Димитър Ганев за оставката на Вучков пред списание „Лайф“

Статията е публикувана на 13 март 2015 г. в списание „Лайф“ под заглавие „Управленската конфигурация се опъва по шевовете, но без да се къса“.

Оставката на Веселин Вучков като министър на вътрешните работи породи трус в сектор „Сигурност“, а управлението отново влезе за няколко дни в турбуленция. Подобни мини кризи в рамките на този кабинет не се случват за първи път и със сигурност не за последен. Такъв беше случаят с пенсионната реформа в края на миналата година, както и с ратификацията на заема. Казуси, по които крехката управленска конфигурация се опъва по шевовете, но без да се къса.

Проблемът, обоснован от Вучков юридически, фактически има чисто политически характер. Свързан е с нежеланието на бившия вътрешен министър да работи с хора, назначени от кабинета „Орешарски“, а именно – главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев.

Резонният въпрос тук е защо Борисов смени позицията си по посочените двама представители на силовите структури.

Отговорът е свързан най-вече с новия подход на Борисов във втория му мандат. Подход, много по-различен от стила му в периода 2009-2013 г. По всичко личи, че премиерът не иска да гори мостове с нито една политическа сила, а напротив, стреми се да поддържа „отворени врати“ към всички. Това преди всичко е свързано с парламентарната конфигурация, родена на 5 октомври миналата година – раздробен парламент, сложни баланси, съобразяване с най-различни интереси. Този нов подход е неизбежен за Борисов, ако иска да задържи властта в дългосрочен план.

Подкрепата в Народното събрание от партньорите на ГЕРБ далеч не гарантира, че ще остане постоянна до края на 4 годишния мандат. Вече не веднъж станахме свидетели и тепърва ще наблюдаваме плаващи мнозинства в рамките на този парламент. Това е и моделът, по който Борисов ще държи властта – при важни за ГЕРБ решения да разчита на по-широка подкрепа. Съвсем логично и нормално е при непопулярни теми Патриотичният фронт и АБВ да търсят дистанция от управлението, за да не застрашат спорните закони крехката им обществена подкрепа. Но дори някои от партньорите на ГЕРБ да се отдръпне, Борисов се е подсигурил с резервни играчи, готови да подкрепят важните за премиера инициативи.

Именно това е и основната причина ГЕРБ да не иска да влошава крайно отношенията си с никого.

Този нов подход обаче се сблъска сериозно с вътрешния министър, който по всичко личи, бе готов да стигне докрай в отстояването на позицията си. Борисов не целеше оставка на силовия си министър. Поведението на премиера в този случай бе реакция. Вероятно той не е очаквал подобно крайно действие от страна на Вучков или поне не в ден, в който шефът на ФБР

бе на посещение у нас. Най-малкото защото не е добро послание към партньорите ни да ги срещаме с хора, които ден по-късно няма да са на постовете си.

Ситуацията за Борисов при оставката на вътрешния министър изглеждаше неблагоприятна. От една страна Цветан Цветанов, който видя в този момент, че може да загуби влияние в МВР, се обяви против напускането на Вучков. Радан Кънев също реагира остро, като заяви, че оставката не е окончателна. От друга страна, заваляха куп обвинения, че министър-председателят крепи на всяка цена кадри, близки до ДПС.

С ответния си ход обаче Борисов прояви силен

политически инстинкт. Премиерът за една вечер тушира напрежението с Радан Кънев обещавайки отстраняването на Лазаров и Писанчев и предлагайки Румяна Бъчварова на поста за вътрешен министър.

И каква е равносметката? На първо място, Борисов увеличи влиянието си в МВР чрез един от най-доверените си хора. На второ място, получи златна възможност да назначи свои хора за главен секретар и шеф на ДАНС. И на трето място, успя да разсее част от обвиненията, че е в зависимост.

Едно на нула за Борисов.

На дневен ред остава обаче най-важното – продължаването на реформата в сектор „Сигурност“.

Димитър Ганев


Публикувано на