Борис Попиванов пред „Труд“: Гръцките избори не са заплаха, а шанс за БСП

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 28 януари 2015 г. под същото заглавие.

„Надеждата победи“. „Промяната започва от Гърция“. Още е много рано, за да приемем следизборните лозунги на победилата СИРИЗА като изводи за бъдещето.

Промяната би започнала наистина, ако се случи и в Испания в края на годината. На този етап успехът на СИРИЗА звучи като предупреждение – към ЕС, че народите все по-малко ще приемат досегашния му стил на управление, и към ПЕС, че лявото все по-трудно ще се побира в черупката на неговите политики.

Гръцкият резултат неизбежно рефлектира и върху БСП у нас. Нейният партньор ПАСОК се срина много тежко. Нещо повече, за първи път беше задминат и от традиционната комунистическа партия, обвинявана в догматизъм, но оказала се по-издръжлива на изпитанията на времето. Критиките към ПАСОК нямат само гръцки контекст. Не само там се говори за олигархичност, корупция, безпардонност, вписване в десен неолиберален дневен ред. И обществените настроения не могат до безкрайност да бъдат прескачани. В навечерието на евровота през май 2014-а ПЕС също като СИРИЗА днес повтаряше, че демокрацията и отделният индивид са по-важни от банките и финансовите пазари. Но на СИРИЗА повярваха повече, отколкото на мнозинството партии от ПЕС.

За ПЕС и БСП ще бъде грешка, ако видят в гръцките избори заплаха за левицата, а не нов шанс. Този нов шанс е в ясния и открит ангажимент да се защити правото на достоен живот на един народ и да се отслаби поне малко натискът на финансовия капитал върху него. ПЕС и БСП ще проиграят една несъмнена възможност да бъдат леви, ако застанат твърдо до ПАСОК. Това ще значи да бъдат в редичката с една доста прогнила партия с позабравена идентичност, която на всичко отгоре има и своето АБВ в лицето на Папандреу. Но също така ще значи да се наредят и до управлявалата заедно с тях дясна „Нова демокрация“. Надеждите, че СИРИЗА скоро ще се провали безславно, са много недалновидни за една истинска европейска левица. От тях ще следва, че левицата е повярвала в чистата дясна съвест на Самарас и му желае връщане във властта. Италия май разбра това. Добре е и в Брюксел, а защо не и на „Позитано“, да го разберат.

И понеже става дума за грешки, другата голяма грешка на лявото е, че прие неуместното разделение на проевропейски и антиевропейски партии, иска насила да вкара раждащите се нови леви движения в антиевропейския коловоз. СИРИЗА и „Златна зора“ нямат място под един знаменател. Вместо да видим социалните проблеми именно като социални, започваме с лекота да гледаме на социалните като етнически. В България последните седмици наблюдаваме същото. Ако БСП иска да върви по пътя на ПАСОК, нека приемe тона и темите, задавани от политиците и медиите на либералния мейнстрийм. В Гърция още няма лозунги „Тихо, да не събудим БСП“. Конкурентните нови леви движения наистина са извън България. Но това не е вечен повод за комфорт.

Борис Попиванов

Публикувано на