Борис Попиванов с коментар пред „Преса“ за процесите в левицата

Статията на Борис Попиванов е публикувана във вестник „Преса“ на 19 септември 2012 г. под заглавие „В БСП, докато на амбразурата е Станишев“

„Свобода или ГЕРБ”. Председателят на НС на БСП Сергей Станишев очертава все по-категорично една дилема, за която говори още от президентските избори преди близо година. В действие влизат нови и нови форми на разграничителни послания спрямо управляващите, мотивирани и от растящия им натиск над всички власти и всички сектори на обществото. Налице е съзнателно усилие за изграждане и мотивиране на партийното единство чрез образа на врага. Акцентът върху собствения образ засега има по-ограничени измерения. Все още не са добили медийна плът тезите и постановките от конгреса, и особено десетте точки в политическия доклад на Станишев, които позиционират ясно и силно БСП в политическото пространство. На този етап по-отчетливо звучи предупреждението: който не работи в полза на единството, на практика обслужва ГЕРБ.

Защо единството (за кой ли път?) става ключова тема за партията? Безспорно го има съмнението, че 48-ият конгрес не е завършил, че изборът на председател и Национален съвет, от една страна, и изборите на общински ръководства преди конгреса, от друга, не са се утвърдили като кадрово статукво, с което се върви уверено към парламентарния вот през юли 2013. А мнозина помнят с какъв драматизъм и напрежение протекоха част от отчетно-изборните събрания, както и какви – нереализирани – очаквания за скандал имаше на самия конгрес. СПИН-изказването на Антон Кутев провокира реакции в левицата, пряко заподозрени от председателя като нов израз на предконгресни апетити.

По принцип от БСП, независимо колко е раздирана от вътрешни противоречия, се предполага консолидация в навечерието на избори. В годините на демокрацията като цяло това е било така, проблемите и несъгласията избуяват след изборния ден. Дали и този път ще бъде така, е тема, която навярно в централата на „Позитано” внимателно анализират. Вече и в обществото се е настанило впечатлението, че различни среди в БСП искат властта – което е най-нормалното нещо, – но я искат само за себе си, а това изключва ефективно взаимодействие с другите и минимизира терена на разбирателството.

Този процес като че ли тръгна от крайните, радикални прочити на изборната загуба през 2009. Тогава имаше и остри изказвания, и призиви за оставки, и беше демонстрирано нежелание за отстъпки от много лица. Не е изключено за продължението парадоксално да са допринесли конгресът от тази година и самият Станишев със своята листа за Изпълнително бюро на партията – най-консолидираното досега. Този избор бе веднага оценен от наблюдателите като изграждане на екип на Станишев без съобразяване с лобита или фракции, изобщо – като отказ от политиката на баланс на силите, провеждана активно от соцлидерите в годините на прехода. Станишев предпочете да не влиза в ролята на Великобритания, която през ХІХ век се е стремила да балансира европейските държави и е подкрепяла по-слабите срещу по-силните, за да не допусне победа на едните и собствената си изолация. Вместо това председателят наложи своята линия, нещо необходимо в период на прекалени разногласия, но същевременно остави открито питането какво ще правят хората, които са извън ръководството, не минава ли политическият им шанс само през смяната на това ръководство.

Централен фактор за по-нататъшното развитие на ситуацията е конгресът на ПЕС в Брюксел след броени дни, където най-вероятно ще победи единственият регистриран кандидат Сергей Станишев. Като постоянен председател на ПЕС той ще запази и лидерския пост в БСП – заявил го е вече, предконгресната му кампания го задължава, а наследник така и не си е подготвил. Заедно с това работата на червеното ръководство е така организирана, че той е основната медийна и пропагандна личност. Различни хора говорят по различни теми, но на амбразурата е Станишев. До голяма степен благодарение на неговата активност БСП решително се възприема от българското общество като главна опозиция на ГЕРБ, без сериозни конкуренти. Светлината на прожекторите е насочена към Станишев. В него опира не само оценката на всеки етап от политическия процес, но и острието на всеки вътрешнопартиен скандал.

Без скандали не може. Нито е ново и необичайно, нито непременно фатално за БСП – при партия с толкова сложни отношения, популярни фигури и идейни течения. Обаче не е изключено, вместо да накара скандалите да утихнат, изборът на Станишев в ПЕС дори да ги усили. Лидерът неизбежно ще разделя все повече времето си между София и Брюксел във важни и решаващи месеци за левицата в Европа и за бъдещето на европейския проект. И затова все по-актуално ще става кой говори от негово име и кой говори от името на БСП.

Опозиционната линия на Станишев е очертана. Тя не пропуска пукнатини в политиката на ГЕРБ, а там дупките по правило си зейват една върху друга. И плюс, и минус за Станишев е държавническото му отношение към опозиционната роля. Коментарите, обобщенията, предложенията, анализите, които прави, са като на министър-председател, те са експертно подплатени, многопрофилно ориентирани, терминологично натоварени. Той е наясно, че не може, и не бива да се мери с премиера в полето на свободния изказ, но и не смята за уместно да развива или променя реториката  си, ако не броим постепенното втвърдяване на посланията.

Когато опозиционното говорене в рамките на една партия е едно, и постоянно във времето, се появяват други, и привличат своя дял медиен интерес. С изявите си Корнелия Нинова се утвърждава като паралелен критик на управлението в редица сфери. Всички следят и Румен Петков, включително заради ефектната му фраза. Задача на Станишев оттук насетне не е да сподавя тези, и други, гласове, а да им намери място в медийната политика на БСП. След избора в Брюксел е много съществено за партията как ще изглежда медийният й облик, ще бъде ли видян отвън нейният вътрешен живот като партийно единство. Защото външно видяното единство е предпоставка и за вътрешното. Скандалите и разделенията няма да имат тежест, ако няма медийно и обществено очакване да имат.

Ето защо са необходими и промени в линията. Изборът в Брюксел е прекрасна възможност за амбициозна европейска програма на Станишев, съединяваща натиска на европейската левица с исканията на българската – нещо, подсказано още на конгреса от Янаки Стоилов. Друг вариант е единството да бъде подарък от ГЕРБ, стига управляващите да предприемат мощна атака срещу БСП и я накарат да се сплоти в самозащита. Трети вариант включва плуване по течението, при който инерцията бавно движи лодката на БСП към изборния пристан с надеждата да стигне до по-предно колче.

„Свобода или ГЕРБ” е доста революционно послание, защото след него трудно се отива много по-далеч в изострянето на тона към главния опонент. Възрожденската отпратка към „Свобода или смърт” е явна. Дано само влошаващото се социално-икономическо положение на хората през зимата не актуализира, вече в самото общество, и друг тогавашен лозунг: „Хляб или свинец”. За такова развитие партиите у нас не са подготвени, а скандалите им биха изгубили всякакво политическо значение.

 


Публикувано на