Димитър Ганев пред „Труд“: Протестът след летния сън

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 13 септември 2013 г. под същото заглавие.

Още с раждането си протестът се назова спонтанен и непартиен. Срещу политическото статукво въобще. Хората от площада държаха да не демонстрират политически предпочитания (макар вероятно мнозина от тях да ги имат). Гневът беше към партиите, олицетворяващи настоящия модел. Дори опозиционната ГЕРБ не бе пощадена.

Може би единствено срещу Реформаторския блок нямаше скандирания и лозунги. Не се ходеше и пред техните централи.

Реформаторският блок наблюдаваше протеста със симпатия и надежда – там присъстват и техни избиратели. Tова са хората, които се чувстват непредставени и реформаторите могат да бъдат техните представители. Между Реформаторския блок и протестите течеше през цялото време тих и сдържан политически флирт.

ГЕРБ пък видя в протеста единствен шанс за оставка на кабинета “Орешарски” и за завръщането си във властта с бързи предсрочни избори. Но пък протестът не беше съгласен с тази роля. ГЕРБ вече беше припознат като част от политическото статукво.
ГЕРБ остана актьор без роля в сценария след изборите. От едната страна на барикадата застана обобщеният образ на властта, зает от БСП и ДПС, а от другата страна – протестът, където по-ясно се разпознават Реформаторският блок и президентът. За ГЕРБ място не успя да се намери.

Така се оказа, че продължаващият месеци наред протест на практика не помогна с нищо на Борисов. Първо, оставка на кабинета не се получи, а като че ли властта се стабилизира, показа воля въпреки издръжливостта и креативността на протеста. Поне на този етап. Второ, протестът нанесе и морални удари върху ГЕРБ, приравнявайки го с БСП и ДПС. Трето, тази ситуация не легитимира ГЕРБ като основна алтернатива на управляващото мнозинство.

Да добавим и продължаващите проблеми в партията, заявките на множеството нови политически субекти и ожесточаващата се конкуренция – положение, което видимо не е в полза на Борисов. От изборите насам политическият процес не носи позитиви на ГЕРБ. Нещо трябва да се промени. Но какво?

След като този протест не постига вече близо 3 месеца целта си, а ГЕРБ не печели от него, а напротив – дори губи, Борисов реши да свали кадифените ръкавици и да вземе инициативата. Организацията по посрещането на депутатите за новия сезон издаде именно това. Борисов беше вече решен на нова фаза в отношенията си с протестиращите.

Изказването му, че се е срещал с “Протестна мрежа” също говори в тази посока – стреми се и държи нещо между него и протестите да се промени. Самият Борисов сравни протеста с тигър, който не може да се яхне. Но Борисов се опита да “яхне тигъра”. Тези протести просто не му вършат работа. И Борисов пробва друго. Задачата му обаче изглежда невъзможна. Единственият ефект може да е задушаване на протеста. Немалка част от протестиращите са непоколебими в отношението си към ГЕРБ. Реакциите в социалните мрежи на лидери на мнение от площада също бяха еднозначно негативни.

Придаването на партиен вид на протеста – и то именно от страна на ГЕРБ – няма да помогне нито на протеста, нито на ГЕРБ. Протестът ще изгуби натрупания сериозен морален ресурс – негова основна сила повече от 80 дни. Един опитомен тигър вече не е толкова страшен. Знаейки това, Реформаторският блок действа доста по-внимателно с протестите. И с право. Лицата на обединението са на площада, но не и в лидерска социална роля. Докато Борисов поздравяваше част от протестиращите именно като партиен лидер. Показателна разлика в подхода.

Заиграването на Борисов с протеста и отрицателните реакции на протестиращите трябва да бъдат урок и за предстоящото политическо поведение на Реформаторския блок. Всяко тяхно сближаване с ГЕРБ ще изглежда като сближаването на Борисов с протестите – отблъскващо. А блокът няма интерес от никакви отблъскващи сближавания преди избори. До ГЕРБ новата стара десница ще прилича на младши партньор, а заявките за доминация в дясното и първа политическа сила ще увиснат във въздуха. Но поддържането на дистанцираност спрямо ГЕРБ няма да е лесно в следващите месеци. С наближаването на евроизборите от европейските партийни централи ще се засилва натискът за по-координирани общи действия вдясно. Това добавя още едно в колекцията от предизвикателства пред Реформаторския блок – организационни, лидерски, а вероятно и медийни.

След летния сън на протеста в неговия рестарт трябваше да има качествено нов момент, който да окаже допълнителен натиск върху властта.

ГЕРБ се опита да добави към качествено новия момент и количествено нов във вид на хора с автобуси. Резултатът засега е по-скоро в полза на властта. Това е и поуката за Реформаторския блок – там въпросите още са качествени, а не количествени. Преди да се говори колко процента подкрепа има и дали е трета или направо първа сила, трябва да се говори какво се предлага и как. Обратното ще донесе само обратен ефект.

Димитър Ганев

Публикувано на