Борис Попиванов с интервю за вестник „Монитор“

Интервюто е публикувано на 7 октомври 2014 г. под заглавие: „Избори до дупка” ще са окончателен срив на представителната демокрация.

Г-н Попиванов, как ще коментирате резултатите от вота? За първи път в новата ни история ще имаме 8-партиен парламент.


Наистина имаме най-пъстрия парламент от началото на демократичните промени в България. Само по себе си това поставя в затруднение постигането на стабилност. Имам предвид тази стабилност, която беше изтъквана като основна цел за провеждането на тези избори ­ да излезем от едно управление и парламентарна конфигурация, която повече от година беше обвинявана в това, че стои на ръба и че няма сериозна подкрепа, че не отразява нагласите на значителна част от българските граждани.

 

Какво следва оттук насетне, според вас ще има ли диалог между политическите лидери? 

Наистина българският избирател постави политическия елит в една много деликатна ситуация.

 

Как да разчитаме този знак? Дори Лютви Местан в изборната нощ заяви, че трябва много вярно да бъде разчетен вотът на избирателя, какво е кодирано в него. 

Точно така. Първото, което трябва да разчетем, е не само гласът на българския избирател, но и липсата му на глас. Защото това е Народното събрание в цялата ни история, избрано с най-ниската активност, падаща под 50%. Това показва, че за изтеклите две години на сътресения политическите партии не са си взели поука от това, което искат хората. Конфигурацията, която се получи, не е толкова решение на проблема със стабилността, колкото повдига нови въпроси. Това е всъщност голямата отговорност на българските политици ­ да покажат, че в удобен момент могат да постигнат нещо по-значително. Ако имахме, както в други случаи се получава, естествени мнозинства, тогава нещата ще са логични. Да речем, ако ГЕРБ е близо до абсолютното мнозинство и му трябват само няколко депутати или пък ако коалиция с Реформаторския блок би била достатъчна. Второто нещо, което е следствие от изборите, е огромната отговорност на Бойко Борисов. Каквото и да предприеме той, с когото и да потърси коалиция, това ще бъде негова отговорност. Дори и да поиска предсрочни избори, което е малко вероятно, това също е негова отговорност. Макар че той е безспорен победител, защото има голяма дистанция между него и втората по резултат партия, задачата му е най-трудна от всички. Трябва да вземем предвид и времето, в което се проведоха изборите. Наближава краят на годината ­ освен на астрономическата, но и на финансовата. В този смисъл въпросите за бюджета, за банковата система, актуализацията трябва да бъдат решени в най-скоро време. А и българският бизнес също иска стабилност в такъв момент. Трудно би простил на политиците сложни игри, които биха оставили едно служебно правителство дълго време на власт и които биха отложили тези проблеми за следваща година. Ето защо ми се струва, че независимо от големите дилеми, пред които е изправен политическият ни елит, той е длъжен да намери решение в следващите два месеца.

 

Казахте, че е малко вероятно Борисов да потърси вариант за нови избори. Изключвате ли наистина такъв сценарий? 

В България всичко е възможно, но според мен е слабо вероятно по две причини. Ако такива избори бъдат предизвикани, това ще стане по волята на ГЕРБ. Но това е изключително рискован ход, защото не се знае дали на българския избирател няма да му писне. В ситуацията, в която се намира, БСП смята, че нов вот дори може да доведе до по-нисък резултат от този, който имат сега.

 

Притесняват ли се наистина червените от нови избори? 

БСП се страхуват определено.

 

А ГЕРБ? 

Според мен също. Единствените, които са готови за нови избори, са ДПС. ГЕРБ също знаят това. Разбира се, тук е позицията и на малките играчи, които съзнават, че са влезли в парламента благодарение на ниската избирателна активност и далеч не са убедени, че при едни нови избори биха могли да повторят своите резултати. Ето защо, колкото и да заявяват своята непримиримост, партиите, с изключение на ДПС, не виждат един нов вот като решение на своите проблеми. Тук го има и нежеланието на българския бизнес да бъде поставен още дълго време в състояние на безтегловност.

 

Да разбирам ли, че няма опасност от вариант „избори до дупка” и все пак до какво би довело това? 

Това би довело до окончателен срив на представителната демокрация у нас. Ако хората бъдат принудени постоянно да се явяват до урните, без да знаят в името на какво, те биха си отмъстили на българските политици.

 

Но може ли да има стабилен кабинет при тази конфигурация? Другият феномен, на който сме свидетели, са националистите, които пробиха в парламента. 

В този парламент имаме наистина любопитна тенденция ­ на тежка вътревидова борба. Не толкова между различните партии, които се конкурират, но и между партии, които изповядват едни ценности. Конфликтите ще бъдат не само между управляващи и опозиция, а между БСП и АБВ, между Патриотичния фронт и „Атака”, между ГЕРБ и отделни лагери в Реформаторския блок. Затова стабилно управление ще е трудно. А и един тип от широка коалиция ще остави страната реално без опозиция и би могла да има негативен ефект за самите партии. Често се повтаря примерът на Германия, но в тази ситуация БСП много добре знае какво следва от това. След първия съвместен кабинет на г-жа Меркел със социалдемократите те постигнаха най-ниския резултат след цялата си следвоенна история. Големият партньор задушава малкия в едни такива коалиции. По-вероятно за мен е ГЕРБ да очертае някаква програма за управление и да призове другите партии да я подкрепят.

 

Кой всъщност е най-голямата изненада на вота? „Атака”, АБВ? 

„Атака” е като феникс в българската политика. Точно когато е погребана, изведнъж се въздига в небето. Това е явление, което си има своята тайна ниша в българската политика.

 

Как си го обяснявате, наистина ли вдигането на цената на тока помогна на Волен Сидеров да влезе в парламента? 

Несъмнено, защото в това положение хората си спомнят кой говореше за цената на тока последователно в продължение на години. И това наистина беше само „Атака”. Освен това толкова много обрати настъпиха през последните три месеца, че като че ли хората забравиха първоначалната си негативна нагласа към „Атака”. Така че това безспорно е едната изненада. Тежкото поражение на БСП е втората изненада за тези избори.

 

Наистина ли е изненада, не е ли вече по-скоро тенденция? 

Вече е тенденция, от 5 октомври. На европейски избори знаем, че БСП по принцип трудно се мобилизира. Оказа се, че БСП трябва много внимателно да разбере какви сигнали є отправят собствените є избиратели. Защото тази партия вече не може да продължава, без да предлага някаква перспектива за бъдещето, без хоризонт. До този момент всички ние имахме впечатление, че БСП си има един твърд електорат от около 700 000 души и че задачата им е да надгражда това. Оказа се, че и тези 700 000 съвсем ги няма налични. Много по-малко са хората, готови да подкрепят безрезервно БСП. Съдейки по това къде партията се представя силно, тя е поставена в огромен риск от маргинализация, от превръщане в партия на най-бедните, на най-уязвимите социални групи. На нея є липсват онези среди, които могат да я водят към бъдещето. Това е огромен риск, който трябва да се осъзнае. Затова си мисля, че този път няма да се разминат само с козметични реформи. Ако в следващите няколко месеца не станат огромни преобразования, и то не само кадрови, то тогава тя е обречена на следващите избори да има още по-нисък резултат. Трябва да е ясно и че отсега ГЕРБ и ДПС се готвят за местните избори през 2015 година. Изключително голям е рискът пред БСП да загуби силното си представителство в местната власт, ако продължава да поддържа този имидж.

 

Между другото, г-н Миков заяви, че едва ли не резултатът им няма как да е по-добър в такава тежка ситуация, съгласен ли сте? Или пък причината е заради АБВ? 

В крайна сметка управлението на Орешарски завърши с доста добри икономически показатели, за разлика от управлението на Жан Виденов. Само че след управлението на Виденов БСП взе близо 1 милион гласа. Докато сега има двойно по-малко, отколкото през 1997 година. Не за първи път БСП губи монопола си в лявото пространство ­ вярно е, че сега има АБВ, но тогава имаше Евролевица. Не можеш да обясняваш лошия си резултат с тежкото положение в страната. Или пък още по-малко с АБВ. Просто БСП няма ясен образ.

 

Как си обяснявате резултата на ДПС, очакван ли беше? 

Всъщност така е. Просто в такава обстановка и конфигурация ДПС постигна максималното, показа стабилност, умение да стои здраво на терен. Съдейки и по всичко, което виждаме като послания, оттук насетне ДПС вероятно ще се стреми в следващите избори, когато и да бъдат те, да има парламентарно представителство от всеки регион на страната, защото тя се превърна в национална партия. Това ще бъде целта.

 

Тепърва ще се анализират резултатите, но изигра ли все пак своята роля преференциалният вот? Вече на места има нов феномен ­ 22/22. 

Според мен този феномен винаги ще го има, защото това не се обяснява добре на хората. Преференцията всъщност доведе до един нов феномен в българския избирателен процес, какъвто преди го нямаше. Това е купуването на собствени гласове, а не на чужди. Сега партиите започнаха да купуват гласове сред собствените си привърженици, започнаха да се самоизяждат. Една от причините за силното и стабилно представяне на ГЕРБ и ДПС е, че не допуснаха подобно самоизяждане между отделни кандидати в листата и внушиха това усещане за стабилност.

Борис Попиванов

Публикувано на