Андрей Райчев пред „24 часа“: Превръщаме се в цивилизация, обречена на загиване

Интервю на Пенчо Ковачев в „24 часа“ с Андрей Райчев предизвика множество коментари. Поводът за интервюто е бедствието, което сполетя страната. Част от коментарите на Райчев обаче обобщават проблемите и перспективите на обществото ни въобще.

Инсо.бг публикува текста на интервюто. Заглавието е на редакцията на „24 часа“:

– След като поутихнат шокът и ужасът при подобни бедствия, възниква въпросът кой е виновен?

– При всички случаи има конкретни виновници, но не смея да кажа кои са. Шест години са се разправяли за тази история и никой не е взел мерки. Виновна е и цялостната ситуация в страната, която показва огромна безстопанственост, и то в масов мащаб. И тя взе жертви. Това е една огромна трагедия и както всеки българин и аз изказвам съболезнования на близките на загиналите и съчувствам на пострадалите.

– Докога ще се изяснява вината?

– Не знам. Първо, сто години ще се разправят дали е била спукана тази стена, или не, защото вече е паднала, няма я. Ще има разпити на свидетели, тройна експертиза, петорна експертиза, голяма ли беше пукнатината, малка ли… Отделните институции ще си прехвърлят вината: ние ви писахме писмо, ами ние ви казахме, ние ви отговорихме, ама ние ви възразихме… Това също ще се проточи. И след четиринайсет години във вестниците ще излезе малка бележка, че съдът е постановил, че виновни няма.

Така че по тази линия нищо няма да се случи, освен че някакви специализирани органи ще работят дълго.

– А по коя линия трябва да се случи нещо, за да бъде намален рискът от подобни бедствия?

– По линията на големите политици, които ние избираме. Не за онзи чиновник, който седи там, назначен от министъра, а за самия министър, за премиера и т.н. Всъщност на тях вече им се случва, всичко това ще им струва рейтинг.

– Но какво от това?

– Да, нищо. Ще си отидат тия, ще дойдат следващите. И единственото, по което може да се случи нещо, е българите да осъзнаем, че не бива да живеем повече така. И да поискаме от самите себе си промяна. И тук искам да кажа няколко неща, но не знам дали някой би искал да ме слуша…

– Давайте, аз ви слушам.

– Ние започнахме да живеем в някакъв телевизионен свят

Като бройлери, които всичко гледат по телевизорите си. Наводненията стават по телевизията, катастрофите, войните – всичко става по телевизията. Нас това не ни засяга. Това не е така. Ние живеем в природата, природата е едно тежко изпитание, в което освен хубави неща – да ходим през уикенда и да тичаме по полянките с децата си, се случват и страшни неща. И ние трябва морално, психологически и всякак да сме готови да посрещнем тези предизвикателства. Тоест да се мобилизираме, сами да почнем да си решаваме проблемите – днес, утре, вдругиден. В това отношение ситуацията е отчайваща!

– Не е ли прекалена оценката ви?

– Не е. Примерно – загина граничар. Помня, че майките на граничарите протестираха и писаха до правителството да създаде частна фирма за граничари. Не може частна фирма да има граничари, не може частна войска да ни пази.

Аз съм склонен да мисля, че нашите деца трябва да служат една година – ако не в казарма, в строителни войски. И да се научат, че освен плащане на данъци за обществото трябва и да работи за това общество.

– Не се ли боите, че още утре ще започне подписка на майките срещу вас за тия думи?

– Сигурно ще започне. То и заради това никой политик няма да предложи подобно нещо – нали утре на изборите няма да го изберат. Ама няма начин обществото да не работи за самото себе си. Не става всичко с пари. Не става! Платил съм си данъците, оправете ми проблемите. Не, ние трябва да си ги оправим, байно.

Мъжете защитават родината си. Ходят с пушки в ръка и някои от тях загиват. Такава е природата на човека, на нашия биологичен вид. Кога не е било така?!

– Ние с вас сме от поколение, израсло във времето, когато държавата решаваше всичко. Защо обаче допуснахме и децата ни да заживеят с такава нагласа?

– Държавата наистина решаваше всичко. Само че нямаше никаква идея, според която, ако стане война, някой друг ще ни пази. Идеята беше ние с теб да нарамим пушките и, страх-не страх, отиваме там. Който остане жив – остава.

Младите сега не влизат в казармата, не ходят на бригади и когато пораснат, не допринасят с нищо за обществото, освен че плащат данъци. И у тях се формират две железни постановки: всичко става с пари и всичко е само по телевизора. А то не е така.

– Каква аналогия ви идва за сравнение с това бедствие?

– Във всеки случай не със социализма, а с италианския лайнер. Понеже капитанът се сетил, че келнерът има рожден ден, та приближил кораба до брега и айде един милиард отиде и десетки удавени

Това тук е същото. Живот по телевизора. Сякаш никакви изпитания и трудности няма. Живот на едни потребители. Обществото трябва да се промени, защото политиците, в края на краищата, следват желанията на обществото.

– Какво трябва да се случи, за да се възпламени обществената енергия?

– Може би трябва да започнем да говорим. Да говорим за промяната на нагласите, защото те са отчайващи. Разбирам, че заради трагедията и страданията на тези хора трябва да се посочи някакъв виновник. Това донякъде може би ще ги утеши, че загиналите са били отмъстени. Но не е там въпросът.

Въпросът е, че това е страшен индикатор за самите нас. Извинете, но тук пада един сняг и ние изпадаме в паника. Гледаме кмета и никой не си и помисля да вземе лопатата, да се съберат хората от блока и да изринат снега. Вместо това се седи в кухнята и се псува кметът.

– Не се ли боите, че много хора ще ви се обидят, задето ги наричате бройлери?

– И за себе си го казвам. Погледнете гърците, това е същият ефект. Очевидно е, че хората в Гърция трябва да преживеят един много тежък десетгодишен период, за да извадят страната си от калта. Вместо това те протестират. И то срещу кого? Срещу тези, които им дават пари.

– Значи болестта не е само у нас…

– Това е болестта на потребителското общество като цяло. На затлъстялото общество, свикнало всичко да му е по телевизора.

То и гласува така, небрежно Не си дава сметка, че това гласуване определя живота му.

– Ако не се променят – бързо или по-бавно, нещата, накъде отиваме?

– Превръщаме се в цивилизация, която е обречена на загиване. Това е трендът на загиването, декаданс. Чели сме какво става в Римската империя – мъжете пият, вихрят се оргии и хомосексуализъм… Кой ще воюва? Ами ще купим едни германци и те ще воюват вместо нас. Германците им воюват и по едно време вземат цялата власт. И Рим свършва… Има една дълбока демобилизация. И тя не е от мързел, а от успокоението, че имаш пари. Да, но светът не е така направен, че всичко да става с пари.

– Опозицията сигурно ще поиска оставки. Трябва ли да има, след като става дума за проблеми, трупани през годините, когато са управлявали и правителства, чиито лидери и сега седят в парламента?

– Опозицията трябва да поиска оставки, това й е работата. Помните ли, че тройната коалиция пое властта също в условията на потоп в Софийското поле заради прелели язовири? С оставки могат да бъдат мобилизирани чиновниците, за да си вършат по-добре работата.

Но не може пак да си останем само с приказките, както тогава. Трябва да преминем и към действия. Ето, аз предлагам всички български деца да служат една година на държавата – дали в строителството, дали в болници, дали по някакъв друг начин. Да бъдат приобщени към обществото, да вложат усилия за неговото развитие. А не да лежат само пред телевизора.

Предлагам и друга съществена мярка: да се забрани носенето на оръжие в България.

Сигурно и срещу нея ще се развикат. Ние само това и правим – викаме министърът да си ходи. Другите отговарят – не, не, и вашият беше лош, и работата се свършва.

Ние самите трябва да променим собствения си живот. Това е най-важното.

Публикувано на