Борис Попиванов за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио „Фокус“

 Сутрешният блок „Добро утро, България“ на радио „Фокус“ продължава. В 44-то Народно събрание ГЕРБ получава 95 мандата, БСП – 80, „Обединени патриоти“  – 27, ДПС – 26, „Воля“ – 12. Такова е окончателното разпределение на мандатите, обявено от Централната избирателна комисия. От тук нататък следват преговори за създаване на правителство. Задача с повишена трудност ли ще се окаже това и има ли формула, която да се окаже успешна за стабилността в страната? Тези и още въпроси ще коментираме с политолога Борис Попиванов в интервю за Сутрешния блок ‚Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

„Фокус“: Господин Попиванов, ЦИК официално обяви броя на мандатите, които ще получат партиите. Каква се равносметката според вас? Като че ли се очертава един доста пъстър парламент?

Борис Попиванов: Това е вярно, заедно с това парламентът е далеч по-малко пъстър отколкото 43- Народно събрание. В този парламент имаме консолидация на политически лагери, такава, каквато нямахме досега. Нека си припомним, че в предишния парламент имаше две леви партии, имаше две националистически формации. Дори имаше и две етнически формации, защото в състава на тогавашния Реформаторски блок влизаше партията на Касим Дал. Имаше две десни – Реформаторския блок и ГЕРБ. Сега лагерите са консолидирани с по един представител в Народното събрание, което някак си намалява неяснотата, намалява шанса в бъдеще да наблюдаваме мнозинства и несигурна отговорност, на каквато бяхме свидетели двете години на предишното Народно събрание. Заедно с това намалява възможностите за гъвкавост на партиите, защото ще бъде съвсем ясно коя от тях управлява и подкрепя правителството, коя от тях не го подкрепя.

„Фокус“: От тук нататък следва започването на преговори за съставянето на правителство. Очакванията към момента е те да се водят между ГЕРБ и „Обединените патриоти“, след като БСП категорично отказа да се коалира с ГЕРБ. Имат ли ГЕРБ и „патриотите“ достатъчно допирни точки по важните въпроси, ще имат ли трудности при съставянето на кабинета?

Борис Попиванов: Трудности безспорно ще има, включително и по международна линия. Доколкото знаем, позицията на европейските партии, част от Европейската народна партия, е против съюзяване с националистически формации, така както ги наричат, и въвличането им в управлението. Нещо повече, предстои българско председателство на Европейския съюз и това би могло да има допълнително негативен ефект върху европейския образ на страната и как самото председателство ще се осъществява от националистическа формация в управлението. Според мен обаче, така или иначе Бойко Борисов ще трябва да обясни на своите партньори, че това е всъщност единственият му реален шанс да направи правителство. Избирателите не биха му простили ако той е първа политическа сила и то с видима преднина, не с фотофиниш пред втората, и не са направили кабинет в този парламент. Неговите усилия ще бъдат насочени към „патриотите“, но ще има подводни камъни, като почнем от пенсиите, за които знаем твърдата позиция на „патриотите“, минем през твърдата политика спрямо Турция, която също ще бъде доста деликатна, доколкото ГЕРБ винаги се е опитвали много по-меко да подхожда към Ердоган и неговия режим. В крайна сметка обаче, заради съставянето на самия кабинет най-вероятно ще има компромиси и от двете страни и те ще намерят начин за най-малко общо кратно, което да им позволи да направят правителство.

„Фокус“: Валери Симеонов от „патриотите“ от своя страна призова за формирането на широка коалиция между ГЕРБ и БСП с участието на „патриотите“. От чутото обаче досега от левицата това звучи някак невъзможно. БСП обаче не беше така категорична за участието си в един програмен кабинет. Можем ли категорично да отхвърлим един такъв вариант на коалиране – ГЕРБ, БСП, „Обединени патриоти“?

Борис Попиванов: В българската политика нищо не може да се отхвърля категорично. Освен това в самата БСП, предполагам, има гласове, които сочат към участие под някаква форма в управлението. Не непременно чрез политически лидери, но на някакво програмно или експертно равнище. Заедно с това, на фона на постигнатото от БСП, мисля, че няма да допуснат този актив, които имат от около 8-9 години. Първото десетилетие на нашия век БСП основно изграждаше своята легитимност като европейска интеграция, като партия, която се стреми за реализиране на европейско членство. Във второто десетилетие на века досега БСП се изграждаше като алтернатива на ГЕРБ, като противник на ГЕРБ, като основен опонент на всички политики на модела. В този смисъл тази легитимност, тази конструкция, на която са стъпили социалистите, много трудно ще бъде проиграна с едно бързо и лесно включване в правителство. Така че, не вярвам на този етап да се стигне до подобен вариант. Мисля, че за „Обединените патриоти“ така би изглеждало най-удачно, защото ще изглеждат обединителната сила на българското общество, нещо, което е отдавнашна тяхна цел. Но доколкото и интересът на ГЕРБ, и интересът на „патриотите“ от подобно управление е ясен, интересът на БСП аз не го виждам.

„Фокус“: Как виждате участието на ДПС във властта и съответно комуникацията им с останалите политически формации?

Борис Попиванов: ДПС безспорно постигна един плюс и един минус на тези парламентарни избори. Плюсът е, че не допусна основния си конкурент ДОСТ в Народното събрание и наистина изнесоха почти сами битката на терен срещу ДОСТ. Минусът е, че ДПС изпадна в сериозна криза. Монополът им по места е разклатен. Представителството им – като брой гласове и като парламентарно присъствие, е доста по-скромен, отколкото до този момент е бил. Нещо повече, „санитарният“ кордон около ДПС продължава да съществува. Няма политически сили, които да биха поели риска с открито партньорство с ДПС в този момент. Това би било възможно само при едно условие, което не се сбъдна, а именно четирипартиен парламент, без ПП „Воля“ на Веселин Марешки. Тогава или управляващи, или опозиция щяха да прибегнат към ДПС, докато сега това не е толкова просто. Поне в обозримо бъдеще ДПС ще бъде обект на задкулисни ухажвания, но в никакъв случай не и на реално открито публично сътрудничество.

„Фокус“: Споменахте новия играч на тези избори – партия „Воля“, може ли да се търси подкрепа от тях за съставянето на правителство и каква точно ще бъде тя?

Борис Попиванов: Разбира се, че може да се търси и най-вероятно ще се търси. Може би не на министерско равнище или на равнище кадри в изпълнителната власт. При всяко положение обаче, начинът по който беше сформирана самата „Воля“, начинът, по който бяха попълнени листите с нейните кандидати за тези парламентарни избори, ме карат силно да се съмнявам, че тя е една устойчива и стабилна политическа сила. По-вероятно е да изиграе ролята на депутатите на Николай Бареков в предишния парламент, на тези на РЗС в два парламента назад- тоест да се върви към някакъв разпад в рамките на Народното събрание. Много малко е това, което ги споява, а и има депутати от „Воля“, които вероятно биха предпочели на бъдат независими, отколкото да бъдат по-нататък силни с „ракетата си носител“ Веселин Марешки. Марешки ще има много сериозен проблем с удържането на единството на парламентарното статукво още от самото начало на парламента. Неговата основна претенция и основно искане, така, както беше заявено, да се разбие монополът в горивата и той да го поеме- не е възможно. Това не може получи положителен отговор от никоя политическа сила в момента и е нереалистично. В този смисъл много вероятно е той може да стане жертва на успеха си.

„Фокус“: Казахте жертва на успеха. „Воля“ обаче влизат с едни така доста големи амбиции във властта. Чуха се искане за оглавяването на немалко министерства?

Борис Попиванов: Да, разбира се, но така започва в балкански условия пазарлъкът за власт. Започваш с много големи претенции, за да има накъде по-нататък да отстъпваш. Това не е толкова изненадващо и ще наблюдаваме силно съкращаване на претенциите от тук нататък.

„Фокус“: Как според вас трябва да изглежда управлението. Има ли изобщо вариант на коалиране, който да постигне така желаната стабилност в страната?

Борис Попиванов: Всяко правителство, съставено на парламентарен принцип и с някакво парламентарно мнозинство до себе си, е някакъв вид стабилност. Основният проблем не е толкова съставянето на правителството и неговото стабилизиране. Ако не стане някакъв скандал в последния момент между ГЕРБ и „Патриотите“ или ако не стане някакво друго преобръщане на пластовете поради емоции и нереализирани амбиции, правителството има перспектива до края на следващата година, тоест периода след  председателството на Европейския съюз, която България ще реализира. Стабилност някаква ще има, проблемът е че няма посока. Проблемът е, че никоя от формациите, които участват, няма вече дори декларативното желание да провежда някакви реформи и да правят промени. Това ще бъде по-вероятно продължение на 43-то Народно събрание като управление, само че с партньори, които са още по-неубедителни от тогавашните. Каквото и да говорим за политиците от „Реформаторския блок“ или от АБВ, те все пак даваха някакъв блясък, някакъв експертен капацитет на предишното правителство. Нещо, което сега няма да наблюдаваме. Кабинетът „Борисов 3“, ако бъде съставен такъв, ще бъде продължение на „Борисов 2“, но един етаж по-ниско от него.

Публикувано на