Интервю на Борис Попиванов за вестник „Стандарт“

Цялото интервю на Борис Попиванов за вестник „Стандарт“ с оригинално заглавие: Патриотите няма да успеят с кабинета, може да прочете тук.

Мажоритарният вот е нож с две остриета, БСП се наниза на него, сега ГЕРБ рискува да го повтори

Намираме се в състояние на оставка на правителството и в очакване дали ще има следващо в рамките на този парламент. Ако се върнем 25 г. назад, ще видим много други подобни случаи на оставки и въртележка на мандати. Няма нищо нестандартно и необичайно в това, което преживяваме в момента. Криза би имало при други предпоставки, които аз не виждам налице все още. Става дума за публично масово изразено недоволство при тежки геополитически сътресения, мигрантски вълни, които се надявам да не се случат. Силно се съмнявам, че Патриотичният фронт ще съставят кабинет.

При наличния ни раздробен парламент това е много трудно. Иначе ПФ с тези усилия да направи кабинет, както и с постоянното акцентиране на проблемите, свързани с мигрантите, вземете протестите в София и Варна, иска да изтъкне колко важно място има в дневния ред на политиката. Как Патриотите израстват едва ли не до ролята на балансьор, до най-важната в такива драматични моменти национално отговорна политическа формация, която не иска хаос, а стабилност и може да я постигне.По-скоро обаче сами си вдигат топката, отколкото да са в състояние да постигнат нещо.

Обединените патриоти постигнаха резултат толкова висок, колкото самите те на са очаквали. Този резултат се дължи и на крайно успешното единение на няколко съвършено различни електората, част от които не се понасят помежду си – имам предвид избирателите на НФСБ и „Атака“. В този смисъл това постижение не винаги може автоматично да се прехвърли върху бъдещи парламентарни избори, просто понеже има други националистически кандидати на славата, както Веселин Марешки и много други, които се втурват в тази посока. А и защото, когато става дума за листи, никой няма да гледа фигурата на г-н Красимир Каракачанов, а всеки ще гледа от коя политическа сила – ВМРО, „Атака“, НФСБ, е съответният кандидат и може да създаде много проблеми и спад на доверието. Така че патриотите са на едно планинско било в момента и трябва да бъдат изключителни виртуози в пилотажа,
за да могат да се държат, без да не полетят надолу .

ГЕРБ и досега продължават да разглеждат ПФ като естествен резерв за бъдеща коалиция. Все пак не бива да смятаме, че взаимоотношенията между двете формации са изчерпани в рамките на този парламент. Защото самите патриоти не са изконсумирали тази коалиция по начин, който да бъде неприятен за самото общество. Отделен въпрос е, че със своето високомерие ГЕРБ успяха да постигнат ако не сред лидерите, то сред избирателите на патриотите несъгласие със себе си. В крайна сметка могат да получат подкрепата персонално на някой Марешки и някой Каракачанов, но да се окаже, че самите избиратели вече не искат тях.

Ако се стигне до служебно правителство сравнително скоро, то би трябвало да бъде отговорност на Росен Плевнелиев. Изобщо би било грешка от страна на Румен Радев като държавен глава, който не е встъпил в длъжност, да поема отговорност за кабинет, който не той назначава и който ще се ползва със съвсем друг титуляр. По отношение на избирателната система с много колеги сме го подчертавали, че няма идеална избирателна. Първо, в съвременния свят трябва да ни светне лампичката, че мажоритарна система се употребява много рядко в ограничен брой страни. И второ – в държави, които имат различен тип култура и различен тип бариери от българската.

Когато говорим за мажоритаризма в Англия, там системата има за цел да не допусне опасни за английското държавно единство политически формации, като тази на Найджъл Фарадж, който има един депутат при 4 млн. гласа, т.е. нещо, съвсем изкривяващо народния вот, както и да го погледнем. Българският случай е точно противоположен. При нас мажоритарната система не само няма да сложи бариера пред подобни олигархични или опасни за демокрацията субекти, а ще ги насърчи. Просто защото това ще създаде много лесна възможност за формиране на бизнес мнозинства по места. Българската страна през последните 10-15 г. тръгва за жалост много дълбоко в тази посока, посоката на формирането на местни олигархии, които се насърчават, за съжаление, от държавната власт, в много голяма степен. Понеже те я обслужват, но те я обслужваха при пропорционалната система, при която те
сами не могат да излъчат партии в парламента или много трудно могат.

Опитите като цяло са ограничени и невинаги успешни. Докато сега, ако се стигне до такъв тип мажоритарна система с 231, ако броим и тия в чужбина, едномандатни избирателни райони, това ви дава възможност да печелите със 7-8 хиляди гласа един депутат. 7-8 хиляди гласа е нещо постижимо за страшно много хора в България и те в никакъв случай не са лицата на демокрацията. От друга страна, в тази идея за мажоритарно гласуване има и тайната надежда на ГЕРБ, че ще успее благодарение на все още силните си местни структури да постигне най-добрия резултат и да си гарантира следващо управление. Всякакви такива сметки винаги са нож с две остриета, защото досега практиката е показала, че който променя изборното законодателство с цел да облагодетелства себе си, на следващи избори го наказват обратно. БСП е преживяла това през 2009 г. с въвеждането на мажоритарен елемент.

От президентски до местни избори в България служат не толкова за измерване на партийната подкрепа, колкото за много сериозни симптоми, предупреждения за политическия елит в каква посока се развива процесите и тенденциите. Дали хората търсят промяна или „още от същото“. Дали са заложници на един модел, с който не могат да си позволят да излязат, или вече недоволството им е достигнало до един етап, когато преодоляват и страха и бариерите, които до този момент са ги сковавали.

Публикувано на