Борис Попиванов с интервю за вестник „Сега“

Интервюто е публикувано във вестник „Сега“ на 12 януари 2015 г. под заглавие „Между ГЕРБ и ДПС съществува „пакт за ненападение““.

– Какви са Вашите впечатления – по-добре и по-спокойно ли живеят хората, откакто на власт се върна „реформаторската“ десница, както твърдят лидерите й?

– Дори самите лидери на десницата не създават впечатление да живеят по-добре и по-спокойно. И те всекидневно откриват пукнатини в управлението, или напротив, убеждават, че пукнатините са запушени. Пък и фразата „жить стало лучше, жить стало веселее“ има автор, който Радан Кънев едва ли би припознал за свой предшественик. А хората живеят така, както през последните години, и това именно е притеснителното. Трайната безперспективност и липсата на социални хоризонти за твърде много българи са тревожен сигнал, който властта предпочита да затваря в статистическите таблици. След Нова година по правило симтпомите се засилват. Самолетът на управлението не иска да показва пилотите си и пребивава в постоянни турбуленции, които не дават шанс на пасажерите да си правят по-дългосрочни планове. Седят и чакат да спре да се тресе. Светят само надписите: „коланите да останат затегнати“. И разбира се – хората да не стават от седалките. Хаотичната смяна на правила и решения е властовият принос в общата несигурност за бъдещето.

– На този фон каква е политическата Ви прогноза за 2015 г.? Ще издържи ли разнородната управляваща коалиция на вътрешните трусове и възможно ли е да има предсрочни парламентарни избори?

– Изминалата година ни направи предпазливи в прогнозите за дълготрайността на едно или друго управление. Тъкмо когато политически изглежда стабилизирано, се оказва, че икономически субекти са готови да ритнат столчето. Все пак предсрочни избори през тази година засега изглеждат слабо вероятни. По различни причини не ги искат нито гражданите, нито бизнесът, нито парламентарно представените партии. Някои от тези партии се притесняват, донякъде основателно, че един нов вот ще ги остави зад борда на законодателното тяло. Но трусовете на коалицията са далеч по-непредвидими. Борисов успя да постигне максимума си – да направи формула, в която той не носи цялата отговорност, защото другите са много по-гласовити от него, но в която той остава единственият незаменим участник. Коалиция без него в този парламент ще стане трудно. А коалициите с него могат да бъдат най-разнообразни. Не само при завъртане на вътрележката от партньори, но и когато самите партньори започнат да се разпадат и да формират резервни армии на труда от независими депутати. Да не забравяме, че това е първото Народно събрание, в което парламентарни групи тръгнаха да се цепят, още преди да са се учредили.

– В състояние ли е опозицията, представлявана от БСП, ДПС и „Атака“, да бутне това правителство? Преди дни лидерът на ДПС Лютви Местан за пореден път заплаши с предсрочен вот, ако продължи съглашението на ГЕРБ и РБ с националистите от ПФ? Запазва ли тази партия потенциала си да „качва“ и „сваля“ правителства?

– Една от най-големите загадки на нашия политически процес е дали ДПС е опозиция. При всяко положение между тях и ГЕРБ съществува „пакт за ненападение“, какъвто наблюдавахме и през първия мандат на Борисов. В тяхната игра Борисов трябва да поддържа претенцията, че оглавява прозападно правителство, а ДПС – да атакува тази претенция от позициите на евроатлантическата си принципност. В цивилизационното си настървение Местан току-виж се обявил и за основен защитник на християнските ценности в българската политика. Иначе очевидното намерение на ДПС е да докаже, че стабилно управление в България, независимо ляво или дясно, без тяхната подкрепа е непостижимо. Преди половин година тази партия свали собственото си правителство, но все още не съумява да демонстрира, че е в състояние да свали и следващото. Интригата през следващите месеци ще кръжи около това – ще стане ли видимо, че новият кабинет на Борисов се крепи на ДПС. Местан работи на принципа „като не ни обичат, да се страхуват от нас“. В такъв контекст на Борисов му стават още по-необходими малките и независими партньори, в различни конфигурации. Той не би възразил и на една по-силна БСП, за да балансира Местановите амбиции. В противен случай опасността от двуполюсен модел ГЕРБ-ДПС все по-ясно ще наднича на хоризонта. БСП обаче още се оглежда и анализира събитията. Ще трябва време и воля, за да се превърне от коментаторско студио в партия, която знае точно какво иска в политическия живот. А „Атака“ май пак ще расте. С такъв раздрусан Патриотичен фронт какво друго да прави, освен да изпъква като най-последователна и непримирима патриотична опозиция.

– Какво според Вас се крие зад новия рефрен на ГЕРБ, че по ключови въпроси на управлението ще се търсят „плаващи мнозинства“ и извън коалиционните партньори? Флирт с опозицията или форма на шантаж спрямо опърничавите партньори?

– Около Борисов всеки трябва да си знае мястото. Не го познаваме от вчера, за да има изненадани. АБВ като че ли най-бързо научи къде се намира. Патриотите изглеждаха по-наежени, но така и не успяха да спечелят дори битката за едно конкретно кадрово назначение. Реформаторите са най-невъздържани, нещо по принцип нормално след опустошенията от 13-годишната властова абстиненция. Те най-много искат да се прави нещо и Борисов принципно е склонен да им разреши, след като държи бюджета и европейските програми при себе си. Но за да не си въобразят прекалено много, трябва периодично да им се напомня, че не всичко зависи от тях. Борисов е доволен, че е изобретил еднопартийната коалиция, в която само той е важният, а останалите са взаимозаменяеми. Плаващите мнозинства уж дават възможност за по-широко съгласие по важни за обществото теми. Превърнати в практика, обаче, те са поредна стъпка към бягството от отговорност. Ще засилят впечатлението, че управлението няма своя спойка, своя философия, свои споделени идеи за развитие на страната. Пораженията ще бъдат върху и без това нащърбения и олющен корпус на българската демокрация. Когато трябва да се вземат и управляват многомилиардни заеми, има правителство и управляващи партии. Когато трябва да се правят политики в интерес на хората, има различия, разногласия, плаваща подкрепа, случайни договаряния. Хитро.

– Къде виждате потенциални нови разломи между ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ?

– И да няма разломи, те ще си ги измислят. Това е дясна коалиция, независимо кой и по какви съображения участва в нея. Но нали централна задача и за РБ, и за АБВ, и за ПФ е да доказват своята идентичност, че са нещо различно от ГЕРБ, че имат свои принципи и че изпълняват програмата на своите избиратели. Отново ще бъдем свидетели на драматични спорове за новини на турски, великденски бонуси или други неща, които ще се разрешават инфарктно, в късна доба, след решителни декларации, че „ние повече няма да…“ Борисов охотно е отстъпил реформите на реформаторите и скоро ще започне да им държи сметка каква са я свършили. На патриотите ще им се казва да мируват, щом не искат ДПС във властта. АБВ ще говори за по-активна социална политика, която финансовото министерство ще им отказва, докато накрая премиерът не съобщи чрез стенограмата на някое правителствено заседание, че отпуска нещичко. И това все така, поне докато го има настоящия управленски формат. Отново повтарям, никой от по-малките няма интерес да приключи безславно управленската си одисея с неизбежна констатация за провал. И ще търпят. Дали

Борисов ще търпи, е много по-трудно да се прогнозира. Погледът му е насочен не към тази, а към следващата година. И навярно ще продължи да репетира ролята си на арбитър на нацията и политиката.

– Какво имате предвид?

– Президентските избори. Колкото и да го отрича. Той не би си позволил да затъва дълго с все правителствата и мнозинствата си.

– Очаквате ли нещо съществено ново да се случи през тази година в най-проблемните области – здравеопазване, образование, правосъдие?

– Дано се случи. Надявам се освен енергия да има и посока. Да правят промени не само според собствените си мисловни схеми, а и според трезва преценка за реалното състояние на секторите. И на тяхната взаимосвързаност. Основният проблем на страната, който смазва българското население не от вчера, е, че в много отношения функционира като антисоциална държава. Тук е коренът на злините и в здравеопазване, и в образование и дори в правосъдие. И ако не започнат да се преразглеждат дълбоко заложените мини на българския преход, добрите намерения ще останат хаотични и на парче. В първия си мандат, когато имаше много по-висок рейтинг и комфорт, Борисов не го направи. Вземането на огромни заеми сега ме правят скептичен и днес. Заемите служат за купуване на политическо време, не за решаване на проблеми. Изкусително е сегашното правителство да усвои философията на отлагането. И да не стигне доникъде, освен до дребни действия с много шум тук и там.

 

Публикувано на