Интервю на Първан Симеонов за Медиапул

Интервюто на Първан Симеонов за Медиапул със заглавие:

С Радев България е една крачка по-близо до Москва

Кампанията ни разказа приказката за Румен Радев, сега предстои да видим наистина какъв е той,

може да прочетете ТУК.

„Не можем от сега да кажем какъв ще е съставът на служебния кабинет – дали ще е ляв, ляво-националистически или пък центристки, или центриско-националистически. Според мен Румен Радев ще се опита да направи кабинет – микс от социални, национални и центристки фактори. Ще опита да изглежда като обединител“, казва социологът от „Галъп“ Първан Симеонов пред Mediapool.

Г-н Симеонов, очаквате ли промяна и каква в президентската институция след встъпването в длъжност на Румен Радев?

Промяна се очаква, защото винаги, когато в длъжност встъпва нов президент, доверието в институцията се покачва. Има и допълнително обстоятелство – институцията в мандата на Плевнелиев достигна до историческо ниско ниво на подкрепа. Причините за това са комплекси, не на последно място бяха трудни и неблагодарни политически времена и президентът Плевнелиев стана една от съпътстващите жертви. А и той зае по-непопулярната в българското общество позиция – директно евроатлантическа. Като начало при Радев по тези причини ще имаме скок на доверието.

Позициите на новия президент са различни, той звучи по-скоро като Борисов, а не като Плевнелиев. Особено по руския въпрос, по който Борисов звучеше доста по-балансирано от Плевнелиев, който звучи директно прозападно. Начинът, по който звучи Плевнелиев, е начинът, по който звучи Западният свят. Радев ще покаже нюанси.

Третият начин, по който ще се промени президентската институция – Радев от самото начало вместо президент ще стане премиер. Защото той трябва да реди правителство, а само до преди шест месеца малцина българи го познаваха.

Ето поне три причини, по които на президентската институция ще се гледа доста по-различно след встъпването в длъжност на Радев. И най-вече – ще се гледа усилено към нея. Особено пък ако на новите избори изграждането на управленско мнозинство се окаже сложно и да кажем президентът Радев по-дълго трябва да носи отговорност за действията на служебен кабинет.

Какъв профил смятате, че ще гради той – ще опитва да прави президентството властови център по модела на Първанов или ще се ограничава стриктно във функциите си както Плевнелиев?

Поне на първо време предполагам, че ще трябва да докаже институционална последователност и дисциплина и няма да посяга към неща отвъд функциите му. Но в същото време той ще акцентира върху това, че има собствена политическа стойност. Той има политически качества, но засега съдим само по косвени източници, защото в изборите ние видяхме по-скоро приказката за Румен Радев.

Със сигурност ще се появят много хора, които веднага ще интерпретират действията му като действия извън правомощията. Обектно обаче предполагам, че той ще внимава, защото със сигурност си е дал сметка, че не бива да понася цялата отговорност. До този момент разсъдливите хора стоят далеч от властта. А той е от разсъдливите хора и според мен би се предпазил от излишни движения.

Каква заявка в това отношение даде избраният президент досега?

За момента проявява политически инстинкт. Ще има голямо предизвикателство и това е, че ние досега слабо го познавахме, заради пестеливото му присъствие. Тази кампания създаде легенда за него, а сега ще трябва да бъде себе си.

Предизвикателство в този смисъл е и служебният кабинет, защото, за да не поемаш допълнителни отговорности, трябва да ги дадеш на някого – а на кого може да ги даде? На служебния кабинет. За да могат да носят отговорност, тези хора трябва да са ярки, да са гръмоотводи. Но да са ярки означава да са утвърдени. Под „утвърдени“ обаче се разбира стари политици. А при Радев голямото преимущество до този момент бе, че е нов. И сега изведнъж – новият ще трябва да назначи старите. Това е предизвикателство, което е встрани от другото – какво да прави с БСП. Оттам ако вземе хора – лошо; ако да не вземе – пак лошо. И двата случая губи. Но на Радев му предстои ходене по въже. Ако успее, започва да трупа собствен политически капитал.

Трудното при него ще мине в началото, когато все още има инерция от избирането му. Инерция на доверие, на очаквания. И разбира се, има известен толеранс.

Ще опита ли Радвев да промени външнополитическия курс на страната? Какъв би бил резултатът, ако неговото виждане се разминава с това на правителството, което по конституция провежда външната политика на страната?

България в последните години винаги е имала два курса. Единият курс бе Плевнелиев и Митов, които следват ясен курс, по устав. Другият курс е този на Борисов – да сме добре с всички. Истината е, че с избора на Радев някак си президентската институция зазвуча като като Борисов. Сега да видим как ще зазвучи правителството след изборите.

Колкото до ролята на президента – тя е по-скоро знакова, а не толкова съдържателна. Той няма кой знае какви правомощия. Но ако трябва да бъда честен, България в момента вече е една идея по-близо до Москва. Просто Радев звучи по-различно от Плевнелиев.

Крачката към Москва е малка, но е крачка. Предстои да разберем за в бъдеще дали ще е крачка, ама малка, или малка, ама все пак крачка.

Какъв ще бъде лакмусът за вътрешнополитическите му намерения – назначаването на служебен кабинет или други действия?

Не можем отсега да кажем какъв ще бъде съставът на служебния кабинет – дали ще е ляв, ляво-националистически или пък центристки, или центриско-националистически. Според мен той ще се опита да направи кабинет микс от социални, национални и центристки фактори. Ще опита да изглежда като обединител.

Друг фактор е номинацията за еврокомисар. Въпреки че идеята е тя да се прави от редовно правителство, ако се наложи да я направи Радев, защото редовно правителство няма да има поне идните три месеца, тя ще е символна за мандата му.

Трето – символно ще бъде поведението му по повод избирателната система. В последните дни неговото име активно се спряга по тази тема. За момента той не се намесва, но ще е символно, ако го стори.

Четвърти фактор, по който ще можем да се ориентираме за мандата му – дали ще има някаква роля при преговорите за съставяне на кабинет. Помним, че подходът на Първанов е един, Плевнелиев пък каза, че в президентството коалиции няма да се правят.

Не на последно място обаче трябва да си даваме сметка, че е прекалено рано за такива изводи. Трябва да си даваме сметка, че самата физиономия на институцията, заради самата институция, която е по-тромава, тежка и помпозна, се определя по-бавно.

Изборната победа на Радев вече тласна нагоре рейтинга на БСП, а избраният вицепрезидент Илияна Йотова предупреди Радев по време на кампанията, че и най-малкото движение от негова страна срещу тази партия няма да му бъде простено. Възможни ли са изненади в тази посока и до каква степен Радев би се еманципирал от БСП?

Балансът с БСП ще е много сложен. Ако се еманципира много, ще има скърцане на зъби в самата партия. Ако пък се долепи твърде до БСП, Радев веднага ще загуби обаянието, с което спечели – на надпартиен кандидат. Все пак нека не забравяме, че на втория тур на президентските избори едва 42% бяха от БСП.

Ще опита ли, според вас, Радев да играе ролята на мост между БСП и ГЕРБ за създаването на широка коалиция, за каквато се заговори в последно време?

Бях първият изследовател, който каза, че намирисва на голяма коалиция. Продължава да мирише. Дали обаче тя ще стане е съвсем друг въпрос. Не смятам, че БСП много иска подобно нещо, а е напълно видимо, че Борисов хич не иска. Според мен двете партии ще се опитват всячески да избягват такива варианти. И то най-вече Борисов, защото за него чисто имиджово е по-опасно. И въпреки това, при цялата нестабилност и в света, и в региона, може да се случи така, че това при определени обстоятелства да изглежда най-разумния вариант.

Тук обаче трябва да уточним, че най-добрият вариант са ясни мнозинства и ясна опозиция.

Но ако има нещо хубаво в настоящата политическа обстановка е, че май се разделяме с идеята за еднополюсен политически модел. Защото последните няколко години точно това наблюдавахме – ГЕРБ и всички „планети“, кръжащи около него. В този смисъл това, че засега БСП и ГЕРБ не искат да управляват заедно, е добре. Ще има ясно разделение, а това е твърда основа и контрол на управлението.

Но може да има неприятни развития в глобален или чисто регионален мащаб, които да изискат такава коалиция. Дали Радев ще посредничи за нея, не може да се каже. Според мен той ще се мъчи да олицетоварява по-скоро национална отговорност, отколкото партийна. Но пак казвам, както в началото – ние едва сега ще видим Радев. До момента не сме го виждали, чували сме приказката за него, през кампанията го скриха, за да не допуска грешки и в резултат на това той допусна по-малко такива. Тепърва ще видим как ще изглежда. Според мен, като гледам и ходовете му досега, ще се опитва сам да има излъчването на среда, а не да осредява.

Има ли опция, според вас, в която след изборите ще се окаже, че не може да се състави кабинет?

Да, съществуват хипотези, в които съставянето на кабинет може да бъде много, много трудно. По-скоро обаче опцията е парламентът да остане без по-малки играчи и тогава да няма мърдане – да трябва да се ходи към голяма коалиция.

Ако продължат внушенията, че по-малките партии не влизат в следващ парламент, нищо чудно и да се сбъднат и тогава да сме изправени пред съвсем реалната възможност голяма коалиция да е наложителна. Защото ако не влезе РБ, или не влезе Марешки, какво ще имаме в парламента? Ще имаме етническа партия, националистическа партия и по една лява и дясна. Тогава коя коалиция ще е за предпочитане? Най-логично ще изглежда широка коалиция.

Имам чувството, че с внушенията, които се правят в обществото, двете големи формации са тласкани именно към това – общо управление.

На този фон не бива да се изключва и друга опция – ако да се направи политически борд, в който да участват всички. Но този вариант крие една основна опасност – когато в управлението са всички, няма контрол, а тогава краденето е много лесно. Засега обаче на фона на всички световни и локални проблеми, ние криво ляво плуваме.

Ще заглушат ли изборите въпроса за промяна на избирателната система?

Според мен ще продължи. Защото не бива да изпускаме от поглед възможността Трифонов да направи нещо – дали ще е партия, дали ще извежда хора на улицата, той самият още не знае и се чуди, като наблюдавам.

Ако партиите тръгнат да променят исканията на Трифонов, ще го поставят в изгодната позиция той постоянно да им го напомня. Т.е. този въпрос ще продължава да стои. Нещо повече – ГЕРБ обсебва, взема за себе си въпроса за мажоритарните избори. Не знам дали е в синхрон с него или самостоятелно.

С две думи – през цялото време това ще е фонова тема. Ще стои на дневен ред.

Ще има ли автентично десен субект в Народното събрание, според вас, като наблюдавате процесите в РБ, ДСБ и появата на Да, България?

Ако ползваме „тесните“ и „широки“ социалисти – винаги е имало „тесни реформатори“ и „широки реформатори“. В хода на упражняването на властта се появиха противоречия между тях – нормално. Но това разделение, което наблюдаваме в момента между тях, може да направи така, че всички в купом да останат извън парламента.

Второ – трябва да имаме предвид, че РБ има всички възможности да влязе в следващ парламент, защото има структури, симпатизанти и медиен достъп, в следствие на пребиваването си във властта. На този фон не е много сигурно Радан Кънев и Христо Иванов какво могат да направят със своите идеи. Но разделението може да навреди генерално. И това противоречи на здравия инстинкт, който проявиха всички през 2013 година, когато въпреки разделителните линии помежду си, се събраха. Не разбирам защо пак са тръгнали всички вкупом да останат под чертата.

Ако пък се окаже, че имаме три субекта – РБ, ДСБ и партия на Христо Иванов (като хората на Христо Иванов не харесват много Кънев), това ще е фатално за тях.

 

 

Публикувано на