Андрей Райчев с интервю за „24 часа“

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 10-ти януари 2014 г.

– Преди дни казахте, че ГЕРБ и протестиращите като главни герои на 2013 г. са сбъркали оптиката. С какво, г-н Райчев?

– В самопреценката. ГЕРБ направи погрешна самопреценка, че може да удържи цялата власт. Тази грешка е заложена още през 2011 г., когато те посегнаха и взеха президентската институция, а тя изобщо не им трябваше. Взеха цялата власт и я удържаха, като се обграждаха с малки сателитни партии – на Яне Янев и СДС.

Създадоха някакъв вид ОФ Както навремето Костов направи от СДС ОДС.

Това беше погрешно. Те можеха да лидират във властта, но със съюзник. А те решиха, че могат и без него и тази грешка им струва властта, неприятностите веднага след изборите, серията грешки – излизането от парламента, после връщането в него. Струва им това, че са този вид опозиция – сякаш всеки момент ще се върнат на власт, а те вече една година са извън нея. Всичко това има общ знаменател – погрешна оптика.

Протестиращите съответно се оцениха на национални, а са регионални. Оцениха се на народни, а са елитни. Оцениха се на граждански, а са политически. И тази грешка пречи вече много време – колко енергия се изхаби, а резултат – никакъв. Нито се появи субект, нито падна властта, нито се заклати даже. Това също е грешна оптика, грешно виждане на нещата.

– А БСП?

– БСП, по-точно Станишев – обратното, прояви удивително точна преценка за силите. БСП нямаше сили да вземе властта, но можеше да събори Бойко Борисов. Постави си по-ниска летва, по-ниска задача, но изпълнима. И я изпълни. Така че това беше сражение на оптики.

– Твърдите още, че има тежка

подмяна на лявото и дясното – според вас страната е болна от липса на социализъм, а протестиращите искат изостряне на капитализма. Има ли компромисен път?

– Протестиращите непрекъснато ни разказват рецепти как да усилим капитализма и как пазарът ще ни излекува. Но компромисен път няма. Всички съвременни общества се намират между социализма и капитализма. Никъде няма чист капитализъм или чист социализъм (може би само в Корея). Има различни по свирепост капитализми. Нашият е отишъл в крайността да е много свиреп, главно защото липсва защита на трудещите се. Няма профсъюзна система, няма система от потребителски кооперации, от взаимоспомагателни каси – куп неща, които не унищожават капитализма, но смекчават съществено негови трайни последици. Няма никаква защита за тези 100 хил. нещастници, които вземат кредити с по 1000 процента лихва.

В този смисъл страната има нужда от социалистическо лечение, но не да правим социализъм в стария смисъл – чисто и просто защита на трудовия човек. А те му предлагат непрекъснато рецепти от капиталистически характер: дай да направим по-пазар от пазара, по-състезание от състезанието, изобщо опитват се да лекуват ситуацията с повече капитализъм, което е груба историческа грешка.

На този етап ни трябва повече социализъм.

– Възможно ли е това?

– Възможно е, и Орешарски това прави. Всичките тези антимонополни закони, повишаването на минималната работна заплата и т.н. са все в тази посока. И това е правилното лечение. А обратното е да изнесеш пациент с 40 градуса температура на студа, за да му олекне.

– Не ни ли коства тази политика нови и нови заеми и съответно борчове?

– България не трябва да си позволява да взема заеми. Бюджетният дефицит слезе под 2% и събираемостта на данъците се увеличи. Така че не виждам факти в подобни обвинения, каквито чувам напоследък. Нови заеми можем да си позволим само ако ще правим нещо по демографията. Ако ще прехвърлим нещо на следващото поколение, то това ще са грижите за самото това поколение. Ако решим например радикално да увеличим на децата надбавките или помощите за майките, родили две деца – примерно те да получават по една минимална работна заплата, такава мярка си струва някакъв заем. Но иначе не.

Предстои съживяване

В Германия то се вижда вече с просто око. Съживи ли се Германия, ще се съживи Европа. Съживи ли се Европа, ще подкрепят пак инвестиции. Цикълът ще се

възстанови. Повечето икономисти това и казаха – 6-7 години. А от 2008 г. насам те минаха вече.

– Какво ще стане с бай Иван, който по думите ви знае, че на протестите не става дума за него?

– Ще продължи да трупа гняв, а къде ще избие гневът на малкия човек, отсега не мога да кажа.

-Въпросът май не е дали, а кога?

– И дали е. Има вариант, ако икономиката ни тръгне напред, да не се случи. Но да не забравяме, че вътрешната диференциация е фактор за обедняване на много хора. Когато растяхме по 6-7% годишно, както беше при тройната коалиция, а защо при нея – защото такава беше геополитическата ситуация, богатите растяха със 7-8-9% годишно, а малките – с 2-3%. Разликата се увеличаваше, но всички растяха нагоре. Докато сега горната класа си подобрява положението, докато долната си го влошава. Това води до голямо недоволство, което, не дай боже, може да избие в деструктивни форми. Затова имаме нужда от повече защита на трудовите хора – както щете ги наречете – комунистически, социалистически, дяволски – все ми е едно.

– Колкото трудови хора са останали в държавата…

– Не са малко – нацията се крепи на 1,5 млн. работещи българи, които произвеждат тези 80 млрд. национален продукт.

– Виждате ли прилики в управлението на БСП, ДПС и “Атака” и това на Борисов?

– Не, даже напротив – виждам радикална разлика. Борисов много разбираше от власт, много знаеше как да държи властта, как да я събира, прибира, удържа. Но не умееше да управлява.

Днешната власт разбира много повече от управление от Борисов, но не знаят да държат властта. Орешарски не е властовик, той е управленец.

– Какво очаквате от евровота?

– Отговори на големия въпрос: БСП плюс ДПС повече от половината ли са? За щастие не може да е точно половината, както е сега в парламента – 120. Там половината или ще е 8, или по-малко, или 9 и повече. Ако те получат повече от половината места в Европарламента, какво повече да си говорим? Управляващите имат сериозен аргумент: “ Ето, състояха се избори и след една година викане под прозорците “Оставка”, хората пак избраха нас!”

Ако БСП плюс ДПС получат 7 евродепутати, ситуацията ще е друга: “Ето, момчета, състояха се избори, народът излезе и каза “Не!”.

Затова няма как – един от двата отговора ще се даде. И това е главният резултат от тези избори.

– Има ли ГЕРБ бъдеще в следваща власт?

– Без съществена промяна на политиката на уникалност – не.

– Какъв потенциал виждате в “България без цензура” на Бареков?

– Много сериозен, защото той работи изключително енергично по места. Къде е разликата между Бареков и протестиращите?

Те са в София на жълтите павета и всяка вечер – в кръчмата. Бареков е в провинцията денонощно. И какво ще стане при това съотношение? Естествено, че той ще спечели, а те ще загубят.

– Реформаторският блок покани ГЕРБ да се договорят за съвместни действия. Правилен ход ли е това?

– Това е поредната грешка. За тях Борисов ту е мутра, комунист и мафиот, ту е нашият съюзник срещу лошите, на който ще се опрем, ту обратното и т.н. Ето, те току-що обявиха, че няма да се съюзяват с него при никакви обстоятелства, и 10 дни след това се съюзиха с него.

Това е лъкатушене – най-глупавата политика. Не знам, това са умни хора, просто не мога да повярвам на очите си.

– Ще пострада ли “Атака” и самото управление от скандала с Волен Сидеров?

– Сложно е да се каже. 90 на сто от хората ще го мразят страшно за това, което е извършил. Как така депутат срещу полицай? Това е просто нечувано. Ще си загуби имунитета, няма сила, която да накара партия да не каже “да” на искането. И от тази гледна точка губи. Управлението също се разклаща. От друга страна, Сидеров има 9 живота като котките, както някой беше казал за него. И той умее да излиза от такива ситуации. Нека да не забравя да разговаря с българския народ, защото сега го прави с една много малка част от него.

– Какви развръзки очаквате във властта през 2014 г.?

-Трябва да стигнем до евровота, за да видим какво ще стане. Помните ли вица: “Ще дойде горският и ще ги изгони”. В нашия случай горският е българският народ. Ще се яви пред урните и каквото каже – това ще бъде.

 

Публикувано на