нивото на световния политически океан, а България вече няма за какво да се хване. Затова България се учи да плува сама, да балансира без правото да се скара с когото и да било, защото е прекалено слаба. Затова външнополитическите процеси влияят изключително много на вътрешнополитическите и затова освен изборите за наш президент, ние трябва да гледаме много внимателно и изборите за американски президент.
Водещ: В този ред на външнополитически събития, господин Симеонов, как ви се струват слуховете около това, че кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН ще бъде подменена с тази на Кристалина Георгиева, макар и за момента да са само слухове. Как обаче те ще се окажат решаващи тук за президентската кампания, която и без това е доста вяла?
Първан Симеонов: Те ще се наложат без съмнение върху президентската кампания, но аз през цялото време бих искал да мислим от гледна точка на националния интерес. Както виждате България е щастлива страна явно, след като има две достатъчно достойни личности, които да се спрягат за този пост. Но това, което се случва в момента не просто е изключително недобронамерено към госпожа Бокова, която е българската национална кандидатура, но то ще повлече и госпожа Георгиева. Защото смяна на кандидата би имало смисъл само и единствено при една хипотеза – ако това увеличава шансовете ни. За момента аз не виждам шансове затова. Ако смяна на кандидатурата с Кристалина Георгиева увеличава шансовете за България и преодолява пречки, които Бокова не би могла да преодолее като кандидатура, аз бих го разбрал. Ако обаче това е продължаваща кампания на госпожа Кристалина Георгиева да се качи на този влак, извинете, но това е изключително неприятно. Едно от най-неприятните ни неща в най-новата ни политическа история. Да припомним няколко неща. Първо, тези класации, които ние виждаме, накрая могат да нямат никакво значение, защото накрая просто се спазаряват едни страни. В крайна сметка трябва да се спазаряват Щатите и Русия. Второ, тези класации, които ние виждаме може да нямат никакво значение, защото в крайна сметка има и други обстоятелства като това дали ще е жена, дали ще е от Източна Европа. А като гледам госпожа Бокова е видимата жена от Източна Европа там в тази класация. И трето, най-важно според мен, ние трябва да спрем тази абсурдна вътрешна дискусия, защото каквото и да стане от тази вътрешна дискусия, тя подлива вода и на двете дами, които без съмнение са достойни български представители по света. И в крайна сметка тя ще унищожи шансовете ни, дори да ги има сега – малки или големи, тя ще ги доунищожи да вземем нещо, което в исторически план е шестица от тотото. Затова аз не бих говорил повече по тази тема, защото дори само говоренето за нея, разсмърдява още повече нещата. И второ, не претендирам да имам експертизата затова, защото повтарям – това са договорки на много високо тайно и полутайно ниво. И това е тежка геополитика, в която тукашните наши агитки – и от едната страна, и от другата страна, първо са много малки като ръст, умствен ръст. И второ могат само да навредят. Пак казвам – би било смешно да сменим кандидатурата на госпожа Бокова, която има своите шансове, освен ако не я заменим с кандидатура, която има по-големи шансове. Докажете ми, че Кристалина Георгиева има по-големи шансове и тогава бих видял смисъл в случващото се.
Водещ: Да, предстои да видим официално как ще протекат събитията. По отношение на нашите вътрешнополитически проблеми, като че ли новият политически сезон също започна вяло, като изключим скандала с „царските конюшни“?
Първан Симеонов: Първо, започна вяло, точно защото е под сянката на едни други президентски избори в Щатите, под сянката на случващото се в ЕС, предстоящата среща в Братислава и разбира се, както стана ясно и под сянката на ретроградния Меркурий, който по всичко личи е сериозен фактор поне в устата на премиера Борисов. „Царските конюшни“ обаче показаха още нещо. Имам чувството, че по някакъв начин сега предстоят поредица скандали, в които опозицията в лицето на БСП ще повдига топки на управляващите в лицето на ГЕРБ и това подаването на топката между тях двете, ще легитимира именно тази двойка като основната алтернативна двойка в българския политически процес. Това е логично. Второто, което виждам е, че в българския политически процес сега тихомълком, съвсем спокойно и ненатрапчиво седи патриотичната алтернатива. Там има вече окомплектована двойка и тази окомплектована двойка вече прави кампания, при това както знаете патриотичното, модата в момента в цяла Европа, в целия Западен свят, ако броим и Тръмп, и някак си спокойно тези хора чакат зрелият плод да капне. Това би означавало добър резултат на изборите. Трето, Реформаторите налучкаха верният път, според мен, издигнаха кандидатура, която заема точно опразнената евроатлантическа, реформаторска, дясноцентристка ниша, която ниша в момента седи наистина вакантна. В същото време обаче РБ в момента се превръща в нещо като най-удряния политически актьор по терена. Погледнете – удари понася той и от ляво, удари понася той и от ГЕРБ, удари понася той и от Патриотите. А в същото време неясна е съдбата на РБ след президентските избори. И най-голямото предизвикателство пред Реформаторите даже не е толкова да имат добър резултат на тези президентски избори. Обстановката е такава, че резултатът едва ли ще бъде блестящ. По-важното предизвикателство пред РБ е какво ще прави след изборите, как ще се запази и как ще се позиционира, особено с новите скандали около господин Цветан Василев и с новото завихряне на политическа енергия в тази ниша, тази така да кажем процес на либерална космополитна западноориентирана ниша, която помним от лятото на 2013 г. Тази политическа ниша остана безпризорна и струва ми се в дясно има опити да се рестартира тази политическа ниша. Много интересно как това ще кореспондира с по-нататъшната съдба на РБ. Така че по всичко личи, че политическият сезон само на пръв поглед е безинтересен. Вие виждате, че по повърхността текат много сложни процеси. Какво да кажем за левицата? Виждате колко голям е залогът там. Корнелия Нинова номинира този кандидат, пренебрегвайки донякъде резултатите от вътрешното допитване, пренебрегвайки Георги Първанов. Корнелия Нинова в същото време се опита да легитимира този кандидат през подкрепа от Георги Първанов, т.е. тя се опита да направи няколко взаимно изключващи се неща. Едно политическо ходене на въже. Изключително амбициозна политическа програма е това. И ако госпожа Нинова успее дори една малка част от нея да изпълни, това вече също ще е успех. Но залогът е огромен. Защото представете си един слаб резултат на Радев – и вътрешната опозиция, и външнополитическите конкуренти, и управляващите всъщност доволно ще потриват ръце вероятно. Така че и в ляво залогът е огромен. Затова ви казвам, колкото и безинтересен да изглежда вътрешнополитическият процес в момента, колкото и външнополитическият процес да изглежда в пъти по-важен, под повърхността в момента текат важни прегрупирания и всички мислят, като че ли за след президентските избори, а не за самите тях, както наскоро отбелязахме в анализа на Института „Иван Хаджийски“.
Водещ: Каква кандидатура, каква кандидатпрезидентска двойка смятате, че ще извадят АБВ? Те казаха, че ще излязат със свой кандидат-президент? Изобщо какво е политическото бъдеще на АБВ оттук нататък?
Първан Симеонов: Много неясно. АБВ е в политическа безтегловност. Те нито са с управляващите, нито са с БСП. Отделно от това влязоха в капан. Предовериха се на собствените си политически инстинкти и опит, те легитимираха Радев, легитимираха тази кандидатура, след което ще е много трудно някак си да се откажат от нея и да намерят аргументи за друга кандидатура. В същото време сега те ще трябва да правят всичко възможно да правят мръсно на БСП, това е повече от очевидно, това ще бъде…
Водещ: Дали няма да извадят и те някой генерал?
Първан Симеонов: Те биха могли да извадят различни фигури, само че всяка фигура, която те извадят, всъщност ще има една-единствена цел – да подкопава шансовете на общия кандидат на левицата. Разбира се АБВ ще обвиняват госпожа Корнелия Нинова затова и ще влязат в режим на взаимни обвинения. Но по-важното е друго, живеем във времена, в които отново замириса на енергийни проекти, в такива времена естественият инстинкт на основните политически сили е да търсят дори пътища една към друга. Аз не изключвам в близко бъдеще отново да се легитимира тезата за голяма коалиция ГЕРБ-БСП, просто дори защото самият Борисов ще трябва да започне да споделя отговорността с някого. Той рано или късно ще трябва да започне да мисли за края на своята политическа кариера или за преминаването си в ново политическо амплоа, например президент след още един цикъл, да речем. Това означава, че той ще започне да мисли да споделя отговорността с някого. Той не може да си позволи да напусне политиката или да смени политическото си място през загуба. Той лично не може да губи. Една загуба на Борисов може да му вземе цялата харизма. Затова той трябва да споделя отговорността. Та мисля си, че отново над България ще надвисне сянката на тази голяма коалиция. Не знам дали е сянка- може да е за добро, може да е за лошо. И тук ми се струва, че е по-голямата загуба на господин Първанов, потенциална загуба. Струва ми се, че именно той виждаше себе си като свързващо звено между лявото и дясното в България. Сега ми се струва, че тази функция му бе отнета. И госпожа Корнелия Нинова направи един много решителен ход тук, пак казвам – залогът е огромен и времето ще покаже дали тя е била на прав път. Поне засега губещ от всичко всъщност е господин Първанов. В същото време той е достатъчно опитен политически играч и съм сигурен, че мисли някакъв креативен ход. Той няма друг избор. Този креативен ход трябва да е ярък, трябва да е нестандартен и трябва в крайна сметка да го връща на политическата карта. Това вероятно ще означава търсене на ярък кандидат за президент или пък някаква нестандартна заявка към останалите политически сили. Но каквото и да се случва, Първанов ще бъде воден от желанието да отмъсти в известна степен в политически план на БСП. Това желание не ми се струва много политически целесъобразно. Защото винаги съм смятал, че бъдещето на АБВ е като част от процесите в ляво. Бъдещето на АБВ такова, каквото го вижда Георги Първанов е като част от една лява мрежа, от един ляв микс. Това не би могло да се случи, ако водещо е политическото честолюбие, а не политическата технология. Затова АБВ би имала успех, само ако намали емоцията в този момент и измисли находчиво решение.

Публикувано на