Димитър Ганев пред „Преса“: Протестните вълни не родиха алтернатива

Статията е публикувана във вестник „Преса“ на 11-ти декември 2013 г. под същото заглавие.

През декември всички сме изкушени от обобщения на годината, както и от чертаене на сценарии за идващата. Няма никакво съмнение, че ако трябва да опишем 2013 г. с една дума, това ще е думата „протест“.

Големият въпрос разбира се е дали всичко това на което бяхме свидетели ще остане в отиващата си година, или сме попаднали в протестен процес, който ще продължи и през 2014 г.

Протестите, съпътстващи практически цялото управление на Пламен Орешарски, лека полека загубиха своята масовост. Въпреки това те изменяха своята форма, минаваха в нови етапи като студентска окупация и успяваха да връщат протестния импулс. Въпреки че студентската активност също като че ли премина своята кулминация, не можем да бъдем сигурни, че т.нар. летни протести няма да придобият нова форма, която отново да повиши градуса на напрежение. Дори и това да се случи обаче, правителството, ако не друго, доказа своята издръжливост на тях.

Не тези протести притесняват властта.

Имаме всички необходими условия да очакваме нови протести в началото на годината, но този път на социална тематика. Нещо повече – няма никакво съмнение, че най-сериозните въпроси, които стоят пред българина, са все в социалната сфера – безработица, доходи, бедност и т.н. Това са истинските огнища на новите стари протести. Нито един от въпросите, заради които излязоха през февруари протестиращите, не е решен – налице са същите ЕРП-та, същите монополи, цената на тока беше намалена с нищожни проценти, т.нар. олигархия не е помръднала от мястото си и имаме същите партии на терена като през февруари.

Социалните протести могат да бъдат два вида – организирани или спонтанни. На първите вече станахме свидетели. КНСБ показа мускули и бързо се прибра. Но и това не са опасните за властта протести. На първо място, подобни синдикални протести за последните 24 години не са съборили нито едно правителство. На второ място, начело на тези протести стоят добре познати лидери, които могат да седнат на една маса с властта и да се разберат. По един или друг начин. На трето място, протестът на КНСБ бе много логичен ход от страна на синдиката. Точно при обсъждането на бюджета за следващата година организации, борещи се за социални права и привилегии, са длъжни да оказват уличен натиск върху правителството, ако искат да постигнат максималното. Не беше трудно да се предположи, че в една такава ситуация на напрежение, на кабинет поставен под мощен натиск месеци наред, синдикатите ще бъдат изключително агресивни в своите искания, с цел да постигнат максимума от своите цели. В крайна сметка власт, поставена под такъв натиск по-лесно би развързала кесията с парите, удовлетворявайки желанията им. Въпреки това опитът им не може да се окачестви като успешен. Станишев гордо заяви, че исканията на синдикатите са предварително изпълнени, а параметрите на бюджет 2014 не мръднаха. КНСБ бързо свали знамената на протеста, а КТ „Подкрепа“ зави към абстрактни цели като Велико народно събрание, нова конституция и т.н. Не тези протести ще свалят този кабинет.

Спонтанните вълнения са далеч по-опасни, а протестният им потенциал е все така висок. Там няма с кого да преговаряш. Няма с кого да играеш апаратни игри. Няма ясна организация. Не можеш да им изпълниш исканията. Чува се само „оставка“, „вън“, „веднага“. Не е за подценяване и факта, че има достатъчно много заинтересовани кръгове тази власт да падне, които могат да им окажат организационна и финансова подкрепа.

Един спонтанен протест на социална тема би бил много опасен сценарии за това правителство и ще постави управляващите под много по-силен натиск, отколкото летните вълнения. Тези хора ще излязат с искания, които именно БСП обещаваше в предизборната кампания и в последните месеци тръби, че изпълнява и дори преизпълнява. Но да не се заблуждаваме, че с подобни семпли увеличения, острите социални проблеми са решени. Нещо повече – подобен спонтанен протест ще бъде и удар в сърцето на това управление, изтъкващо като основна политическа линия именно социалния елемент.

Не трябва да изключваме, че управляващите могат да издържат и на подобен спонтанен протест в първите месеци на 2014 година, но това би могло да има непоправими щети за по-дългосрочните планове на властта.

Подобни вълнения надали ще налеят вода в мелницата на дясната опозиция. За ГЕРБ ще бъде твърде трудно да отговори на социалните очаквания на протестиращите, особено на фона на своето управление, завършило под ударите на социалните искания. На реформаторите също не би им било лесно да се ангажират силно с радикално леви решения. Подобна ситуация би открила определени възможности за Николай Бареков, който не се пести в своите леви обещания и не носи тежестта на някога управлявал. Въпросът е дали ще успее да се възползва максимално от тази си позиция. За Волен Сидеров обаче тези дилеми не стоят. Той вече веднъж през февруари ясно ни показа как може да се възползва от социални вълнения. Нещо повече, темата за бежанците, която в следващите месеци ще става все по-значима, ще играе също в негова полза. А комбинирането на национална и социална реторика е специалитет на Сидеров.

Тук се крие и опасността за управляващото мнозинство. Ако допреди месец „Атака“ изглеждаше стабилен партньор в управлението, дълбоко незаинтересована от предсрочни парламентарни избори, то при един подобен сценарий националистите може да не гледат с такъв страх към нов вот. Печелейки от социалното недоволство, както и от задълбочаването на бежанската криза, Сидеров може с лекота да се представи като човекът, съборил Орешарски. От което може да спечели още повече. Дори и да не предпочете подобен риск, предизвиквайки предсрочни избори, „Атака“ ще бъде в толкова силна позиция, че да диктува дневния ред на правителството. А в подобна ситуация това може да се окаже дори и по-изгодното за Сидеров.

Избухването на спонтанни социални протести, освен че има възможност да разклати управляващото мнозинство, може да нанесе и непоправими щети на БСП, разваляйки плана на столетницата. А какъв е той? От днешна гледна точка нещата изглеждат така. Издържаха на протестите, а тенденцията им е към спад. Желанието е само да запазят и през зимата настоящите си нива на подкрепа и на изборите за европейски парламент да изпреварят с малко ГЕРБ. Практическият паритет също ги урежда. Това би доказало тяхната теза, а именно, че нови парламентарни избори не биха променили парламентарната конфигурация. Такъв резултат ще ги прелегитимира за известен период от време, а и ще могат да мислят за сценарии те да предизвикат нов вот, който да ги постави в по-комфортна парламентарна позиция, независещи от „Атака“.

Но евентуални социални вълнения могат да нанесат решителен удар върху подкрепата на БСП и сметките им за глътка въздух след изборите за европейски парламент да се окажат правени без кръчмаря.

Тук обаче на дневен ред се поставя отново въпросът „КОЙ?“. Кой ще дойде на тяхното място? Кой ще стане легитимният изразител на настроенията на протестиращите. Очевидно това няма да е ГЕРБ. „Атака“ и Бареков имат ограничени електорални тавани. Отново сме в търсене на нова алтернатива, на нов спасител.

Димитър Ганев

Публикувано на