Борис Попиванов пред „Преса“: Задава се тежка конфронтация

Статията е публикувана във вестник „Преса“ на 22 август 2012 г. Заглавието е на редакцията.

 

Август се смята за мъртъв месец в политиката, макар и както винаги – не напълно. Когато предстои нов политически сезон, подготовката за него тече и през почивката. Продължава заемането на позиции за старта на предизборната година. Партиите и лидерите са в търсене на най-благоприятния коридор, така че да ги забележи публиката и да завършат с желания медал на обществена подкрепа. Очакването е да гръмне пистолетът и всички да се втурнат, за да заемат накрая места в тясната за цялото множество тържествена парламентарна трибуна.

Първото впечатление е, че сякаш нямаме пред себе си едно състезание, а две различни. Изправени сме пред две реалности. Първата, впрочем – доста красиво изглеждаща. В нея има най-ниски дефицити и най-висока финансова стабилност в европейски мащаб, повишени заплати в здравния сектор и администрацията, ръст на пенсиите, компенсиращ инфлацията, инспектиращи всяка нередност министри, втори лъч на метрото, нови пътни възли и тричасов трансфер до Бургас, градинки, осветление, реновиране на сгради и много цветя. Парите са достатъчно. Ако някъде не стигат – то е защото има безстопанственост, или защото някой не си върши работата.

Другата реалност е на една приключваща сезонна заетост, по-мършава като резултати отвсякога, първи ръст на безработицата през лятото за един 12-годишен период, политика на доходите, която е всякак необоснована и непонятна, освен предизборно, пълзяща инфлация, всевластие на монополите и мачкане на дребния бизнес, рухващи емблеми на държавата като железниците и пощите, непосилни цени на лекарствата, реален спад на доходите, безнаказано ширещ се лобизъм, полицейска безпардонност и политически натиск.

Логичен въпрос пред началото на политическия сезон е как ще се сблъскат тези реалности и на какъв терен. Темите, които ще се завъртят в политическото и медийно говорене, са до известна степен предсказуеми. Над тях неизменно ще тегне онзи етикет, който в своята недоизказаност Европейската комисия все пак си позволи да залепи върху настоящия мандат в България: „няма посока”. Доклада го забравихме, затънали в атентати и летни боричкания, но това „няма посока” за жалост остава.

И понеже идват избори, а изборите освен всичко друго са и оценка на досега направеното, във важна тема ще се превърне питането „кой е с Бойко Борисов?”. Сегашният парламент е уникален в историята на прехода с това, че в него дълго време разликата между управляващи и опозиция не беше съвсем ясна, различни партии се обявяваха ту за конструктивен партньор на властта, ту за неин коректив, ту твърдяха, че ще подкрепят смислените идеи, а ще оспорват безсмислените. Тази тактика ще става все по-губеща, защото избирателят ще иска все по-отчетлива позиция, с кого и на каква цена си – да си спомним Евролевицата по времето на Костов, която постепенно загуби идентификация в стремежа си да бъде коректив и на БСП, и на СДС.

Както е нормално, поле на конфликт ще бъде проектът за бюджет за 2013. Предстои да видим ще бъдат ли разхлабени гайките на фискалната дисциплина, за да получи населението един по-осезаем стимул да хареса свършеното през мандата. Не по-малко важно за една опозиция, ако е опозиция, е дали ще издигне парламентарния дебат по темата до сблъсък на управленски проекти (което преди избори е особено необходимо), или ще сведе дискусията до заклинания срещу „лошия Дянков” (които хората ще оценят и ще си кажат „добре, и?”). Ключов аспект в този смисъл ще бъде данъчната политика, ще се осмели ли някой да я постави на сериозно обсъждане и да потърси резерви за икономическо съживяване през промени в действащия данъчен модел.

Не е важно за кого гласуваш, важно е кой брои гласовете – дали тази максима, допълнена и с „кой прави кампанията”, ще заработи и в българския случай, е вече обсъждан проблем поне от местния и президентския вот насам, и тепърва ще върви към челни позиции. БСП готви цяла армия от наблюдатели да следят законността на изборния процес. Меглена Кунева дори постави като условие за политически партньорства гаранции за честността на изборите. От ОССЕ чакат да видят в каква посока ще се измени нашият Изборен кодекс. Партиите започнаха да коментират и предстоящото медийно отразяване на кампаниите, справедливостта и несправедливостта в дяловете медийно внимание.

Бургаският атентат и проблемите на сигурността няма да останат изцяло в периферията. Други държави могат и да правят свои разследвания, чужди политици да се изказват, но юридически нашата държава е призвана да обявява заключения и да отправя обвинения, след като всичко е станало на нейна територия – един горещ картоф с доста неприятен геополитически привкус. Изобщо международните теми не могат да избягат от дневния ред на партиите у нас, колкото и да им се иска, колкото и фрапантно да са изостанали от световните процеси. Ние или сме като слон в стъкларски магазин (спрямо Македония), или сме вестоносци на глобалната демокрация (в Тунис, Сирия, Ливан), или сме европейска страна без всякаква представа накъде се движи кризата, какви са рисковете пред еврозоната, какви са финансовите процеси около нас, как могат да ни засегнат, накъде трябва да се ориентира следващото управление. Българските партии ще трябва много да се потрудят, ако искат да са адекватни на ставащото край нас, което в някой чуден момент може да ни обърне сакото с хастара навън.

Тенденциите се очертават. Ще расте социалното недоволство и протестната активност, не само защото пред избори искания по-лесно се удовлетворяват, но и защото с инфлацията и летния скок на комуналните услуги зимата ще бъде най-тежката от много години насам. Осезаем е отливът на доверие към повечето български партии, не само към управляващите, но при тях най-чувствително на този етап. На хоризонта не се вижда спасител от калибъра на Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов, който би могъл да обърне нагласите и да поеме към абсолютно мнозинство. Вместо това се множат радикални протестни партии със скромен електорален потенциал, но с напълно реалната възможност да оберат и фрагментират протестния вот, така че той да не се отлее към БСП или Кунева – партии, които независимо от яростната анти-ГЕРБ реторика в крайна сметка могат да помогнат на ГЕРБ. Вече се усеща и усилване на политическата конфронтация. Политическият живот най-вероятно ще се радикализира, нюансите и умерените послания ще избледнеят, играта ще стане двуполюсна – от което най-много могат да спечелят ГЕРБ и БСП. Самата БСП получи шанса да налага свои теми в дневния ред, като референдумът за АЕЦ „Белене” сам по себе си ще ангажира голямо внимание. Предизвикателство пред ГЕРБ е да използва относително благоприятната медийна среда, в която се намира, за да подчини всичко на своята интерпретация и да преобразува формиращия се анти-ГЕРБ вот в анти-БСП вот. Предизвикателство пред другите партии е да открият и насърчават евентуални бъдещи пукнатини в единството на управляващата.

Две събития могат да имат отражение върху процесите. Едното е заседанието в Брюксел от 19-20 септември, на което България ще получи своето „не” за присъединяване към Шенгенското пространство. Другото е конгресът на ПЕС в Букурещ на 27-28 септември, на което Сергей Станишев ще се яви като кандидат за постоянен председател. Последиците от двете ще определят в известна степен и кондицията на двамата основни играчи. В първия случай под въпрос е дали ще рухне дълго отглежданият имидж на управлението, че в чужбина само нас дават за пример и че другите си мечтаят да имат нашите показатели. Във втория случай ключово е дали БСП ще получи европейска зелена светлина, която ще й даде доста по-различен статут в надпреварата.

Политическият сезон предстои. За начало на състезанието с пистолета ще гръмне шефът на Европейската комисия Барозу при откриването на втория лъч на софийското метро. Проблемът е дали това състезание ще завърши по европейски и дали няма да се случат някои от онези неприятни социални или геополитически изненади, които биха преобърнали плановете на всички.

 

Публикувано на