Живко Георгиев пред „Труд“ за текущия политически процес

Препечатваме интервю на Валентина Петкова с Живко Георгиев във вестник „Труд“. Заглавието, което редакцията е поставила, е „Цветанов е слабото място в ГЕРБ“.

-Г-н Георгиев, добър вариант ли е, че полицейските гафове от началото на годината не приключиха с оставка на главния секретар на МВР, а с решение за обучение по етика на кадрите на по-ниски нива?

– С обучение няма да се реши реалният проблем, който стои зад полицейското насилие. През последните години бе сбъркана посоката в усилията да се върне респектът към полицията. В ГЕРБ бяха решили, че той се налага с демонстрация на сила и на насилие. В първите акции като че ли имаше успех. Особено когато насилието беше адресирано към лица, към които обществената нагласа бе силно негативна.

– Как се налага респект, ако не е със сила?

– Респект означава ефективност и уважение – две в едно. Той се налага с ефективност на предприеманите действия и със спечелване на уважение. А не чрез налагане на страх. Може и да е било ефикасно като стил преди 1989 г., но в условията на що-годе демократично общество не може дълго да носи успехи. Респектът най-сериозно се руши от публично демонстрираната безпомощност със сила да се постигне правораздаване.

– Какъв ще е резонансът от този фалстарт, с който МВР тръгна през тази година?

– Този фалстарт не е нов за властта. Той започна още в началото на мандата на това управление и по-точно на силовите ведомства. Навярно в елита на ГЕРБ има хора, които не приемат този стил. Така че г-н Цветан Цветанов носи най-голяма отговорност, защото той е политическата фигура, която дава лице и на МВР.

Поуката от тези два гафа ще е по-силна, ако има фигури, които да понесат отговорност, по-сериозна от тази, която се демонстрира.

– Ясно е, че наказани няма да има. Но ще има ли вот на недоверие към правителството, какъвто вече беше поискан от опозицията?

– Вотът на недоверие може и да се случи. Но в условията на сегашния парламент неговият политически резултат е предизвестен. Само че публичният резултат, пренесен в социален дебат за стила и методите на работа на силовите ведомства и тяхната поразяваща неефективност, когато демонстрират мускули, ще наложи своя отпечатък. Ще го отнесе най-вече персоналният рейтинг на министър Цветанов. Ще го отнесе и ГЕРБ, но не в такава степен, че да подложи на изпитание парламентарното мнозинство или управлението в близка перспектива. Не очаквам чудеса, но несъмнено ще продължи ерозията на доверието в ГЕРБ. Което ще направи г-н Цветанов слабо място в правителството. Той отдавна кандидатства за такъв статус и сега ще го затвърди.

– Каква е оценката ви за старта на новия президент, който на четвъртия ден от мандата си посети Брюксел?

– Прекалено късо е времето за обобщения. Всеки президент има впечатляващ старт. Особено когато тръгва с толкова силни ангажименти и обширна гама от приоритети, каквито начерта в програмната си реч Плевнелиев. Но ме смущава, че той има сто приоритета едновременно, което означава, че няма нито един. Това издава добри желания, но не и наличие на идеи.

– В президентството тлее скандал,свързан с прекалено многото помилвания на вицепрезидента Ангел Марин, които той е направил без специално издаден указ от президента. Какви ще са последствията от това?

– Трудно се ориентирам в тази правна материя. Но не мисля, че ще произтече нещо особено. По-скоро виждам желание у новия вицепрезидент да демонстрира типично герберско начало на мандата си.

– В смисъл?

– С критика и отрицание ГЕРБ започна мандата си като управляваща политическа сила. Трябва да намерим еквивалент и в президентската институция. Това ще породи публичен дебат и ответната реакция на г-н Марин.

– Другият “скандал” е отсъствието на първата дама. Интересът към нея нараства, феновете й в социалната мрежа – също.

– О, Боже, мой! Този въпрос прекалено битовизира политическия ни живот. Не би ми се искало да продължава прекаленото вмешателство в частния живот на г-н Плевнелиев. Готов съм да разбера мотивите на съпругата на президента и нежеланието й да се вживява в публична роля, за която тя не е кандидатствала и не е номинирана. От това не може да излезе друго, освен турски сериал. Не виждам друг потенциал. Той навярно ще е интересен за част от публиката. Може би ще предаде по-човешко лице на институцията, тъй като внася домашно измерение. Но то няма нищо общо с политиката и функционирането на конституционния ни ред. “Първа дама” не е конституционно зададена функция. Ако я има, може да е добре. Ако я няма, не виждам проблем.

– Смяната в президентството обаче породи и сериозен проблем – за мястото на Първанов в БСП и политиката. Очаквате ли сблъсък Първанов – Станишев, които си говорят през медиите?

– И тази интрига има вероятност да се превърне в квазидрама. Станишев и Първанов са зрели мъже, хора с политически и държавнически опит. Безспорно в лявото политическо пространство навярно ще се появи конкуренция на идеи, на политически стилове, на лидерски модели. Ако има такава конкуренция, това несъмнено ще е от полза за лявото, защото ражда алтернативност, потенциал и бъдеще.

– Но не ражда ли и опасност от разцепление?

– Да, може би ще породи и такава възможност, но не при условие че конкурентите са Станишев и Първанов. Те са достатъчно опитни, за да разбират, че единственият, който печели от това, е политическият им опонент. Може би полза имат и някои активисти от втория ешелон на БСП.

– Каква полза?

– Във всички случаи сигурно има кръгове в БСП, които биха желали да се стигне до конфликт, за да се появи трети вариант.

– Има ли вероятност от появата на трета силна фигура – на нов млад лидер, за какъвто говори и Първанов?

– От полза за левицата е да има сериозна лидерска конкуренция, да има повече възможности за избор на перспективи за развитието на левицата. В цял свят левицата е притисната от настоящето и неговите глобални проблеми. Както и от техните европейски, национални и регионални измерения. Така че ако се намери трета, четвърта фигура, която е в състояние да представи идеи, да стимулира развитие, няма лошо.

– Реално ли е това? Вие виждате ли такива хора в БСП?

– В момента не мога да посоча имена. Но често в тежки политически времена не се е виждала алтернатива, но се е появявала от не толкова известни зони на политическата сцена. Не изключвам такъв вариант. Той ще е възможен, ако на конгреса се представят алтернативи. Навярно Станишев и Първанов няма да се убедителни за голяма част от хората. Проблемът за бъдещото лидерство на БСП е не кой ще спечели битката във вътрешнопартийния дебат. А кой ще представи алтернатива, с която БСП ще спечели утрешната битка на парламентарните избори.

– И все пак, на следващия партиен конгрес Станишев ще остане ли лидер на БСП?

– Не съм наясно с контекста, в който ще протече този избор. Станишев е силен и усили позициите си с новата си роля на европейската политическа сцена, която го направи конвертируем, силен и признат политик. Голяма е вероятността той да е от най-сериозните кандидати за лидерския пост.

– А каква ще е ролята на Първанов?

– Силните политици сами пишат ролите си. Не ги пишем ние, коментаторите, нито медиите. Истинското лидерство се печели в конкуренция за стратегията в следващите избори. Още е рано. Не знам каква ще е стратегията на Станишев, нито на Първанов. Не знам дали ще има и други участници в тази борба за бъдещето в БСП.

– Има ли ниша и очаквате ли появата на нова партия през 2012 г.?

– Ниши има, и то не една. Най-вече в дясното политическо пространство. Не защото то не е пренаселено от партии, една от които дори е управляваща и все още е пълен хегемон. Но има достатъчно белези за ерозия в ГЕРБ. Вижда се и немощта на старата десница да се превърне в сериозна алтернатива на ГЕРБ. Заявената амбиция на проекта Меглена Кунева е нещото, от което очаквам сериозна заявка за бъдещия политически живот. Но всичко зависи от това дали ще се намери достатъчна политическа енергия около г-жа Кунева, за да се реализира този проект. Смущаващото е, че не виждам достатъчно енергия за партийно строителство там. Този кръг е твърде антипартийно настроен. Твърде силно декларира търсене на други модели за политическо пространство, извън класическите партийни модели. Електорат има, симпатизанти на тази идея има. Но прозаичната работа няма кой да свърши.

– Ще има ли заместител на “Атака”?

– Не бих изключил да се появи сериозен заместител на разпадащата се “Атака”. Засега не виждам заместител на, условно казано, националистическо-патриотичния сегмент на политическия живот. Националистическата кауза и настроенията си ги има. Но не виждам друг да тегли към нея.

Силен потенциал има пред евроскептицизма. Това не е проект, който биха могли да предложат БСП, ГЕРБ, “Синята коалиция” или идеята на г-жа Кунева. Но така или иначе евроскептицизмът ще расте. Остава да видим какво ще се случи с ЕС през тази година. Очакванията са, че той ще генерира с поведението си предпоставки за евроскептични настроения.

Вляво не виждам особени амбиции за ново партийно строителство. Ако се появят, те ще са под шапката на БСП.

Голямата неизвестна е какво ще е развитието на света и ЕС. Поради това, че България е вече отворено общество, по-радикалните размествания на политико-икономическите тенденции в света ще намерят своята проекция и в нашия политически живот, които сега не отчитаме. Светът стана трудно прогнозируем.

Публикувано на