Андрей Райчев с интервю за „24 часа“

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 6 август 2015 г.

– Част от живота си изживяхте в социализма, част – в прехода. Коя е по-добрата част от върха на вашите 60 години, които навършихте днес (вчера – бел. ред.), г-н Райчев?

– Безспорно свободата ми даде страшно много. Просто вторите 25 в сравнение с първите ми 35 са много по-добри за мен. За много хора обаче е обратното.

– Ако можеше да избирате, щяхте ли пак да се посветите на социологията и да сте публична личност?

– Без никакво съмнение – да. Най-важното е човек да има хубава професия. В нея се крие тайната на щастието. Всеки ден се радвам, че работя това и съм това, което съм.

– Каква е равносметката ви за приключилия политически сезон?

– Пълна победа за г-н Борисов и г-н Местан. Постигнаха всички цели, които преследваха, докато техните противници – почти нищо.

– ГЕРБ запазва доминация, но няма да има сили за самостоятелно управление и готви второ издание на властта си, прогнозирахте преди 2 месеца. Също – че около президентските избори ще имаме нов формат на кабинета. Ще промени ли тази прогноза местният вот наесен?

– Със сигурност този вот ще покаже доминацията на ГЕРБ и едва ли ще промени нещо, защото на едни мажоритарни избори като кметските, естествено, печели голямата партия. Но все пак привържениците на г-н Борисов са около 1 млн., а в страната има около 5 млн. гласоподаватели. Няма начин, освен с мажоритарни трикове, този 1 млн. да се превърне в абсолютно мнозинство. Това се отразява и върху поведението на г-н Борисов, който несъмнено играе трета роля пред нас, отразяваща трети етап в развитието му.

– Кои са първите две?

– В началото наблюдавахме г-н Борисов Отмъстителя, после наблюдавахме г-н Борисов Строителя – градеше магистрали, откриваше нови обекти и режеше ленти. Сега наблюдаваме г-н Борисов Обединителя. Тази негова роля е промислена, предвидена и много уместна и успешна. В нея той се оказва майката закрилница, която понякога прави забележка на лошите си деца, гали ги по главата и в тази своя роля той е много по-органичен, отколкото в тази на отмъстител, а и в нея допада много повече на българския народ.

Борисов има много тънка задача – така да разпростре обединението, че и ДПС да влезе като възможен партньор. От друга страна виждаме, че прагматизмът на ДПС е толкова голям, че са склонни да забравят сатанизирането, с което стартира първият кабинет на Борисов, и да признаят новата реалност, в която той доминира и ще продължи да доминира българския политически живот. Но да уточня – доминира не означава управлява еднолично.

– А какво?

– Означава, че е най-силният и полека-лека обръща нещата така, че отделните субекти да се състезават за съюз с него.

– И БСП ли се състезава за съюз с ГЕРБ? Тя не е в добра форма…

– Не. БСП не е в добра форма и е във вътрешен катаклизъм. Доскоро ние традиционно разглеждахме катаклизмите в БСП по модела Станишев – Първанов, тоест личен конфликт без политически различия. Сега имаме сериозни политически различия, скрити зад все още учтиви физиономии, които съвсем скоро ще престанат да са такива. Става дума не за това кой ще бъде предложен за еди-какъв си или кой ще е член на Политбюро. Става дума за поемане на националистически курс и на рязък ляв завой, каквато е едната група в БСП, и продължаване на социалдемократическата и проевропейска линия, каквато е другата група. Не вярвам във хепиенд. Струва ми се, че проевропейската група е в по-слаба позиция.

– Не мислите ли, че случилото се със СИРИЗА в южната ни съседка е много горчив урок за цялата левица? Анализатори даже твърдят, че тази част от политическия спектър гасне.

– Работата със СИРИЗА не е приключила. Това е етапна история, която не завърши нито с навеждане на СИРИЗА и Гърция, нито с някакво тържество от тяхна страна. Причината е, че европейският връх се раздели на социалдемократи и десни. За десните беше много важно и продължава да е пълното унижаване на СИРИЗА и показването, че левите проекти и бунтове са безсмислица, която води до страданието на техните собствени народи. Няма никакво съмнение, че линията “Шойбле” беше замислена като показно изхвърляне на Гърция, тежко страдание без еврото с финален аргумент: “Видяхте ли бе, момчета – водите собствения си народ към катастрофа!” Тя не беше насочена толкова към Гърция, която беше прежалена, колкото към Испания и Италия. Това не се случи благодарение на социалдемократите, които застанаха на умерени позиции, а десните в Европа не рискуваха скарване със социалдемократите, защото това би означавало загуба на власт.

– Да се върнем в България – защо реформаторите се огънаха и за съдебната реформа, и за референдума? Каква роля им отрежда това тяхно поведение в бъдеще?

– Несъмнено това поведение е пусков механизъм за топенето им. Но историята започва още с идването на царя. Към центристки фигури като Симеон Втори, Борисов и Кунева десните изпитват два вида чувства, на психиатричен език това се нарича амбивалентност, които редуват, но никога не стигат само до едно. Версия едно: “Царят е мръсен агент на КГБ, който идва тук да върне комунягите на власт.” Версия две: “Царят е нашият шанс да бием комунягите”. Тази двойна установка се появи в СДС, което ту го мразеше, ту го обичаше, ту го хвалеше, ту го плюеше. Ту пишеха, че е хазартен тип и крадец, ту че е спасител на отечеството и носи ценностите на стара България. В крайна сметка той ги победи. Но това отношение се пренесе най-напред върху Борисов. В началото за тях той беше “мутра”,“изчадие на БКП”, “мафиот, завършил школата в Симеоново”. После стана “нашият шанс” да победим комунягите и турците и да сринем властта им. Това отношение не прескочи г-жа Кунева. Тя също беше ту “единственият начин да влезем в парламента”, ту “червената кукувица, която снася своите червени яйца в нашето любимо истински свято гнездо.”

В момента те са на фаза “през Борисов ще вземем властта”. И това е по-умната политика от тази да обявяват всички за агенти на империализма. Но като цяло те се мислят за нещо с главна буква, и това щеше да е добре, ако имаха поне една трета или половината народ на тяхна страна. А като имаш две кафенета и малко медиен шум, едва набираш 3% и едва прескачаш 4-процентата бариера, при това с “червената кукувица”…

– Ще се разцепят и излязат от властта ли?

– Издават голям шум. Те са с размерите на чучулиги, а вият като стадо койоти. И понеже вият много, стават жертва на собствената си пропаганда. Нямат сила. Затова остават съпровождащ елемент в политическия ни живот, поне по мое мнение.

– Такъв ли ще си останат?

– Не виждам да водят диалог с народа. Освен да се потупват по гърдите с думите “Ние сме готините, които вие отдавна чакате.” Борисов, Местан, Сидеров, Миков – всички те водят диалог със своя електорат.

Докато поведението на реформаторите е подобно на това на мой приятел, който влизаше в стаята с думите “Дошъл съм да ви оглавя!”

– Ще се появи ли нова алтернативна на статуквото формация?

– Нова формация не може да няма, защото в България елитът е прокълнат. Хората го ненавиждат – смятат ги за лъжци или крадци, или и двете. Според мен в повече от половината случаи обаче тези оценки са несправедливи. И това се дължи на онова, с което с вас започнахме това интервю – защото те не спечелиха от свободата.

– Кога ще се вдигне тази държава?

– В сравнение с 2008 г., когато започна кризата, България върви напред. Но бавно. Ново ускорение е невъзможно. Това е Москвич, който върви със 120 км/ч, целият се друса, всеки момент ще се разпадне. Затова предложението да се движи със 150 км/ч ми се вижда невъзможно.

 

Публикувано на