Андрей Райчев с интервю за „24 часа“

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 24-ти септември 2013 г.

– Протестите ли разделиха толкова тежко обществото, или само отразяват острата му поляризация, г-н Райчев?


– Протестите бяха два. Първият беше граждански, а после плавно преля в политически. Между тях има огромна разлика. Гражданският протест най-лесно се обобщава през думата „не“.

Излизат десни, леви, млади, стари и общото между тях е, че казват „не“ на войната, на ГМО, на шистовия газ, на Марковска, на Пеевски, на АКТА. Обединява ги абсолютното им единодушие, описват нежелано бъдеще. Удрят властта през ръцете, тя се плаши и се дърпа назад.

Политическият протест, обратното – описва бъдещето и казва други неща: „Дай да ходим с Русия“ или „Дай да ходим с Америка“, „Дай да обложим това“ или „Дай да не го обложим“. При този протест става дума за проекти. Вярно, неговите искания пак може да съвпадат 90% с тези на гражданите, макар и по случайност, но той по принцип няма това устройство. Политическият протест е много по-подробен, по-сложен, по-драматичен. При него значение имат вече социалнодемографският състав на хората, които участват, и тяхната политическа ориентация.

– Какво се случи с двата протеста?

– Гражданските бяха два. През февруари излязоха хора, които казаха: „Не мога да си платя сметките за ток и парно! Гледайте си работата!“ Абсолютно безпартийно и типично гражданско. Засягаше най-важната категория граждани – 40-годишните бащи на  семейства, които опъват каиша  на живота.

Тъкмо по тази причина беше и много страшен. Когато воловете, които ти орат, излизат от браздата и казват: „Повече няма да ти орем, защото нямаме с какво да се храним и умираме от глад“, ти си мат! Няма какво друго да направиш, освен да кажеш „Добре, момчета, нещо ще ви дам!“ Февруарският протест обаче се подмени – това вече не бяха хората с фактурите, а противници на Бойко Борисов, когото искаха да свалят. Борисов не издържа втората част и напусна.

Същото се повтори това лято – хората се изсипаха на граждански протест против назначението на Делян Пеевски в ДАНС и Орешарски им отговори „Добре, няма!“ Властта се дръпна и протестът плавно започна да прераства в политически. В редиците на бунтарите се появиха съвсем друг вид същества, с други искания.

– Какви?

– Две групи са. В първата бяха по-активни и по-агресивни, повечето привърженици на Борисов, които поискаха избори веднага и той да се върне на власт. Към тях се присъединиха други, свързани със сините, които претърпяха позорно поражение на изборите. Те също викаха: „Долу правителството!“, но в смисъл „Искаме нови избори, за да влезем в парламента“. Това преливане между граждански и политически протест доведе до илюзията за затихване. Защото, ако гражданският протест е огромен ураган, политическият е по-малоброен, по-целенасочен и повратлив.

– Включването на ГЕРБ в протеста променя ли същността му?

– ГЕРБ се включи в него в началото невидимо, а после – видимо. Това обаче прекрати окончателно гражданския му характер. Стана ясно, че да ходиш на площада, значи да си гербер и да настояваш Борисов да се върне като премиер. Желание само на част от българите – по данни на социолозите, ГЕРБ имат около 1 млн. привърженици и те си искат Бойко на власт. Но има един друг милион, който не само не го иска, но и току-що е гласувал за Станишев. Това разделя обществото, защото имаме политически протест на една политическа сила срещу друга. Това започва да възстановява двуполюсния модел в страната.

– Много се говореше за деня X – първо 4-и, после 22 септември, в който правителството да бъде пометено. Защо не се случи?

– Защото някои си представяха, че гражданите ще подкрепят политическия протест, но се видя и с просто око, че това няма как да стане – събираха се по 250 души от двата лагера…

– Какво ще стане с протестите оттук насетне?

– Всъщност въпросите са два. Ще има ли граждански протести? И ще има ли политически протести? Никой не може да каже дали ще има граждански протести, но ако се случат, жална им майка на управляващите. Властта трябва да положи гигантско усилие, за да покаже на хората, че управлява в тяхна полза.

Колкото до политическите протести – те ще бъдат организирани от сините и от ГЕРБ в съюз или поотделно. Те обаче не могат съществено да засегнат правителството, защото
започва да действа биполярният механизъм.

Какво стана с протеста, когато престана да бъде „Махнете Пеевски!“ и започна да скандира „Чер-ве-ни бо-клу-ци!“? Рейтингът на БСП тръгна нагоре. Така че, ако стане ясно, че Борисов щурмува правителството политически, това ще укрепи рейтинга на Станишев в обществото и на вътрешнопартийната му власт.

– За един и същ електорат ли се борят ГЕРБ и Реформаторският блок? Бият ли се интересите им?

– ГЕРБ и Реформаторският блок си имат отделни електорати, но и част, която е еднаква. Сините в най-смелите си мечти искат половин милион гласа, но реално разполагат с 200-250 хил., както показа вотът през май. Оставащите 250 хиляди до половин милион за сините са предмет на борба между тях и ГЕРБ. ГЕРБ от своя страна разполагаше в началото с 1,5 млн. гласа, сега са 1 млн. Въпросът е кога и дали ще спре това топене.

– Ще възкръсне ли десницата в лицето на Реформаторския блок на следващ вот?

– Ако не се разедини – сигурно. Но не виждам с какво всъщност им е променена ситуацията освен обидата от невлизането. Няколко несъвместими лидери начело, същата липса на идейна платформа, същата липса на дискусия по базовите въпроси. Те са единни само по въпроса „Долу БКП!“. Но това не стига за единство.

– Какво свърши и какво не правителството за първите си 100 дни?

– Първото и най-главното е, че оцеля. Повечето наблюдатели се съсредоточиха върху въпроса докога. За мен въпросът е дали – и отговорът е надали. Като във вица. Хасан се обръща към мадама „Дано да си девствена“. А тя му отговаря „Дано, ама надали“.
Правителството оцеля и от много гледни точки това е успех за Орешарски, защото се оказа, че пасивната пиар политика, която води всъщност е успешна. Неговите пиари не тръгнаха да се състезават с Бойко Борисов и не сбъркаха.

Първо, нямат неговите умения и таланти. Второ, пиарът на Борисов си е негов уникален патент и българският народ мина през етапа, когато пиарът държеше властта. Орешарски кара кротко, изразява се кратко, говори по същество, формата е на второ място при него. И колкото и да е парадоксално, тази формула се оказа успешна.
Борисов всеки ден откриваше някакви обекти, режеше ленти, ходеше, разясняваше, през ден си сменяше акцентите. Даже г-н Цветанов постави световен рекорд – откри зебра…

Орешарски игра принципно друг мач,  за който се изисква политическо умение, интуиция и смелост. Не построи присъствието върху критика на Борисов за разлика от самия него. Дума не каза, че наследството му е тежко. Прави всичко възможно да подобри положението на хората в рамките на средствата, с които разполага. Дали това е достатъчно или не, ще разберем през най-тежкия месец – февруари.

– Не казахте какво не свърши Орешарски…

– Защото половината от тези 100 дни бяха блокирани от протестите. А когато не знаеш утре ще останеш ли на власт или не, да правиш реформи е проблематично. При всекидневни скандали в семейството кухнята не се боядисва. Тя може да плаче за боядисване, но това означава обядът да спре…

– Ще влезе ли партията на Бареков в следващ парламент?

– “България без цензура” е млада партия, а лидерът  Бареков има много противници, които полагат усилия да го сатанизират. Но шансът на Бареков е в това, че е единственият десен с абсолютно еднозначна позиция към Борисов т.е. в остра война с него. Докато предишните СДС-та не успяха да изработят ясна позиция към Борисов за 4-те му години управление, спънаха се в него и умряха. Сменяха нееднократно отношението си към него, веднъж “за”, друг път “против”, сваляха го, после го подкрепяха. И като всяка лъкатушеща политика това костваше главата и на Мартин Димитров, и на Иван Костов. Те просто не влязоха в парламента.

Като известен български журналист Барековстои в позата на водещ, поставяйки въпросите за цензурата, за корупцията. Трябва обаче да започне да им отговаря и да извърви пътя към програма. Т.е. да излезе от ролята на водещ  и да стане събеседник Ако не го направи, няма да прескочи бариерата.

– Какво цели Първанов с неговите клубове, за които чухме тези дни?

– Първанов най-сетне намери стабилизирана формула на вътрешна опозиция в БСП. Проектът му АБВ не изглеждаше така. После обсъждаха с Таня Дончева да правят нова структура. Сега поне стана ясно, че играе като дълбока вътрешна опозиция на сегашното ръководство. За БСП и за червеното въобще е класика да има вътрешна опозиция още от 90-те години. Тя заглъхна по едно време, сега пак се възстанови. Отдавна нямаше такова раздвижване вляво. Не мисля, че това е отрицателно за БСП – хубаво е в един язовир да има освен шарани и щуки.

– Каква ще е съдбата на новите леви, които бликат от мрежата?

– Трябват ни. Засега ги виждам слаби, малко са, в началото са. Но онова, което говорят, е силно, интересно, привлича внимание. Слабо вероятно е да се сближат с класическите червени от БСП. По-скоро в желанието си да оцелеят може да ги назоват като врагове, както десните, а това няма да е така. И да се спънат в тях.

– Какви са шансовете на БАСТА?

– Не са големи, за да не кажа нещо по-малко.

– Ще има ли предсрочни избори до евровота?

– Ако има граждански протести, а не политически – всичко е възможно. Ако няма – на евроизборите няма да се случат и парламентарни, защото формулата, която Станишев и Местан дават, е много силна. Има евровот през май, ако го загубим, значи ще има предсрочни избори. Ако не – за какво ни говорите? Към момента БСП и ДПС показват ръст. Но ако не спечелят евровота догодина, не виждам как ще издържат без предсрочен вот.

 

Публикувано на