Димитър Ганев пред „Преса“ за промените в изборното законодателство

Статията е публикувана във вестник „Преса“ на 4 май 2015 г. под заглавие: 16-годишните пред урните? Излишна маневра

Миналата седмица получихме поредно предложение за промяна в изборните правила. Този път да дадем право на навършилите 16 години да гласуват. Нека да отбележим, че това е поредна инициатива само в рамките на няколко месеца за изменение на изборните правила – Плевнелиев предлага референдум за частичен мажоритарен вот, задължително и електронно гласуване, чуват се гласове в посока на вдигане на преференциалния праг, а сега ново 20. Вече става дори малко досадно.

Във всичко това има няколко много притеснителни момента. На първо място, това е постоянната промяна в изборните правила. Като започнем от поправките на тройната коалиция на Станишев, която въведе 31 мажоритарно избрани кандидати в 12 без 5, продължавайки с изборния кодекс „Фидосова“, стигайки до промените „Манолова“. Всички тези изменения ни оставяха с впечатлението, че се правят в полза на властимащите. И не без основание. Това няма как да не създава хронично недоверие към изборния процес.

Стигна се дотам, че легитимността на избора на Росен Плевнелиев за президент през 2011 г. бе поставена под въпрос, а костинбродската сага хвърли тежка сянка върху парламентарните избори през 2013 г.

Вторият притеснителен момент е жаждата за нови и все по-радикални решения. Сякаш една на пръв поглед елементарна законова промяна като въвеждането на мажоритарен елемент, задължително или електронно гласуване ще промени живота ни съществено. Едва ли не ще заменим тези лоши хора, които са сега в парламента, с много по-добри от тях, понеже гласуваме за личности. Или пък че задължителното гласуване ще ни излекува от всички болести на партийната ни система. А електронното гласуване ще елиминира изборните манипулации. Нищо подобно, разбира се, няма да се случи.

Въвеждането на смесена избирателна система със 120 мажоритарно избрани депутати (например) ще ни доведе чисто и просто до еднополюсен модел с доминация на една политическа сила (ГЕРБ), двама по-малки играчи в лицето на БСП и ДПС и няколко на брой народни представители от по-малките партии. Разбира се, всички депутати в Народното събрание ще бъдат излъчени от партии и нито една независима кандидатура няма да попадне в парламента. Този мач сме го играли. При въвеждането на 31 мажоритарно избрани депутати през 2009 г. резултатът беше еднозначен – 26 мандата за ГЕРБ и 5 за ДПС.

Задължителното гласуване може да се окаже неефективно при слаби контролни механизми и санкции. За справка – избирателната активност в Гърция на последните парламентарни избори беше 63%. При задължителен вот. А относителната тежест на ДПС, както и купуването на гласове, няма да падне съществено, каквато сметка си правят някои. Ако в действителност успеем да накараме много повече хора да отидат до урните под риск от тежки наказания, то тогава никой не може да каже как би изглеждал изборният резултат. Но най-малкото се рискува. И то сериозно.

Дистанционното гласуване по електронен път носи пък такива рискове за честността на изборния процес, че може да се подкопае въобще легитимността на избраните като цяло.

Виждаме, че искат да посегнат и върху възможно най-добрата практика, която сме имали някога в избирателната ни система – преференциалното гласуване. Именно чрез него ние реално залагаме мажоритарен елемент в пропорционалната избирателна система. Така наистина можем да гласуваме за личности. И то имаме право да избираме от много повече. Всяка една партия ни дава избор от десетки хора, които можем да зачеркнем. С много по-голям шанс за всеки един от тях да попадне в парламента. Това вече бе доказано на няколко вота, но изглежда не се харесва на партийните централи. Именно затова преференцията е подложена на атака. Защото партийните ръководства не могат да са сигурни кой ще бъде избран. Всичко тогава е в ръцете на избирателя. Е, как гласуването с предпочитания да допада на партиите…

И така на хоризонта вече имаме нова идея. Навършилите 16 години да имат право на глас. Най-важното, което трябва да уточним за това предложение, е, че то май няма да се осъществи. За разлика от разглежданите досега промени за тази специално е необходима конституционна поправка. Основният ни закон ясно посочва в чл. 42, ал. 1, че „гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“. За промяна в конституцията е необходима подкрепата на най-малко 160 народни представители. При тази парламентарна конфигурация можем само да пожелаем успех на инициаторите.

Въпреки това е интересно да влезем в тази хипотеза. Какво би станало, ако дадем право на навършилите 16 години да гласуват?

Българските граждани между 16 и 18 години са малко над 150 хиляди. Традиционно възрастовата група, която остава най-пасивна в изборния ден, са именно най-младите. Това е многократно доказвано от множеството национално представителни социологически данни, както и от екзит половете (изследвания в изборния ден) на различни социологически агенции. В този ред на мисли „новите“ реално гласуващи при подобно изменение ще са максимум 70 хиляди. В най-оптимистичния сценарий.

Сега да помислим как ще се разпределят тези евентуални гласове. Първо трябва да видим дали някоя от партиите в България категорично събира симпатиите на повечето млади хора. Бързо установяваме, че такава няма. Нека обаче разгледаме кои формации имат все пак най-високи дялове от млади гласоподаватели.

Според екзит пола на „Галъп интернешънъл“ на последните парламентарни избори, проведени в началото на октомври м.г., откриваме интересни числа. „Най-младия“ електорат недвусмислено притежава ДПС – над 14% от всички подадени гласове за партията на Лютви Местан идват от хора между 18 и 25 години. На второ място по млад електорат се нарежда „България без цензура“ с близо 13% подкрепа от тази възрастова група. Веднага след нея с малко над 12% от всички бюлетини, подадени за „Атака“, партията на Волен Сидеров се нарежда на трето място като партия с млад електорат. Честито на печелившите.

На базата на тези ориентировъчни числа можем с категоричност да заключим, че по-ниското възрастово ограничение за гласуване няма да даде съществено отражение върху съотношението на силите в парламента. Фактически незначително, на фона на предложенията за мажоритарен вот и задължително гласуване. Да, всяка една от партиите ще добави по няколко хиляди гласа към резултата си.

Някои повече, други по-малко. Но това по никакъв начин няма да даде съществен бонус специално на някоя формация. Като цяло не се вижда смисъл от хабене на огромна политическа енергия, необходима за промяна на конституцията. И то за нещо, което няма да доведе до нищо съществено.

За добро или за лошо нито една промяна в изборното законодателство няма да ни доведе до по-добър живот. Или пък да ни направи по-богати. Нито ще се промени политическото статукво. Нито ще смени елита. Като че ли постепенно се научихме, че политически магьосници няма. Сега трябва и да разберем, че магическите решения също не съществуват.

За да заживеем след време в една по-подредена и богата държава, са нужни смели и компетентни реформи. Но за да ги проведеш, се срещаш с много трудности. Част от реформите са непопулярни. Съответно елитът рискува обществената си подкрепа. А той много държи на нея. Затова в замяна ни предлагат решения с вълшебна пръчка. И то популярни. Ръкопляскаме на подобни промени. Уви.

Но пък може би и през това трябва да преминем, за да видим, че магическите решения не съществуват.

Димитър Ганев

Публикувано на