Андрей Райчев с интервю за вестник „Преса“

Интервюто е публикувано във вестник „Преса“ на 16-ти октомври 2013 г. под заглавие „Борисов е обречен на коалиция“.

С оглед на това, което се случва в България от изборите насам, няма как да не се забелязват действия, които напомнят на събития отпреди 20 години, за нещо дежавю. Започна ли да се възстановява двуполюсният модел в страната, г-н Райчев?
– Това е главният въпрос и за него има две хипотези. Едната е, че двуполюсният модел се възстановява по теоретически причини, но аз не вярвам. Ако това стане, значи преходът не е свършил. Според мен този модел се възстановява в елита, но в нацията – не. Самата нация не се разделя на червени и сини, на демократи и на комунисти, а напротив – елитът е разделен от нея и заради това нацията усилва своята враждебност към него. Дотук тя мразеше отделно политиците като лъжци и богатите като крадци. Но сега те вкупом станаха ненавистни и причиняващи само страдания.

– Бойко Борисов само си подаде носа на протестите, но като че ли не се получи желаното от него. Той ли е причината те да спихнат, грешка ли беше това?
– Тази година беше много неуспешна за Борисов, не му върви – от момента, когато взе решение да гласува „против“ АЕЦ, досега той прави само грешки. Грешки бяха и подаването на оставка, искането за касиране на изборите, опитът за вкарването на т.нар. малки седесета и Яне Янев, както и желанието му да управлява сам, излизането и връщането в парламента. Няколко пъти Борисов се опита да свика хора под знамената си, но не му се получи.

– Защо, какъв е проблемът?
– Причината е, че расте бездната „елит-народ“. Нацията съвсем не се нагрява на полюсите „червени и сини“. Това е и двойният капан, в който седят реформаторите. Капан №1 за тях се нарича „Червени боклуци“. В момента, в който викат това и „Оставка“, веднага се появяват два ефекта. Първо, червените се усилват, защото им напомня времената преди 20 години и така те се консолидират. Отпада вътрешната опозиция на Сергей Станишев, съюзът между БСП и ДПС се усилва. И втория ефект е, че късат с хората, защото лозунгът „Червени боклуци“ не може да бъде масов.
Вторият капан за реформаторите се нарича Бойко Борисов. Те продължават да не могат да си изработят отношение към него, трайно положително или трайно отрицателно. През четирите години, когато той беше на власт, се лашкаха между „Осанна“ и „Разпни го“ – за тях той ту е борец срещу мафията, ту е първи мафиот. Колкото до елита, центърът му е пак празен.

– Бойко Борисов може ли да функционира в парламентарни условия, той вписва ли се в политическия код изобщо?
– Сигурен съм, че може. Борисов е талантлив медиатор, изключителен оратор, много способен изразяващ се човек. Само че проблемът е, че той чете ситуацията погрешно. Той си представя, че всеки момент ще се върне на власт. Това е груба грешка, защото Борисов вече не може да се върне сам, трябва му да управлява с някого. На него му е необходимо да излезе от позата на месия и спасител и ГЕРБ да стане една от партиите.

– Това, че правителството оцеля, достатъчно ли е? И още – кога би могло да падне то?
– Това правителство още не е доказало дали оцелява или не. То няма да падне от това, че Борисов ще го събори или няма да го събори. Този кабинет ще падне, ако не постигне напредък в двете неща, които заявява – битката с монополите и стимулиране на българското производство. Там са залозите на правителството. Тъй като кабинетът не може да направи това за ден, за два или три, моята прогноза е, че съдбата му е заложена на евроизборите през май 2014.

– Какви варианти има за предсрочни избори, какво може да ги предизвика?
– Вариантите за предсрочен вот са три, два от които няма как да не го предизвикат. Вариант 1 – управляващите губят на евроизборите. Вариант 2 – статуквото се връща, както е сега. На футболен език – това е реми. Ако спечелят само 5-6 места (а те са 16-17) – това си е ясна загуба, но ако вземат 10-12, ще е голяма победа. В два от случаите при голяма загуба и при голяма победа ще има избори. Единият случай е, защото народът ще каже: „Момчета, гласувахме ви недоверие.“ В другия пък изборите ще станат изгодни за сега управляващите. Разбира се, това е хипотеза.

– Заложник ли е БСП на „Атака“ и може би на собственото си ръководство?
– Това за собственото ръководство не го разбирам. Говори го Първанов, защото смята, че то трябва да бъде сменено. За БСП вътрешната опозиция не е лошо нещо. Иначе – тя е заложник на „Атака“, но трябва да се разбере, че двете партии не са в коалиция, а в тематичен съюз. И той се казва „унищожаването на Бойко Борисов като важен фактор в България“.

– Кога Сидеров би оттеглил подкрепата си за БСП?
– Волен Сидеров ще направи това в деня, когато види, че Борисов е слаб. В момента, когато бившият премиер вече не представлява опасност, този съюз ще се разпадне и ще има избори. Той всъщност прилича малко на съюза между Америка и Русия срещу Германия през Втората световна война. Той е съюз на неща, които не се обичат едно с друго и даже си противостоят много сериозно. Тук имаме същото – временен ад хок съюз, чийто предмет е Бойко Борисов.

– В тази ситуация Борисов явява ли се по някакъв начин помощник на Сидеров или не?
– Не, Борисов продължава да не разбира, че не е партията с главно П, а е една от тях. Между другото ГЕРБ е могъща партия и 90 депутати са страшно много. Той можеше спокойно да стои на власт, ако не седеше в поза „аз управлявам“. А можеше да мине и на поза „ние управляваме“. Това е тестът, който той не положи. Нима Борисов не можеше да управлява с БСП? Можеше. Или с ДПС, с които също можеше. Но той държеше да е единственият спасител.

– За какви общи действия на БСП и ГЕРБ говорите, като двамата им лидери въобще не могат да се понасят?
– Наистина е изключително трудно си го представим, Станишев и Борисов наприказваха един за друг такива работи… Но Борисов трябва да знае – ако иска да има някакво политическо бъдеще, то минава през коалиции, през принципно нова коалиционна политика. По произход Борисов не е десен политик, той е центристки.

– Досега правителството почти нямаше възможност и не смееше да прави нещо по-радикално. Бюджетът ли ще бъде първият му реален ход?
– Премиерът Орешарски досега трябваше да реагира на ситуацията и нямаше никакви стратегически ходове, а само тактически. Бюджетът ще бъде първият им реален управленски ход. Този месец ние ще видим каква е сериозната им заявка за управляване. Има обаче едно отрицателно обстоятелство – всяко управление изисква непопулярни действия. Кабинетът се страхува от това, но само с раздаване на „бонбони“ лечение не става, има и неприятни процедури, които трябва да се изтърпят. Затова бюджетът ще бъде първата му стратегическа заявка.

– Управляващите не са ли виновни и те за това, че парламентът изглежда нелегитимен в момента?
– Не. Парламентът наистина изглежда необичайно, защото се намира в абсурдна ситуация на мнозинство от 120 души, това е уникат. И той се дължи на Борисов. Ако той не се държеше така, НС отдавна да се е разпаднало. Защото Борисов иска да събори правителството, действията му се трансформират в сила, която го държи. Като каратист той би трябвало да знае, че на неговите удари се дължи силата. Колкото по-силно удря, толкова по-здраво става. Ето това е куриозът.

– Наблюдава се нещо много интересно – премиерът Орешарски досега почти не е казал и дума за оставеното му от Борисов тежко наследство. Какво печели или губи от това той?
– Това е негова съзнателна политика. Проблемът беше как новият министър-председател ще се състезава със стария, защото Борисов е истински талант в общуването. Орешарски няма тези качества, няма харизмата му. Именно затова той изостави изобщо тази писта. Първо, не се появява често, второ, премахна напълно тезата „Бойко Борисов е виновен“. Той се старае да изгради своя собствен образ и мисля, че успява.

– Освен по партийни и други признаци се вижда едно много сериозно интелектуално делене в нацията ни – става дума за т.нар. качество срещу количество, както се изрази един професор. Дотам ли сме я докарали – умните хора да говорят за такова делене, не насъскват ли те така омразата ни един срещу друг?
– Много е лошо това. Не е хубаво да говориш срещу паднали, на умряло куче да вадиш нож, но това е реакция на една загиваща класа. Която не се справя с тази функция и отпада, отмира от нашия живот – затова се държи по този начин, като проклина нещата и обявява себе си за велика, а хората за лоши. Това е срамно.

– Има ли в България реална политика, не изчезна ли тя и не сме ли на пистата само на някакво политиканстване?
– България няма стратегия, а тя е необходима по няколко много важни въпроса – най-главният от които е демографският. Образователният е вторият, културната деградация е третият – това са приоритетите на бъдещето. Партиите трябва да седнат и да се разберат по 4-5 въпроса, които действително са важни за страната. Както през 90-те години се разбрахме за Европа и за демокрацията. Надявам се, че през 2014 година на политиците ни ще им дойде акълът в главата.

– Но как, г-н Райчев, като думата коалиция в България е мръсна дума?
– Оттук насетне в обозримо бъдеще винаги ще ни управляват коалиции. Другото е да чакаме да се предизвика ново влюбване на нацията. Тя се влюбва няколко пъти и това са абсолютните мнозинства – първо се влюби в Жан Виденов, после в Иван Костов, в Симеон Сакскобургготски и накрая в Бойко Борисов. Разбира се, всяко влюбване завършваше с омраза. Още един чудотворец звучи смехотворно. Ако не обсъдим сериозно бъдещето и не се разберем по някои въпроси, няма как да вървим напред.

Публикувано на