Димитър Ганев за управленската програма пред „Клуб З“

Статията е публикувана в „Клуб З“ на 25 януари 2015 г.

Управленските програми са скучен жанр. Подобни документи са от особена важност, но за жалост не предизвикват тази така нужна обществена дискусия. Коментари на анализатори и наблюдатели също не изобилстват. Темата не предизвиква сериозен интерес. Именно това позволява и на управляващите бързо да забравят за приетите текстове, а отчет за изпълнението им така и не дочакваме. А липсата на граждански и политически натиск за изпълнението на програмата я превръща в един от многото документи, събиращи прах по рафтовете на българската администрация.

Но дали тази управленска програма ще се окаже по-различна от предишните?

Първото условие за успешно прилагане на мерките в документа е да се гарантира нормална обществена среда. Пресен ни е примерът на кабинетът „Орешарски“, който на втората седмица от своето управление предизвика граждански протести, заради които правителството премина от режим на управление в режим на оцеляване. От този момент нататък каквато и да е програмата е без никакво значение.

Второ условие е подкрепата в парламента за изпълнението на програмните текстове. Впечатление прави, че въпреки различията в обещанията между партиите, които подкрепят кабинета, се стигна до общ програмен документ. И то сравнително бързо, без особени противоречия и с демонстрация на пълен консенсус. Остава надеждата ни, че на текстовете е хвърлен поне бърз поглед от партийните ръководства, а не са подходили към документа надменно.

Целите и мерките, заложени в програмата като цяло са добри. Посочени са част от проблемите и са дадени определени мерки за справянето с тях. Някъде по-детайлно, на други места повърхностно. На места програмата звучи по-скоро пожелателно. Но добрите намерения не раждат задължително добро управление, ако мерките не се превърнат в действие. Големият въпрос остава, а именно дали управлението ще върви по този програмен документ.

На пръв поглед бързо можем да дадем категорична оценка, че програмата няма да се изпълнява. Никой досега не е превръщал подобен документ във фундамент на управлението си. Освен това управленската конфигурация е толкова сложна, че изпълнението на каквито и да било общи действия ще бъде непрекъснато парирано от недоволството на някой. А целите, заложени в програмата, една по една ще стават жертва на крехките коалиционни баланси.

От една страна това е така. Но от друга, поради сложния характер на това управление, именно програмата може да се окаже спойката между отделните партии, подкрепящи кабинета. Донякъде трябва и да се надяваме на това. Управленският документ може да бъде онзи инструмент за натиск, който да се ползва умело от по-малките коалиционни партньори да принуждават мандатоносителя да действа по-решително в определена посока. Управленската програма може да се окаже и онази спирачка за всякакви безумни идеи, хрумнали на някой представител на изпълнителната власт.

В програмата обаче смелите и радикални реформи липсват. В по-голямата си част мерките предвиждат да се отделят повече пари за постигането на определени цели, а не толкова да се повишава ефективността на единица публичен разход. Нуждата от огромни съкращения в редица сектори се спестява. И въпреки детайлните мерки в редица сектори ще трябва със сериозен интерес да наблюдаваме и предстоящите (надяваме се) стратегии и законодателни инициативи на отделните ресорни министри.

Въпреки това определени реформи в програмата са налице. В документа се виждат положителни сигнали в правосъдието, свързани със статута на главния прокурор и контролирането на дейността на председателите на ВКС и ВАС. Акцентът върху високотехнологичния сектор в икономиката е стъпка в правилната посока. Мерките в здравеопазването също изглеждат амбициозни. Преминаването към електронни обществени поръчки и електронно управление би било много добра новина.Недостатъчно внимание и ресурс обаче се отделя на демографската тема.Проблем, който е особено важен, а може би дори най-важният. Лъха твърде голям оптимизъм относно приходите от акцизи и овладяването на контрабандата. Други проблеми като българското село пък остават за доизясняване с евентуално приемане на специална стратегия.

Нека не забравяме обаче, че до този момент всичко това е на хартия. За изпълнението на заложените мерки и провеждането на реформи трябват компетентни и смели действия и то скоро. Много скоро. Азбучна истина е, че реформи се правят в първата година от управлението. Докато все още има обществена енергия, подкрепа, ентусиазъм и никой още не се замисля как ще се явява на следващите избори.

Именно тук обаче идва най-голямото предизвикателство за управляващото мнозинство. Проблемите са няколко. На първо място, реформите трябва да се прокарат през настоящата година, а в тазгодишния бюджет силното реформаторско начало липсва. На второ място, поради сложната управленска конфигурация, реалният хоризонт на това правителство е неясен. И третият, може би най-сериозен проблем пред реформите са предстоящите местни избори. Реформите често са свързани с непопулярни мерки и действия, които засягат понякога всички нас и почти винаги интересите на цели професионални групи. Евентуалното социално напрежение, което могат да създадат определени реформи може да бъде препъни камъкът пред осъществяването им. Никоя партия и най-вече ГЕРБ не иска да губи подкрепа в месеците преди изборите за местна власт и под страх от социално напрежение да спират определени промени (справка БДЖ). Това е истинската опасност за обещаните реформи.

Димитър Ганев

Публикувано на