Борисов се чуди дали след 5 години няма да е късно да се кандидатира за президент

Оригиналния материал може да прочетете тук.
Интервю на Първан Симеонов за „Mediapool“


„Борисов винаги е давал знаци, че му се иска да завърши политическата си кариера като президент. Просто сега седи и се чуди дали след пет години няма да е късно, т.е. да е намаляла подкрепата. Защото всяка подкрепа, дори и неговата, се износва рано или късно“, коментира социологът от „Галъп Интернешенъл“ Първан Симеонов в интервю за Mediapool.

Тревожните международни събития ще дадат „допълнителна легитимност на приказването за национално обединение, т.е. коалиции (включително големи), причудливи кандидатури, формати на подкрепа. С три думи: още от досегашното“, казва Първан Симеонов.

Господин Симеонов, в края на политическия сезон и около три месеца преди президентските избори – как оценявате състоянието на партиите, достатъчно подготвени ли са те или зад почти мистичните обяснения по предстоящата кампания и неясни кандидати, се крие хаос?

Съвсем просто е. Различните политически ниши толкова се надребниха, особено в този шарен парламент, че сега на всеки от тези сектори му е доста трудно да се обедини зад обща кандидатура. А в част от секторите продължават да се „цакат“ един друг. Борисов пък се чуди какво да прави. Така че е по-скоро хаос. Сега националистите явно най-бързо са налучкали пътя с очертаващата се кандидатура на Каракачанов.

Как си обяснявате факта, че премиерът Бойко Борисов влезе в противоречие със самия себе си – преди месеци той се обяви за тяснопартиен профил на кандидат -президента (твърдеше, че няма как излъчен кандидат от дадена партия след това да се отрече от нея и да стане „на всички“), а сега смята, че номинацията на ГЕРБ трябва да е с широк профил на обединител на нацията?

Борисов също няма ясен план, а и не изключва себе си като кандидат. Тук е мястото да кажа, че ние, изследователите от „Галъп интернешънъл“ и института „Иван Хадийски“, отдавна говорим за това.

Реалистично ли е, според вас, ГЕРБ да подкрепи кандидат на друга партия или гражданска номинация?

Реалистично е, но не ми се вижда особено вероятно. Легитимността на ГЕРБ няма как толкова бързо и автоматично да се пренесе.

Но не знаем как ще се развият международните събития. Ако Борисов се окаже прав в намеците си за поток от мигранти от югоизток, например, нещата скоро може да нямат нищо общо с днешния ден.

Как ви изглежда опцията самият Борисов да бъде кандидат? И подобен ход в резултат на какво би се случил?

Борисов винаги е давал знаци, че му се иска да завърши политическата си кариера като президент. Просто сега седи и се чуди дали след пет години няма да е късно, т.е. да е намаляла подкрепата. Защото всяка подкрепа, дори и неговата, се износва рано или късно.

Но има още няколко възможни чуденки около негова евентуална кандидатура. Първо, той следи лявото. Ако има силен общ ляв, не е без значение дали си издигнал срещу него Цачева, Дончев или себе си. Съвсем примерно. И в трите случая е по-вероятно да спечелиш, но в някои от случаите ще е доста зор.

Второ, следи Трифонов. Трето, следи международната обстановка – съвсем сериозно. Четвърто, чуди се какво ще става с партията ГЕРБ, ако той потегли към президентството. Вероятно има и пето, и шесто.

Наблюдавайки процесите в ляво, смятате ли, че е реалистично да се мисли за общ кандидат на БСП и АБВ, или до такъв няма да се стигне? И защо?

Засега двете страни като че ли вдигат цената си в общите преговори, за да се споразумеят накрая за нещо средно. И двете страни трябва да знаят, че ако няма общ кандидат, рискуват доста. Ако АБВ саботира, ще излезе, че за втори път ще удари по перспективите на левицата и това ще ги направи съвсем неприятни сред левия електорат и ще ги обезцени. В същото време пък първата крачка на Корнелия Нинова ще е била не особено умела.

Затова си мисля, че разумът там би трябвало да доведе до общ кандидат. Не е ясно дали той ще донесе кой знае колко допълнителни гласове, но може да донесе известен психологически пробив за левицата. Но зависи какво всъщност иска да направи АБВ – дали да торпилира преговорите или напротив.

Игра на нерви ли са тези „преговори“, в които влезе БСП с АБВ и „Движение 21“? Кой печели и кой губи от публичното им огласяване? Възможни ли са кандидати като Огнян Герджиков, например, да се окажат „обединяваща“ фигура между Нинова и Първанов?

Все си мисля за Мая Манолова. Но тя тепърва може увеличава цената си като омбудсман, та не знам дали би се захванала точно сега с кандидатстване за президентство. Пък и чувам, че АБВ имат резерви.

Партиите в Реформаторския блок също преговарят помежду си за обща номинация – как смятате, дали президентският вот ще укрепи разединената коалиция или ще да ѝ помогне да се „дораздели“?

Добре е, че дозряха до обща кандидатура. Там има шанс в това, че дясното, моралното и евроатлантическото се опразни. ГЕРБ вече изглежда съвсем всеядно, а Борисов е в нов етап и говори доста проруски. Това отваря вратата на реформаторите да имат кандидатура точно с обратните характеристики: по-дясна, морална и евроатлантическа.

В същото време обаче, струва ми се, че ако представянето на евентуален кандидат на РБ е слабо, това ще даде допълнителен аргумент на Радан Кънев да се оттласне от Блока и до помисли отново за нов субект. Не знам дали точно това не и неговият план.

Реалистично ли е да се мисли, че на този вот ще се появи истинска гражданска кандидатура за президент, която да бъде контрапункт на статуквото?

Всеки път, когато заговорим за „граждани“ срещу „партии“, за „ново“ срещу „статукво“, почвам да се боя, че че търсим да направим същата грешка – да се предоверим на популизма и да потърсим отново някого, на когото да подарим цялата си наивна надежда, а сред година-две да му търсим заместник.

А иначе, ако говорите за някакъв по-скоро либерален, прозападен кандидат, да, има ниша. Но тя, доказано, не е кой знае колко голяма. Пък и към нея по-скоро би трябвало да гледа РБ – както стана вече дума.

Какви са шансовете на националистическо обединение?

Добри са. Такава е вълната и в Западна, и в Източна Европа, а както се вижда напоследък – и в САЩ. Бих я нарекъл консервативна, националконсернвативна вълна. Вероятно целта на такъв кандидат, който по всичко личи, че ще е Красимир Каракачанов, ще е третото място, а и завземане на нови позиции с оглед на по-нататъшните развития, парламентарни избори и т.н.

ДПС в каква позиция са след напускането на Местан – успява ли, според вас да откъсне „електорат“ или по-скоро не? И отново ли техните гласове ще предрешат изборите?

ДПС претърпя несъмнен удар с появата на ДОСТ, но сега може би дори се възстановява. Нашите изследвания още преди месеци показаха, че между една четвърт и една трета от електората на ДПС може би гледа към новия проект, заявената подкрепа за ДПС е по-малка в сравнение с преди. Това обаче би могло да проличи само в избори – защото на този етап въобще не е ясно каква степен на искреност има в отговорите в социологическите изследвания сред този електорат.

След затоплянето на отношенията Турция – Русия ДОСТ като че ли губи част от основанията си, а се отваря нова врата за нови отношения ДПС – Ердоган. Така че в момента ДПС остава в по-силната позиция в този сектор. Но това е нормално: все пак ДОСТ е претендентът, а ДПС е статуквото.

Като цяло ДПС може да се впише в новите формули за „национално обединение“. В същото време сработиха национални инстинкти и ДОСТ засега тотално се неглижира в публичната среда.

Как ще се отрази референдумът на Слави Трифонов върху изборите? Възможно ли е „зачеркнатите“ от КС въпроси да доведат до номинация на самия Трифонов? И това ще предизвика ли Борисов?

Според мен Борисов наистина гледа с интерес към потенциалната игра на Трифонов. Защото както не е вярно, че Слави Трифонов има някакви огромни електорални дялове, така не е и вярно, че съвсем не съществува като социологически факт. Ако, например, се канидатира за президент, Трифонов може да поразбърка картите.

Вероятно самият Трифонов, също като Борисов, се чуди какви стъпки да предприеме. Спирането на въпроси може да му „вдигне топка“. Между другото, предстоящият референдум е силно подценяван от анализаторите досега. Казвам го с цялото си лично несъгласие към подобни референдуми и популизъм.

Ако не се кандидатира, Трифонов смятате ли, че ще има фаворит, когото ще подкрепя?

На негово място не бих го правил. Така би се нарушил основният му смисъл: да е „срещу всички“, „срещу елита“.

Как международните събития ще се отразят на политическата среда в България – кампания, отношения между партии, правителство и прочие?

Мисля, че в такава ситуация хората правят две неща. Голяма част инстинктивно се хващат за сигурното, стабилното и отказват да правят резки движения. А по-малка, но също важна, част ще се насочат към националистически послания.

Това значи, че в тази ситуация, най-общо може да печели властта, ГЕРБ, Борисов – от една страна. И националистите – от друга.

Освен всичко, тревожната ситуация наоколо ще даде допълнителна легитимност на приказването за национално обединение, т.е. коалиции (включително големи), причудливи кандидатури, формати на подкрепа. С три думи: още от досегашното.

Очертава ли се реална битка на предстоящите избори и как конфигурациите в тях ще се отразят на евентуални предсрочни парламентарни, за каквито Борисов направи вече заявка?

Мисля си, че ако Борисов не е кандидат за президент, и няма някакви непредвидени обстоятелства, предсрочни избори може и да няма. Ако наистина България ще председателства ЕС в първата половина на 2018-а, а не във втората, значи спокойно изборите може и да са на стандартната дата в есента на 2018 г.

Борисов се научи да управлява с плаващи подкрепи. Малките не могат, а и не искат да предизвикат избори. БСП още не е разгърнало потенциал, като опозиция (ако успее), а и силна БСП, може да втвърди и ГЕРБ. Западните фактори едва ли искат нестабилност тук. Българите – също. На мода е говорене за обединение.

Разбира се, може да я има и обратната логика: Борисов някак си да ползва засилка от президентските избори и да направи предсрочни избори. Но защо да го прави?

Възможно е също, ако патриотичен кандидат застане, например, на третото място, тази нова ситуация до доведе до говорене за преструктуриране на кабинета и т.н. Но досега Борисов никога не е показвал, че прави резки движения – освен ако не се почувства уплашен.

 

Публикувано на