Димитър Ганев пред „Труд“: Новите сюжети пред старата десница

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 9-ти юли 2013 г. под същото заглавие.

Политическата криза, започнала през февруари, не приключи и след парламентарните избори. Тя просто навлезе в нова фаза. В допълнение високото напрежение в обществото и в политическия елит дава повод на много от играчите по терена да правят разчетите си така, че предсрочен вот може да се случи всеки момент.

Това дава повод в последните седмици да чуваме непрекъснато за нови политически проекти, създаване на нови политически партии, както и за обединение на съществуващи вече политически формации.

До момента най-сериозна заявка като че ли дава новото обединение, познато вече като реформаторски блок. Но защо точно те?

Въпреки многото анонси и слухове за нови политически проекти (традиционно в дясно), на този етап те са все още единствено в главите на различни политически инженери. А и неведнъж много такива са си оставали там.

Основен капитал на реформаторския блок е, че той не е плод на политическо инженерство, а стъпва на формации с реално електорално присъствие. Вярно, не е голямо, но все пак някакво. Не са големи и разликите в позициите между партиите.

Новата стара десница получава шанса да се възползва от политическата криза, както и от вече видимата криза в ГЕРБ. Натискът върху ГЕРБ в последните месеци е налице. Той е както вътрешен (разцеплението по места), така и външен (прокуратурата).

Окончателното възприемане на ГЕРБ като партия, която е част от статуквото, несъмнено тежи като воденичен камък на врата на Борисов. А за изчистване на този образ трудно можем да говорим при това ръководство на партията. Но тук стои и логичният въпрос – можем ли пък без това ръководство да говорим въобще за партия? Май не.

Протестите през 2012 г. срещу ГМО, срещу шистовия газ, срещу АКТА, “Орлов мост”, както и настоящите протести, очертаха съвсем ясно едно ново политическо поколение в България. Съществува вече ново разделение в обществото и то не е свързано с оста ляво-дясно, или характерното за последните години “за или против БСП”.

Новото разделение придобива поколенчески характер. Това ново политическо поколение не е съгласно с досегашния модел. То явно не се чувства представено от партиите на статуквото и все още търси субект, който да го представлява и да отстоява неговите интереси.

Именно към това поколение трябва да насочи основните си цели и послания новият реформаторски блок. Той трябва да се движи по неговия дневен ред. Нещо повече, почти всички от лидерите на партиите в блока са млади лица. Това им открива шансове да станат легитимни изразители на част от това ново поколение. А раждането на подобна нова стара десница открива и възможности и за появата на нова левица.

Именно заради това новата десница не трябва да се обръща назад (както винаги го е правила) и да търси разрешение на старите си проблеми. Няма да ги реши. Погледът трябва да бъде обърнат единствено и само в бъдещето.

Проблемите пред страната не са малко, не са и за подценяване. А миналото няма да даде решение на нито един от тях.

Новата стара десница няма нужда и да се опира на политически марки от 90-те. Последните парламентарни избори показаха достатъчно категорично, че те не носят вече никакъв символен капитал.

Основната причина традиционната десница да стигне до положение да бъде извън парламента е, че тя се движеше по стар дневен ред. Дневен ред, който се беше изчерпал още преди години.

Дневен ред, който беше напълно неактуален на новите предизвикателства. Дневен ред, в който все още присъстваше антикомунизмът. Синьото така и не успя да намери нови сюжети, които да развие, а старите изглеждаха постигнати – и ЕС, и НАТО, и пазара, и демокрацията.

Основата цел и задача на реформаторския блок трябва да бъде именно тази – да бъде в час с актуалните проблеми и да търси техните решения. Да подхване нови сюжети и да ги разгърне. В противен случай за пореден път можем да станем свидетели на отдавна изпитаното правило, че в политиката две плюс две невинаги прави четири.

А място за нови сюжети има. Нима именно на една десница не приляга да бъде защитник на пазара от олигархични елементи и истински да изразява интересите на малкия и средния бизнес?

Последните години дават и не малко основания една десница да бъде истински бранител на демокрацията от посегателства. Именно на тази десница се пада и ролята да бъде контрапункт на популистките залитания, които не една партия си позволява.

Проблемите пред реформаторския блок са си истинско предизвикателство. ГЕРБ далеч не е в политически нокаут. Конкуренцията с други проекти в дясно няма да е лека. Проблеми ще има и от организационно естество – как ще работят в синхрон партийните структури по места, след като някои от тях дори са били враждуващи довчера.

Традиционният риск при реденето на листи стои не по-малко остро. Но важното в случая е, че обществена поръчка за нова десница има. И ако реформаторският блок не се справи с тези предизвикателства и не изпълни поръчката, много бързо други ще го изместят.

Димитър Ганев

Публикувано на