Интервю на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“

  Интервюто на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“ с оригинално заглавие: Вдигане на цената на гърба на Главчев

Марешки показа, че не иска да се превръща в безгласна буква, може да прочетете ТУК.

Шефът на парламента да отърве кожата само с четири гласа беше леко неочаквано. Опитът да бъде свален Димитър Главчев обаче е резултат от съвпадение на два фактора.

Първо, сегашното Народно събрание няма кой знае каква законодателна активност, защото на практика продължава дейността си от предишния мандат. Второ, за първи път от много време насам има реална опозиция, чиято работа е да клати властта. Така известната инерция, която управляващите обикновено наричат стабилност, води до това, че няма кой знае каква законодателна стръв. И второ – има стръв на опозицията. В препирните около исканата оставка на Главчев видяхме игра, в която всеки си вдига цената. Веселин Марешки вдига своята политическа цена, същото прави и ДПС.

И БСП вдига своята цена, защото къса нервите на управляващите. В такава ситуация в общи линии всеки се позиционира, но едва ли някой си е правил илюзията, че председателят на парламента ще падне. Много коментари предизвика фактът, че „Воля“ на Марешки гласува против Главчев. Защо се стигна до тук? Първо, Марешки има своенравен политически характер. Второ, той ще трябва да доказва значимостта си в такива моменти. Трето, и зад него се показва друг значим фактор – и това е ДПС. Вижда се, че при липсата на Марешки ДПС става важен за ГЕРБ. Не знам дали това е координирано или не, но това проличава.

Четвърто, не бива да забравяме, че зад това управленско мнозинство
все пак има отворена врата за различия. Още в самото начало сегашните партньори във властта дадоха да се разбере, че по определени въпроси ще бъдат на различно мнение. Например, за уседналостта, целяща ограничаването на вота отвън. Второ, явно разминаване има за мажоритарното гласуване.

Разнобоят в мненията обаче няма да застраши стабилността на управлението. Даже обратното. Когато има ясна опозиция, тогава се стягат и двата лагера – и опозиционният, и управляващият.
Но този път опозицията е по фронта, а не в тила, както беше в предния мандат. Тогава опозицията на кабинета „Борисов 2“ беше вътре в управляващата формула, а пък БСП беше инертна.
По-особена роля играе сега ДПС, което не се сражава толкова срещу ГЕРБ, колкото срещу Патриотите.

На практика гледаме преиздаден предходен мандат, само че на мястото на Реформаторите са Патриотите. Те обаче са в много по-изгодна позиция, просто защото вече знаят какви грешки да не правят, за да не ги сполети участта на Реформаторския блок.

На пръв поглед правителството няма законодателна програма и това се дължи на факта, че бурна законодателна програма и настървение да правят закони имат обикновено мнозинства, които тепърва идват.
А тези хора просто се върнаха, те са си същите
второ подобрено издание. Затова карат по програмата, която си имат, без да бързат.

Опозицията е за това да ги вижда тези неща, да ги критикува. Добавете тук свръхамбициозния политически стил на Корнелия Нинова, който нажежава парламентарния дебат. Правилно й беше предложено да оглави парламента и правилно тя отказа. Ако бях на мястото на Бойко Борисов, разбира се, че щях да предложа на Корнелия Нинова, защото казвам, че съм обединител, защото я натоварвам с част от собствените си отговорности и защото я неутрализирам като опозиция. Ако аз съм на мястото на Корнелия Нинова, щях да откажа, защото да не нося чужда отговорност, второ – защото най-сладкото е в такава ситуация да си в опозиция. Трето, защото не искам да поемам чужди грешки.

Сега трябва внимателно да се следи поведението на Марешки, защото едно негово по-дистанцирано поведение спрямо управляващите, първо, би вдигнало неговата цена, второ – би създало очакване той да стане леко диспечер в парламента и трето – би вдигнало важността на ДПС. А тези три неща не е задължително да си противоречат. Марешки никога не е за  подценяване. Това е човек, който самоизгради нещо, оцеля и сега е в парламента. Плюс това и той е видял съдбата на предни подобни проекти и вероятно, както Патриотите са анализирали участта на Реформаторите, и той е видял съдбата на БДЦ и т.н. И ще си направи изводите какво да не прави, за да не ги последва. А със сигурност едно от нещата, които трябва да не прави, е да се превръща в безгласна буква.

Публикувано на