Димитър Ганев пред „Труд“: Почти нищо европейско на евровота

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 8-ми януари 2014 г. под същото заглавие.


С новата година погледите ни вече са насочени към ключовото събитие за 2014 г. – евровота. Позиционирането на основните играчи спрямо изборите през май, първите предположения за водачи на листи, слуховете за вътрешнопартийни интриги кой да е начело, кой да е на избираемо място, говорят достатъчно добре, че вече се намираме в предизборна кампания.

Това няма да са обикновени европейски избори, на които ще си сверим часовниците коя партия как стои. Това няма да са и изборите, на които ще говорим за Европа, за нейното бъдеще, за нашето място там.

Резултатът от евровота обаче ще начертае политическите хоризонти за втората половина на годината. Управляващите ще се мобилизират до краен предел, за да бият опозицията. Подобна победа би дала глътка въздух за правителството и може да прелегитимира властта им поне за няколко месеца. А защо да не се замислят и за предсрочни парламентарни избори, които да им осигурят по-комфортна парламентарна конфигурация.

Бойко Борисов пък има шанс за пореден път да бие БСП. Една победа ще задържи и дезинтеграционните процеси в партията му и мисълта, че всеки момент се връщат на власт, ще продължи да живее в главата на всеки гербер. А любимата теза на Борисов, че БСП и ДПС не трябва да управляват, понеже не са спечелили изборите, ще продължи да звучи със същата честота от устата му.

Евроизборите са от особено значение и за по-малките партии. За Сидеров представителство в европейския парламент е важно, за да покаже, че още е на терена въпреки кризата, в която изпадна след подкрепата за кабинета на БСП и ДПС и въпреки скандалите с необузданото му поведение на публични места. За Реформаторския блок и формацията на Николай Бареков евровотът ще бъде най-важният тест дали са перспективни политически проекти.

Но преди да се вгледаме в новите кандидати за евродепутати, трябва да оценим и как са се справили досегашните, още повече че някои от тях пак ще са кандидати. За последните 5 години не всички наши евродепутати бяха безлични. Не можем да не отчетем яркото присъствие на Ивайло Калфин, Светослав Малинов и Андрей Ковачев.

Сигурно има и други. Тези наши представители развиваха сериозна дейност, оценена от европейските ни партньори, създадоха не малко контакти в европейските среди, отстояваха нашите интереси в Брюксел и Страсбург. Ако държим действително на българските интереси зад граница, би било неразумно тяснопартийни, междупартийни или електорални мотиви да попречат за продължаването на тяхната дейност в европейските институции.

Въпросът кой ще води листата, кой ще е на избираемите места не е без значение, но и не трябва прекалено да се надценява. Да, първите в листата могат да добавят гласове, но това далеч не е задължително. Опитът ни с евроизбори показва, че сблъсъкът е много повече партиен, отколкото личностен.

Въпреки това вече много имена се спрягат за водачи на основните партии. Какъв може да бъде оптималният кандидат за първото място на всяка партия?

За БСП е нужен някой, който максимално да мобилизира и сплоти партията и електората. Отцепването на Татяна Дончева, непримиримите позиции на Първанов към ръководството на „Позитано 20“, дистанцията между Калфин и Станишев загатват за сериозни вътрешни проблеми, които може да избият и на самите избори. Затова възможността Станишев да води листата на БСП никак не изглежда малко вероятна.
На ГЕРБ им трябва някой, който пък далеч не се идентифицира с ръководството на партията. Някой, който ще докара максимално широка периферия. Затова не е странна новината, че Борисов и Цветанов няма да водят листата на ГЕРБ. А Кристалина Георгиева изглежда оптималното кадрово решение за нуждите на партията.

ДПС вероятно ще прояви последователност, като заложи на своите „евролица“ като Филиз Хюсменова или Метин Казак. Съотношението между българи и турци пак ще е едно към едно.

Пред Реформаторския блок стои друг тип предизвикателство – да се постигне пълен консенсус между партиите за водача на листата, за да не роди това допълнителни разделения в месеците преди изборите.

На Бареков, като нов политически играч, му е нужен иновативен подход в кампанията. В този смисъл инициативата „евромайки“ може да се окаже стъпка в правилната посока.

И да не забравяме, че в следващите няколко месеца всички ще се кълнат, че ще правят позитивна и европейска кампания. Резултатът обаче няма да е европейски – скандали, компромати, черен пиар. Европейското ще остане само в името на самия избор.

Димитър Ганев

Публикувано на