Борис Попиванов пред „Труд“: Ляво и дясно през крив евромакарон

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 20-ти август 2013 г. под същото заглавие.

Европейската „година на гражданите“ отдавна преполови. Европейски наричаме и нашите граждански протести в изминалите шест месеца, дошли да покажат, че се вписваме уверено в една мощна вълна на недоволство на стария континент.

И че ние, българите, макар да възприемаме себе си често като периферия на големите процеси оттатък Балканите, всъщност имаме сходни проблеми и сходно поведение с хората в страните, които имаме за пример.

Европейски, освен протестите, са и надеждите. На срещата с еврокомисар Рединг в София някои директно призоваха Евросъюза и Евромисията да ни защитават, да се намесят тук в подкрепа на гражданските искания.

Възторгът от писмото на посланиците ясно показа колко големи са очакванията за помощ и насърчение от Европа. И че тази Европа била нова, защото за първи път искала (по Иван Кръстев) да си говори не с правителството, а с народа. 

Европейски са и търсенията на българските политици за свежи капитали в икономиката. 

Борисов се беше похвалил, че е договорил най-добрите условия за нас в следващия програмен период, нещо твърде хубаво, за да се окаже вярно. На първата си евровизита Орешарски се опита да постави въпроса за парите, но се върна само с неясното обещание, че в програмата за младежка заетост България има шанс да получи 100 милиона.

Кривият макарон на шенгенското ни членство излиза още по-крив от първоначалните допускания. Вялият дебат в Европейския парламент за върховенството на закона в България, изнесен предимно от българските евродепутати с отделни поддържащи актьори, на практика се сведе до дискусия кой е виновен за Волен Сидеров. Европа, съвсем по европейски, даде стадион за мач на българските отбори, но се задоволи да отброява ударите. 

Българският политически залог в новия сезон обаче става европейски. С края на лятото ще навлизаме в деветмесечна предизборна кампания, която трябва да определи резултата от важните евроизбори през май. Дилемите за бъдещото развитие на ЕС силно зависят от победата или загубата на левицата.

Тя вече почти се изравни с ЕНП в Европейския съвет и ако постигне същото или повече в парламента и комисията, това би създало доста различен политически климат на процесите и на европейско, и на национално равнище. Ясно е, че усилията на двете големи европартии ще бъдат насочени към извоюване на повече евродепутатски места във всяка страна, в това число и в България.

Кампанията на ЕНП е доста по-концентрирана. И през април, и през август тя излезе с твърди декларации в подкрепа на Борисов. Но ще се наложи да стане по-мека, когато напипа деликатните отношения между ГЕРБ и Реформаторския блок. ЕНП ще предпочита двете формации да бъдат заедно или поне да не си пречат.

Ако блокът обаче не се противопоставя на ГЕРБ, не може да се утвърди като алтернатива на статуквото. А ако се противопоставя, ще отваря врати най-вече към досегашни избиратели на ГЕРБ. Борисов няма да погледне с добро око, и ще дава своя отпор.

Обезсилят ли се в битка (дори тя да протича под масата), двете формации няма да дадат максимален принос към бъдещата парламентарна група на ЕНП. И ЕНП ще се принуждава да им прави нови Каденабии, за да разрешава конфликтите помежду им и да успокоява амбициите на лидерите. Специално по тази линия ГЕРБ е в по-изгодни позиции, най-вече защото електоралният и организационният му ресурс е много по-сериозен.

И докато в ЕНП ще се притесняват от лидерското многогласие вдясно, в ПЕС ще следят внимателно колко силен е гласът на един конкретен лидер вляво. Мандатът на Сергей Станишев досега може да се смята за успешен, измерен и с левите победи из цяла Европа, но последните два-три български месеца не повишиха европейския му авторитет. ПЕС имат кандидат за шеф на комисията, но все пак от Станишев ще зависи да излезе още от есента с ясни послания и визия за нова социална Европатака че да поеме инициативата в битката за европейското обществено мнение и да превъзмогне негативите на очертаващата се загуба на социалдемократите в Германия. Ако това не стане, на него ще гледат като на политик, затънал само в проблемите на своята държава.

А шансът след кризата да настъпи обрат в европейската политика е твърде важен, за да бъде прощавано с лека ръка пропиляването му.

Да, от ЕС сега ще искат от нас само гласове. Ако поискаме нещо в замяна, ще ни припомнят колко са зле демокрацията, съдебната система и правовата ни държава. Но и ние имаме какво да направим. Десните могат да се разберат, за да накарат ЕНП да поеме по-сериозен ангажимент към България в името на тукашната готовност за сътрудничество между партиите.

Станишев би могъл да настоява солидарността като европейски принцип да се превъплъти в ангажимент към по-малките и бедни държави.

В европейската игра винаги ще те използват, въпросът е дали и ти можеш да използваш. Иначе европейски ще ни бъдат само протестите, надеждите и търсенията. Макар че и това е нещо.

Борис Попиванов

Публикувано на