Борис Попиванов: Не е изключено ГЕРБ да предизвика предсрочни избори, дори и да спечели президентския вот

Политологът Борис Попиванов в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Господин Попиванов, да започнем от една тема, която беше актуална през последните дни, а именно раздялата между БСП и АБВ относно президентската кандидатура. Кой печели и кой губи и ще намалеят ли шансовете на ген. Румен Радев заради разрива между двете партии?

Борис Попиванов: На този етап основният губещ се очертава да бъде АБВ, тъй като те наистина много разчитаха да имат обща кандидатура със социалистите и изпитваха видими силни притеснения от едно самостоятелно явяване. Все пак от началото на тази година Георги Първанов правеше всевъзможни усилия да намери някакъв формат, някаква коалиция, в която да пласира своята партия. Опита с ВМРО, опита с други, направи някакви парламентарни групи за взаимодействие, но така или иначе повечето от тези инициативи или доведоха до неуспех, или до твърде скромен резултат, поради което неговата бивша партия се оказа основната ракета носител, която той виждаше, за нов възход в политиката. Затова този разрив ще се отрази най-вече тежко на него и реакциите в ръководството на партията показваха напрежението, което ги беше обхванало. Вярно е, че с такъв разрив, който може да бъде представен медийно, и беше представен до голяма степен като край на идеята за ляво единство, има сериозен риск да навреди на шансовете на кандидата на социалистите, дори и само по тази причина, че оттук нататък можем да прогнозираме това, че АБВ ще работи против кандидатурата на БСП на терен. Ще впрегне всички усилия за това и всъщност това са според мен и основните страхове на централата на „Позитано“ 20 – не толкова, че са загубили някакъв малък брой гласове, които АБВ носи със себе си, колкото, че ще доста имат яростен противник отвътре, така да се каже „враг пред портите“.

Водещ: Подариха ли двете партии изборите на ГЕРБ, каквито твърдения се чуха? Калфин заяви, че БСП са подарили вота на ГЕРБ. Как смятате Вие?

Борис Попиванов: Не, много е рано да се говори за подаряване на изборите на когото и да било просто защото най-малкото не са известни кандидатите, които ще участват в надпреварата, за да можем да бъдем сигурни как ще може да се развие. Все пак президентският избор първо е най-мажоритарният избор в България и въпреки всичко личността има значение. Не можем да бъдем убедени, че който и да било кандидат на ГЕРБ, който и да бъде посочен от Борисов би имал всички шансове да победи драматично, от една страна, а второто е, че по една традиция президентските избори са точно изборите измежду всички останали – местни, европейски, парламентарни – на най-висока мобилизация на червения електорат. БСП винаги е постигало най-силните си резултати на президентски избори и затова тук не може да се говори за предрешен резултат, дори и след тези драматични раздели и разводи в лявото пространство.

Водещ: Чуват се мнения за генералска битка на изборите, като основни претенденти се визират ген. Румен Радев и Бойко Борисов. Какви са шансовете за подобен сценарий според Вас?

Борис Попиванов: Шансовете съществуват безспорно, защото според мен, а и не само според мен, Бойко Борисов не е взел решение дали да се кандидатира за президент и това свое решение той ще го вземе наистина в последния момент, когато ще приключи крайният срок за регистрация на кандидатите за участие в президентските избори. Той ще го вземе по две конюнктурни причини, свързани с края на септември, началото на октомври тази есен, и това ще първо как стои международното положение. Ние виждаме, че в момента се намираме в изключително деликатно положение, преговорите, които се водят с Турция, с Германия, с други европейски страни, ни поставят в една изключително необичайна и много неблагоприятна ситуация. Ако Борисов прецени, че не е в състояние да предложи решение, което някак си да удържа стабилността и в Балканския регион, и в България в частност, той ще предпочете да емигрира от премиерския пост, от една страна. От друга, тактиката на ГЕРБ и на Борисов е доста очевидна – бавене на обявяването на кандидати на кампания, за да могат всички останали претенденти да тръгнат в състезанието, да се уморят, да се омотаят в скандали и вътрешни противоречия, така че всъщност, когато дойде решителният момент, когато дойде финалната права, те да бъдат твърде слаби, за да могат по-лесно да бъдат победени. Тоест и тези две вътрешни и външни съображения ще изиграят най-важната роля за взимането на решения от страна на Борисов.

Водещ: Ако хипотетично той стане президент, какво ще се случи с изпълнителната власт?

Борис Попиванов: На първо място Борисов успя, особено по време на втория си мандат, да се утвърди като своего рода балансьор както на българския политически живот между отделните партии, така и вътре в рамките на партията ГЕРБ. Тоест, от една страна, да насърчава своя заместник и най-силна фигура в партията Цветан Цветанов, а, от друга страна, да подкрепя и да поощрява други фигури, които не са между любимите на Цветанов. Ако той предпочете президентската битка и ако допуснем, че бъде избран за президент, този конфликт, който на този етап е под повърхността на в ГЕРБ, може да се разрази по начин, който да доведе до безизходица в самата партия, тоест да бъдат взети много сериозни решения на кого да бъде заложено и за министър-председателски пост, и за организация на самата партийна машина. В този смисъл това никак не е лек избор за сегашния премиер.

Водещ: При какви обстоятелства е възможно след президентския вот да последват и предсрочни парламентарни избори?

Борис Попиванов: Загуба на ГЕРБ на президентските избори, независимо с Борисов или с друг кандидат, със сигурност ще доведе до подобно развитие просто защото ГЕРБ не може да си позволи да загуби едни избори и това да остане, така да се каже, като статукво, както една постоянна тенденция. Напротив – трябва да се себедокаже, че веднага след това е способна да победи. Така че в този смисъл аз съм почти убеден, че една загуба ще доведе до незабавен предсрочен парламентарен вот. Дори и при победа, не е напълно изключено да се потърси ново „разместване на картите“ в парламента просто защото може би от година насам ние виждаме, че 43-тото Народно събрание е практически изчерпано, че вътрешните боричкания, взаимни блокирания и исторически компромиси до такава степен са дотегнали на наблюдателите, че и на самите участници, че няма някаква обединяваща кауза, няма го дори и мотива за реформите като причина да съществува и този парламент и тази конфигурация. Не на последно място, в случай че се търси нов тип правителство, в случай че Борисов се опита да изгради някаква по-широка коалиция, в името на национално съгласие пред тежките задачи, в които се намира страната, в големите предизвикателства и т.н., ще му трябва със сигурност нов парламент. Разбира се, всичко това ще бъде в голяма зависимост от това какво се случва в България през ноември и декември тази година и дали отиването на избори няма да се окаже твърде рисково изобщо за стабилността на едно доста крехко статукво в страната.

Водещ: Като говорим за управляващата коалиция, няма как да не ви попитам и за Реформаторския блок, които също предстои да излъчат своя кандидат за президентските избори. В каква степен вотът наесен ще бъде определящ за стабилността на блока и за бъдещото му съществуване?

Борис Попиванов: Една част от блока, а имам предвид ДСБ, достатъчно почти публично заявяват, че чакат загубата на президентските избори, за да могат да обявяват окончателно, че този блок като проект е изчерпан и трябва да се мисли за нов десен проект, отдавнашната мечта на Радан Кънев. Такава загуба би била потвърждение на неговите твърдения, че няма никакъв живец, няма никакво спояващо лепило в тази структура, която от 3 години доста немощно се опитва да играе важна роля в българския политически живот. От друга страна, други партии като СДС и като ДБГ, са изправени пред много сериозни дилеми. Те не разчитат на българския избирател в толкова голяма степен, притесняват се за своето бъдещо присъствие. От друга страна, това, което става при тях е много рисковано за самото им съществуване, а именно да изглеждат все повече и повече залепени за ГЕРБ и Бойко Борисов като неделима част от него – нещо, което в крайна сметка ще ги лиши от всякакви бъдещи политически перспективи. Така че, ако обобщим казаното дотук, според мен сложната, тежка, драматична, много по-смешна отколкото примерно при БСП ситуация на излъчване на кандидата за президент в РБ, се дължи на това, че участниците в блока, който и да било от тях, макар и по различни мотиви, не иска да носи политическа отговорност за бъдещия кандидат за президент. Търсят да намерят такъв кандидат, който да бъде далечен от тях и на когото да могат да припишат слабия резултат, който всички очакват през ноември.

Водещ: Господин Попиванов, ще насоча вниманието Ви към две други политически формации. От ДОСТ, партията на Лютви Местан, заявиха, че имат готовност да издигнат свой кандидат за президент. От ДПС все още не чуваме нищо конкретно. Какво да очакваме от двете партии и до каква степен участието им в изборите ще е определящо за крайния резултат на вота?

Борис Попиванов: Като цяло има една традиция, в която мислим ДПС като партията, която решава еднолично кой да бъде българският президент. Това невинаги е било така. На последните президентски избори, нека да си припомним, ДПС подкрепи кандидатурата на БСП Ивайло Калфин, който загуби. Така че този мит, който се подхранва от всички посоки, разбира се, и от самото ДПС е доста крехък и неустойчив. Не на последно място все пак ДПС е вкопчена в доста яростна битка на терен със своите бивши съпартийци от ДОСТ, битка, която много, много не се вижда на националната повърхност. Всъщност голямото опасение на ДПС е това – ДОСТ да издигне собствен кандидат. Те нямаха такова намерение за себе си сами да издигат просто защото техните намерения бяха да избират между двата основни субекта на президентските избори – между ГЕРБ и БСП. Ако ДОСТ издигне свой кандидат, това доста сериозно променя нещата, понеже ще даде възможност на българските турци, независимо дали харесват Местан, или не, да гласуват за свой кандидат и това ще принуди ДПС на свой ред да издигне друг, тоест това ще намали техният статус, понеже вместо да се борят за решаване на националния въпрос кой да бъде президентът на страната между ГЕРБ и БСП, ДПС ще слязат на едно ниво по-ниско и да се борят за титлата кой е най-добър в смесените райони. Помните, че още преди да свърши лятната сесия на това Народно събрание лидерът Мустафа Карадайъ се беше обърнал с декларация към основните партии да излъчат кандидати за президент, да стане ясна картината просто защото искаше този въпрос да бъде по-бързо решен и да не се налага ДПС да трепери от решенията на Местан за излъчване на номинация.

Публикувано на