Борис Попиванов: Пътищата към обединяване в ЕС трябва да минават през обща данъчна система и отношение към бизнеса

 Интервю на Борис Попиванов за предаването „12+3“ по „Хоризонт“

Един от съществените ни проблеми като общество и държава беше първоначалното усещане, че влизаме в ЕС като по милост, като страна, която е в периферията и е допусната до масата на богатите.

За този вече немалък  10-годишен период не успяхме да натрупаме необходимото самочувствие да отстояваме, в рамките на своите възможности, положение и ресурс, нашите права и нашите интереси в Съюза.

Това каза още политологът Борис Попиванов.

Затова впечатлението за втора, пета, задна скорост, ако искате, се наслагваше. То остана през цялото време и ние сами допринасяхме за оставането му в сила. Има втори момент, който не зависеше по никакъв начин от нас – България имаше лошия късмет да се присъедини към ЕС буквално в самото начало на най-тежката икономическа криза, която ЕС е преживявал, а впоследствие и най-тежката поредица от политически и социални кризи, продължаващи в момента. Така че нашето усещане за европейско членство така и не можа да придобие тази плътност, това усещане за възможност, което би следвало да има при такава интеграция, такова реализиране на голяма национална цел.

Попиванов припомни тежките критерии за присъединяването ни и изрази съмнение, че ако те бъдат приложени върху държавите от ЕС, те ще могат да ги издържат.

България беше приета по политически причини, и даже по геополитически, включително с решаващо съдействие от други наши партньори, отвъд Океана, но и на фона на това положение на Балканите, което беше свързано с войните в бивша Югославия, нестабилността в целия регион. Ние получихме едно пълноправно членство с непълноправни икономически и правна подготовка, но с политически шанс. Точно този политически шанс, според мен, не го използвахме пълноценно, защотоБългария разви еднопосочна динамика на отношенията с ЕС. За нас започнаха да съществуват две неща: едното е европейските институции, концентрирани в Брюксел, другото е голямата европейска държава, която ни е била еталон за европейска политика, която е Германия. Ние забравихме, че ЕС се състои, докато Великобритания е вътре, от 28 държави-членки. Оставихме изцяло настрани, както регионалните обединения на различен принцип, така и двустранните си отношения и предпочетохме да бъдем сами, заедно с най-големите, което просто не ни отива на това положение. В отговор на този тип отношение, което получихме, ние сякаш  потвърдихме, че отношението е закономерно.

Попиванов е категоричен, че за да има единство в ЕС не бива да бъде допускан натиск от една държава върху друга, както в случая с гръцката дългова криза. Пътищата към обединяване пък не трябва да минават през обща валута, а през обща данъчна система и отношение към бизнеса и обща защита на труда, категоричен е той.

Публикувано на