Димитър Ганев пред „Стандарт“ с коментар за 100-те дни на кабинета

Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“ на 4-ти септември 2013 г. под заглавие „100 дни под обсада“.

Несъмнен успех на правителството на Пламен Орешарски е, че успя да издържи тези сто дни. Това е кабинетът, който е поставен под най-силен натиск в новата ни история. По принцип стоте дни са израз на толерантност към всяко ново управление – да може да назначи своите кадри и да се ориентира в обстановката. Към екипа на Орешарски нямаше толерантност дори в рамките на две седмици. Уличният натиск бе толкова силен, а призивите за неговата оставка заваляха почти от самото начало. Затова задържането му на власт е успех на самото правителство, а дали е успех за България, е друг въпрос. Второто постижение е намаляването на цената на тока, която през последните години непрекъснато се повишаваше. Въпреки че новото ценообразуване срещна множество критики от авторитетни икономисти, не бива да забравяме, че масовото недоволство през февруари от високите сметки доведе до ескалация на напрежението. Енергийните дружества даваха заявки за сериозно увеличаване на цената дори с двуцифрени проценти, което можеше да взриви социалната обстановка.

Правителството стъпи на много ниска социална база – 1,35 милиона избиратели. Освен това избирателната активност беше ниска, а 900 хиляди души останаха без свои представители в парламента. Ниската социална база беше ключов проблем за управляващите и първите им стъпки се стремяха да разширят обществената подкрепа. За тази цел те проведоха преговори с различни партии, синдикати и работодатели по време на сформирането на кабинета. Техният неуспех се състои в това, че те не само не увеличиха, но дори стопиха социалната база за управлението само за две седмици. Това стана не само с избора за шеф на ДАНС, но и с продължилите спорни назначения през следващите месеци.

Вторият генерален неуспех е, че правителството не успя да разреши политическата криза, в която изпаднахме през февруари. Общественото напрежение продължава да е много високо, а въпросът докога кабинетът ще се задържи на власт остава висящ. За съжаление не наблюдаваме никакво успокояване, а дори може да се говори за ескалация, която започна непосредствено след изборите.

Сериозно предизвикателство пред властта е дали през следващите месеци към настоящите морални протести няма да се добави и социален елемент. Навлизаме в период, през който ще се готви бюджетът за 2014 г. През това време синдикатите и всички организации, които могат да мобилизират протести, ще бъдат изключително агресивни. Те са наясно, че кабинетът ще бъде изключително внимателен към техните искания. Възможната комбинация между летния протест и социални вълнения през есента и зимата – това е много тежък сценарий за правителството, който ще го постави под още по-мощен натиск и ще увеличи исканията за оставка.

Второто предизвикателство е икономическото положение. Битката на полето на морала като че ли вече е изгубена и единственото, което остава, е правителството да покаже бързи икономически резултати. Това ще бъде трудно, тъй като държавата разполага с определен бюджет и не можем да очакваме чудеса за няколко месеца. Икономиката обаче е единственият терен, на който властта може да отбележи напредък. Високото обществено недоверие и ниската социална база ще попречат до голяма степен на провеждането на трудни и непопулярни реформи, които биха могли да дадат бърз антикризисен резултат.

Димитър Ганев

Публикувано на