Борис Попиванов с интервю за Коментатор.бг

Интервюто е публикувано в komentator.bg на 25 март 2014 г.

 

Г-н Попиванов, ще изгуби ли БСП гласоподаватели заради позицията на правителството за реферндума за Крим и санкциите срещу Русия?

Украинската криза не е приключила. Тепърва ще има нови събития, действия, изявления, реакции, откъдето и нов обществен отзвук. В ръководството на БСП съзнават, че не могат да имат много по-различна позиция от тази, която разгорещено обсъдиха и приеха. Вярно е, че мотото „Винаги с Европа, никога против Русия“ много трудно може да бъде приложено на практика в ситуация, в която международната конфронтация е изострена до краен предел и всяка страна буквално е тласната да се самоопредели по линията за или против Русия. И все пак това мото импонира на червените. С обвиненията си в явно и скрито русофилство десните фактически правят услуга на БСП. Тезата, че не е важно какво казва партията, защото си остава русофилска, е много изгодна именно за „Позитано“. Важно е все пак да напомним, че проруските сантименти са само част от самоидентификацията на редовия привърженик на левите и не изчерпват ангажимента му към партията. Един компонент сред многото не може да разколебае твърде. Ето защо, дори да има отлив на гласоподаватели заради кримския казус и българската позиция, едва ли би бил значителен.

Къде биха отишли гласовете на русофилите в случай, че не припознава за своя позицията на ръководството?

Вече двама от политическите играчи са заявили претенции да търсят русофилски електорат. На първо място това е „Атака“, на която подобно поведение ? отива, защото се вписва във все по-радикалното ? антизападно говорене от година насам. Недоволството от „чуждите“, „западни“ инвеститори покрай протестите срещу ЕРП-тата, предупрежденията кои са виновни за сирийската криза и бежанския поток, дори самолетният скандал на Сидеров са елементи от един и същи пъзел, който той реди достатъчно уверено, подпомогнат впрочем от събитията. И на второ място е „България без цензура“, която предпочете за своя тактика не славянско-православния вектор, а чисто икономическите ползи от сближаване на България с Русия и респективно загубите от антируска позиция. Тя също може да срещне своите привърженици. И отново ще кажа: русофилският електорат не е само червен. Може би парадоксално, не знам, но русофилството у нас много често върви ръка за ръка с национални и патриотични убеждения.

Адекватни ли са позициите на Кристиян Вигенин и Сергей Станишев? Питам, защото имаше силно недоволство от посещението на Вигенин в Киев и от изявлението на Станишев, че в Кърджали може да се проектира ситуацията с Крим?

Абсолютно нормално и редно е България да има позиция, подобна на тази на ЕС и на основните държави-членки на Съюза. Ако е писано да имаме по-активна роля в украинската криза, тя не може да настъпи сега, а едва на по-късен етап, при евентуалното нормализиране на отношенията Изток-Запад. България не е Полша, един традиционен враг на Русия. И Вигенин не е Сикорски. Според мен той избърза със собственото си посещение в Украйна и проведените срещи, без, разбира се, това да е някакво фатално избързване. Колкото до Сергей Станишев, той по ясен, макар и не много политкоректен начин се опита да обясни, че световният и европейският ред след Втората световна война се крепи на правото на самоопределение на народите, но и на не по-малко важния принцип на ненарушимост на границите. За жалост примерът трябваше да бъде даден не сега, а през 2008, когато неизвестно защо бързахме да признаваме Косово. Въпреки всичко, на този етап и във вида, в който е, Русия би разбрала българската позиция. По-голям проблем от ходовете на Станишев и Вигенин е поведението на президента Росен Плевнелиев, който още в началото на конфликта се вживя в ролята на ястреб, също както преди половин година по повод на Сирия. Всъщност Плевнелиев беше първият държавен глава на страна-член на ЕС, който декларира, че Русия е окупирала Крим, и то още преди референдума, и поиска ответни мерки. Надявам се, отново както в сирийския случай, президентът постепенно да успокои ентусиазма си. Успех за българската външна политика би бил да покаже, че България като единствена славянска и православна държава от ЕС най-добре разбира Русия и може да бъде полезна именно на Запада, на Брюксел, с една своя конструктивна роля.

Каква е вашата прогноза  –  позициите по темата Украйна ще повлияят ли на предстоящите избори и как?

Очевидно Украйна вече е европейска тема, част от кампанията за изборите за Европейски парламент, но също и наша. Тя влезе в дневния ред на българското общество. Между другото, от времето на присъединяването ни към Съюза, нито един външнополитически въпрос не е успявал да предизвика що-годе значително медийно и обществено внимание у нас. Украинската криза е първа по ред, която стига до първите страници на вестниците и аналитичните рубрики. Свидетели сме на опит за активизация на традиционен разлом в българското масово съзнание, свързан с отношението към Русия. Не можем да знаем как ще се развият нещата оттук нататък. Според мен Реформаторският блок ще положи усилия темата да бъде централна в кампанията, за да се обозначи като своего рода европейски, западен полюс, и да търси привърженици на тази основа, точно както „Атака“ на другия край на спектъра. Съмнявам се, обаче, въпросът да измести останалите. Вътрешнополитическият залог е по-интересен за партии и наблюдатели, и той ще доминира, стига, недай Боже, нещо наистина драматично да не се случи в Украйна или около нея.

Случаят „Украйна“ повишава или понижава доверието в българите към ЕС?

Ако разсъждаваме като експерти, ЕС не заслужава много доверие за украинската криза. Съюзът сякаш участва с нежелание в нея, не се доказва нито конструктивно, нито като ястреб. По-скоро създава впечатлението, че е притиснат да се самоопредели в противопоставянето САЩ-Русия, но не държи особено да го прави. Споразумението за асоцииране на Украйна далеч не изглежда като решение на проблем. Под съмнение е поставена ключова ценност на Обединена Европа – че се разширява с мир и носи мир там, където се разширява. На практика с първостепенни предизвикателства пред Съюза трябва да се справят второстепенни политици. Нито Ромпой, нито Барозу, нито Аштън бяха в състояние да покажат физиономия, стратегия, визия в цялата история и да натрупат така необходимия за Европа актив. На българското общество случаят не вярвам да се отрази съществено. Ниското ниво на познаване на ЕС у нас води и до ниско ниво на недоволство от провала на европейската политика към Украйна. За нас по-скоро доверието в Меркел е доверие в Европа, и то засега не показва тенденции да намалява. По-тревожно е отражението на украинската криза върху общества с по-висока степен на интеграция в европейския проект. Последиците там са нови стимули за избуяване на национализма. А това вече може да има ефект върху България и българите.

ГАЛЪП даде преднина на евровота на ГЕРБ. На какво се дължи това повишаване на доверието в бившите управляващи?

Рано е да правим заключения. Колебания от 1%, и то 2-3 месеца преди изборите, не могат да бъдат основа за твърда прогноза. Безспорно ГЕРБ изглежда в по-добра форма, отколкото беше преди няколко месеца. Протестът вече е техен, Калин Янакиев идва на крака при Бойко Борисов, референдумът е техен след събраните от ГЕРБ, а не от друг подписи, президентът е все по-видимо техен след драмите около ЦИК, Европейската народна партия е тяхна – след конгреса в Дъблин. На всичко отгоре за първи път от миналата пролет сякаш не ГЕРБ, а БСП се цепи. Такива са впечатленията към днешна дата. Очакват ни два напрегнати месеца, в които те ще се потвърждават, или опровергават.

Как си обяснявате растящите проценти, които дават социолозите на ББЦ? И защо РБ не успява да генерира такъв растеж на доверие?

Най-просто казано: защото ББЦ действа, а РБ разсъждава. Избирателят понякога се респектира от волята и решителността. Реформаторите така и не могат да си изяснят докрай отношението към ГЕРБ, за да разберат къде точно се позиционират на политическата сцена. Бареков, от своя страна, почти откровено предлага да им вземе мястото. Той ясно се обявява против ГЕРБ, твърди, че бъдещето на парламента вече зависи от него, настоява, че най-популярните теми за обществото ги държи той. На тези претенции в някои софийски среди се гледа с възмущение и подигравки. Нюзфийдът на моя фейсбук, например, е изпълнен всекидневно с насмешливи или отрицателни коментари по повод на Бареков. Само че той съвсем не държи да се хареса на тези среди, за да им променя мнението. Десницата, направила услуга на БСП с обвиненията в русофилство, прави несъзнателно услуга и на ББЦ. Двете ? основни тези са, че в България почти всичко се контролира от олигархията, и Бареков е самата олигархия. Ако наистина всичко се контролира от олигархията, хората могат да преглътнат, че и Бареков прилича на олигархия, стига да предлага нещо и да е готов да се бори за него. Без да е минавал през избори, той вече заяви воля да бъде в политическия елит. И ще загуби, ако не се отнася към това с необходимата отговорност. В такива ситуации не отива да бъдеш просто площаден трибун. Държавата и нейните институции трябва да бъдат уважавани повече, за да не те мисли обществото като разрушител.

Шансовете на АБВ какви са на предстоящия вот? Ясно ли е вече кой ще гласува за тях?

Амбицията на Георги Първанов, по всичко личи, е постепенно изграждане на президентска партия, обединителна, консенсусна, изобщо такава, чиито дрехи са шити по кройката на институцията. Ако има шансове в тази посока, те ще дойдат едва след 25 май, и то при благоприятни резултати на евровота. Но дотогава? Както във всички други случаи на отцепване от БСП, битката на отцепниците е всъщност битка за БСП. Тактиката е ясна. БСП трябва да бъде провокирана с критики и нападки толкова често, че да започне да отговаря. Ако политическият дебат бъде сведен до размяна на обвинения между БСП и АБВ, тогава избирателят може да остане под впечатление, че става дума за две БСП-та, между които може да избира. В противен случай, ако БСП се занимава с основния си опонент и игнорира АБВ, такъв ефект не може да бъде произведен. Виждаме, че Първанов прави, каквото може. Бойко Борисов навярно ще се откаже да критикува БСП, защото от Първанов не може да вземе думата.

Бареков каза, че гласовете на ББЦ трябва се броят за предсрочни избори. Каква е вероятността с днешна дата да има предсрочен вот и кога може да бъде проведен такъв?

Няма друго Народно събрание в годините на демокрацията, което буквално от първия ден да е натоварено с прогнози за скорошно разпускане и предсрочни избори. Нестабилната парламентарна конфигурация е ясна предпоставка за това. Засега правителството изглежда стабилно, парламентарната му подкрепа също, няма индикации за сериозни размествания, бизнес и политически, които биха могли да преобърнат нещата. И все пак кампанията за евровота, евентуалният референдум, радикализацията на радикалните играчи, външният натиск в своята съвкупност могат в някакъв момент да създадат усещане за падаща лавина. Загадката през идващите месеци е дали управлението ще бъде в състояние да диктува дневния ред и да удържа процесите в институционален и правен контрол. Ако не успее, всичко е възможно.

Сегашното правителство се обяви за разваляне на договорите с ЕРП-тата. Как се възприема такъв ход от страна на избирателите от една страна и от друга –  какви сигнали излъчваме към чуждите инвеститори?

Всички видове концесии и доставчици на комунални услуги в България по традиция са гледани с недоверие. Избирателят не би имал нищо против да се развалят договорите с всеки от тях, без изключение. Но това е субективната страна. Държавата трябва да стъпи на терена на правото. Не може под лозунга: „да не гоним инвеститорите“, да допускаме нарушения на българското законодателство. Договорите и законите трябва да се спазват. Ето защо според мен сигналът към външния свят е, че искаме да бъдем правова държава. Ние общо взето направихме всичко, за да може един инвеститор да се чувства комфортно тук – и с плоския, и с корпоративния данък. И все пак инвеститорите ги няма. Няма ги, защото не чувстват в нужната степен наличието на правов ред. Така че, независимо за кого става дума, там където не е изгодно на държавата или където нарушенията са сериозни, е добре да се действа решително.

В условията ни силно противопоставяне, в каквото се намираме в момента, как оценявате поведението на държавния глава? Успява ли Плевнелиев да се справи с конституционната си роля на обединител?

Президентът се опитва по-скоро да бъде острие на опозицията, да търси всички нормативни и политически възможности, за да пречи на управлението, да реализира от „Дондуков“ 2 фейсбук-статусите на Бойко Борисов. Ако това е в рамките на Конституцията и законите – защо не, негово право. Но нека не се изненадва как гледат другите на него.

 

Публикувано на