Интервю на Първан Симеонов за вестник „СЕГА“

Интервю на Първан Симеонов за вестник „СЕГА“ с оригинално заглавие – Борисов създаде перфектната българска буря, може да прочете ТУК.

Причинихме абсурдна ситуация от типа „от нищо нещо“ и ако и този път излезем сухи, ще е прелестно

Ако преди седмица ме бяха питали какви са интересите на основните политически играчи, бързо бих казал: бързи избори. Падащите се спасяват от още падане, биещите бързат да не изпуснат инерцията.
На теория нещата продължават да изглеждат така. Практиката обаче носи доста повече нюанси.

ГЕРБ вероятно си представят нещо като 2013 г. – катапултираха, а хората ги викнаха обратно. В междувластието тогава се създаде усещане за хаос, а мнозина се огледаха и потърсиха за какво да се хванат.

Изпъкна отново… Бойко Борисов

Много е съмнително обаче дали „Ефектът 2013“ ще сработи сега. Защото тогава десетки и стотици хиляди протестираха, Борисов предпочете да се изнесе навреме, преди да се е превърнал в основна мишена на гнева, а после милион души го поискаха отново във властта.

Сега обаче милиони гласуваха срещу кандидата на ГЕРБ. А Борисов сам се постави в ролята на мишена и обяви, че този вот е вот срещу него. Следователно хич няма да е лесно да сработи идеята „Борисов, на кого ни оставяш?“.

Разбира се, не пречи ГЕРБ да опита. Но тук ще се сблъска с още един проблем: в обществените очи загубилият често продължава да губи. Низходящата инерция при ГЕРБ може да се засили и от възможни обвинения или пък от думите на Цветан Василев. Лошо за ГЕРБ ще стане също, ако се появят вътрешнопартийни пукнатини от типа „Кой е виновен за загубата?“, „Борисов, защото подаде оставка и така го отнасяме ние, твоите депутати?“ и т.н. Заради всичко това планът на ГЕРБ да с(т)имулира хаос и да го продължава е съмнителен.

На този фон БСП вероятно би имала нужда от бързи избори, които да оползотворят възходящия тренд, а и бързо да превърнат президентския резултат в партиен – колкото и да е сложно. Само че БСП, поне засега, дори леко пощади Борисов в посланията си около изборите. Ако партията има достатъчно здрави нерви, тя също може да изчака дали ГЕРБ няма да продължи надолу по-пързалката на спадаща популярност. Така и БСП може да се окаже от страната на онези, които не бързат кой знае колко.

И Румен Радев не бърза. Поне засега не показва да иска да си навлича отговорността за служебното правителство. Това е напълно закономерно – защото именно върху генерала може да се струпа обвинение за евентуален хаос и безвластие.

По нищо не личи обаче и Росен Плевнелиев да бърза. По същата причина. Явно не му се занимава и е възможно да се опитва да „изтласка“ раздаването на мандати за възможно най-късен момент, така че съставянето на служебно правителство да остане в прерогативите на новия президент.

На този фон възможно е патриотите да посегнат към мандат, ако им бъде даден. И тук нещата стават съвсем сложни. Обединените патриоти са сред онези, които имат най-голяма полза от бързи избори – защото могат да увеличат присъствието си в парламента. Само че ако опитат да съставят правителство, това пък ще има даде възможност да демонстрират държавническа позиция и да натрупат още ползи на фона на очевидното нежелание на българите да се ходи на нови избори.

БСП може да види в такова правителство възможност да текат достатъчно удари
по управлението на ГЕРБ преди новия вот. Същото може да си помисли и ДПС. ГЕРБ пък може да види удължаване на хаоса и ефект на махалото към ГЕРБ. Реформаторите и Радан Кънев могат да видят удължаване на времето, в което да измислят какво ще правят.

На всичкото отгоре един мандат на ОП би дал възможност за нормално обмисляне на промяната на изборните правила, защото в противен случай може да настане сериозен хаос. Въпросът е как ще мине гласуването? Ще измислят нещо креативно.

С две думи: всички може и да се зарадват на идеята за правителство с патриотичен мандат. И всички може да си помислят, че могат да вкарат патриотите в своя сценарий. Обединените патриоти обаче ще се опитат да развият ярък свой сюжет – да покажат сила. Ако стане, добре. Ако не стане, могат сами да предизвикат избори, преди мандатът да е започнал да им носи негативи и да убива инерцията от президентските избори.

Очевидно в историята с мандата на патриотите има доста хипотези. Затова възможно е те и да не успеят да направят кабинет. Но могат да спечелят дори и само от факта, че в обществените очи ще се опитат да запазят стабилността. Или пък да загубят комуникационната война като властогонци.

Тестът за патриотите ще е повече от сериозен

Накратко: уж повечето искат избори, но всъщност не искат. А патриотите искат, но казват, че не искат. А може и наистина да поискат да правят кабинет. А може и да успеят.

И дано никой не е намислил да лови риба в мътната политическа вода, защото калната вълна може да е толкова голяма, че да събори крехката ни кула от кибритени клечки. Големите формации например могат да се пробват да си набавят „мажоритарен бонус“ депутати и да сменят правилата набързо. Или пък Борисов наистина да се опита да разклати страната. Или – дано не! – някъде някой финансов въпрос да даде фира и кризата от политическа да ни се стори като криза на джоба.

Единствената спирачка засега са ступорът на основните партии и страхът им от резки движения. Както и несигурността им какво става сред световните ни патрони. За съжаление, докато партиите са в ступор, администрацията може би също е. България е в „перфектна буря“. Какво значи всичко това за страната? Значи, че си причинихме абсурдна ситуация от типа „от нищо нещо“ и ако и този път излезем сухи, ще е прелестно.

Публикувано на