Андрей Райчев с интервю за „24 часа“

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 9-ти декември 2013 г.

– Протестите в Украйна ще направят ли обрат в геостратегическата игра за надмощие между ЕС и плановете на Путин за евразийски съюз?

– Още е рано да се каже какво ще стане геостратегически. Но тези протести ми се виждат малко изкуствени. В някакъв смисъл те не са национални, а столични. Липсата на участие в страната усъмнява. Не се съобщава нищо за други градове, а това е 50-милионна страна. Много се нагледахме на схеми “Да разлаеш кучетата” – филма, където заради президента правят уж цяла война, не истинска, а само да възбуждат нацията. Да не би да се окаже нещо такова. За да се постигне нещо сериозно, то не трябва да става само в столицата. Сигурен съм в едно – дългосрочният обективен интерес на САЩ е в добри отношения с Русия. Не им трябва проблем с Русия в новия свят, в който се изправят срещу ислямското море и срещу могъщ Китай, който вероятно след няколко десетилетия ще ги надмине като икономика.

– Как ще се развият отношенията Русия-ЕС?

– Ще наблюдаваме дългосрочен процес на интеграция на Русия като система и Европа. Русия не е достатъчно силна, за да бъде регион, а Европа няма перспектива за разгръщане без Русия. Ако отпадне традиционният натиск от САЩ, може да станем свидетели, особено след 2018 г., на принципно друг процес. Не казвам, че Русия ще влезе в Европа, това не е възможно, но не е казано, че единствената форма на растеж на ЕС е да прибира нови членки.

– БСП и ДПС направиха семинар, на който решиха да бъде намалена партийната субсидия. Какво мислите за това решение?

– Както навремето Сталин има един конгрес на победителите, това беше семинар на победителите. Те се събраха, защото стана ясно, че перспективата на правителството е средносрочна. Доскоро нямаше никаква нужда от семинари, защото не се знаеше какво ще стане утре. Средният срок на управление изисква решения извън най-общи договорки от типа “против Бойко Борисов”, по отношение на “Атака” и т.н. Сега, доколкото разбрах, са съгласували цяла серия политики. Това означава, че те смятат със сигурност
да управляват най-малко до септември догодина. Колкото до орязването на парите на партиите, властта иска символично да покаже, че тя жертва нещо, надявайки се да умилостиви хората.

– Ще успее ли?

– Не. Хората ще са недоволни, дори да се орежат 95% от субсидията.

– През 2014 г. ще ходим ли два пъти на избори?

– По-вероятно. Ако БСП и ДПС претърпят поражение на европейските избори през май, предсрочните избори ще станат политически неизбежни. Ако, което е много по-вероятно, управляващата коалиция спечели убедително през май, тогава предсрочният вот ще стане интересен за БСП и ДПС и могат сами да го организират наесен, за да качат
над 120 депутати Вариантът “пат” – да се възпроизведе сегашната ситуация, също е възможен, но е малко вероятен.

– Защо смятате, че БСП и ДПС ще спечелят като резултат на евровота?

– Първо, ДПС играе много добре на европейски избори. Напомням евровота от 2007 г., когато ДПС едва ли не стана първа сила. Тогава една от агенциите даже обяви, че ДПС е първа сила, защото резултатът между него и ГЕРБ беше в рамките на грешката. Оказа се, че ДПС е трета сила, но с малко след ГЕРБ и БСП. Причината е следната – електоратите на БСП и ГЕРБ са демобилизирани, защото хората не се интересуват много от евроизбори, а ДПС знае много добре как да си мобилизира електората. Мобилизираният електорат на ДПС е сравним по големина с демобилизираните на леви и десни. Втората причина е, че забелязваме в края на годината откатни движения в ГЕРБ. Бойко Борисов много дълго натискаше червеното копче, форсираше, изхождайки от погрешната представа, че може да събори коалицията. Това има своята цена и ГЕРБ сега ще започне да я плаща. Едно е да знаеш, че дълго трябва да стоиш в опозиция, друго е да си представяш, че до месец-два ще се върнеш. Като не става, това води до откатни явления – като от пушката, която те удря по рамото. Първият симптом е депутатът Георги Марков, който напусна парламентарната им група, но не е само това. Ще има и отлив от електорат. Една войска не може да стои много дълго в извънреден режим, това я изморява. Затова смятам, че по-скоро шансовете през май са на страната на управляващата коалиция.

– Какъв ще е отливът от ГЕРБ според вас?

– Борисов доскоро “държеше” милион гласа. Сега може да тръгне надолу, но не вярвам да се срине под половин милион.

– Какви са шансовете на нови формации като Реформаторския блок, движението на Бареков?

– Реформаторският блок като че ли избегна големия капан. Капанът за партиите от този блок вече 4 г. се казва Бойко Борисов. Преди това същият капан се казваше Симеон Сакскобургготски (куриозът е, че той се казва Симеон Борисов Сакскобургготски, така че те два пъти се натъкнаха на “Борисов”). Неспособността да определят отношението си първо към Сакскобургготски, после към Борисов, им струва главата – първо главоломното спадане, после невлизането в парламента. Какво бе отношението им към Борисов – ту е мутра, неграмотен и т.н., ту е нашият естествен съюзник срещу лошите комунисти и ченгета, ту е ченге, обаче е точен. Тази неопределеност им изяде главата. Като гледам последните им декларации, поне в тях не грешат. Казват на Борисов – засега си лош, след изборите ще мислим. Ако останат на тази позиция, ще могат да прескочат бариерата.

Ако не останат, няма да могат да я прескочат, защото ще объркат електората си. Ще го докажа със случая със Сергей Станишев. Той преживя много тежки 2-3 г. – лични нападки, беше по смехотворен повод няколко пъти пред арест, след като Борисов спечели изборите, властта беше направила така, че хората да мислят, че Станишев е най-лошият човек. 4 г. след това го виждаме оцелял и в прекрасна форма. Защо? По една-единствена причина – нито за момент не изпусна лоста да бъде алтернатива. Не допусна никаква неяснота в отношението си към Борисов. От самото начало казваше – целта ми е да сваля Борисов от власт. А партиите от Реформаторския блок така и не разбраха алтернатива ли са, съюзник ли са, или втора поддържаща роля, и пострадаха. Колкото до новите партии, протестите не породиха такива и няма да го направят. Единственото, което се вижда на терена, е движението на Николай Бареков. Като гледам енергията на този човек, с много голяма вероятност може да се каже, че това движение ще влезе в парламента. Особено ако проведе разумна коалиционна политика, каквито сигнали дава. Но пак казвам, не мисля, че избори ще има преди есента, така че е рано да се гадае.

– Какъв е най-големият проблем, който трябва да решим през 2014 г., ще продължим ли да сме разделена и страдаща нация?

– Не сме толкова страдащи, колкото хленчещи. Второ, не мисля, че нацията е разделена. Разделен е елитът – безнадеждно, до озверяване. Нацията се е обединила в оценката, че елитът е лош. А главният проблем на 2014 г. е и на 2013-а, и на 2015-а – демографският. За да се решава, трябва национално съгласие и ако това поколение, което управлява,

поне малко мисли за децата и внуците, ще загърби злобата на деня и ще направи жертва, за да се реши този въпрос. Ако ли не – жална им майка на децата ни. И другият главен проблем на страната е българското производство. Тук мога да похваля правителството – поне се стреми да прави нещо. Има тенденция да загива не много печеливша, но много важна част от нашата икономика – малкия и среден бизнес. Той загива по ударите на международната конкуренция. Внасяме неща, които преди години никой не би допуснал, че може да внасяме, но просто български производители не успяват да се наложат и държавата трябва по някакъв начин да им помага.

 

Публикувано на