Андрей Райчев: ЕС трябва да има и пряко избран президент

Статия на Андрей Райчев за „24 часа“.
Текстът е директно копиран от сайта на вестника. Вижте оригинала тук.

Как се прави реалполитик

ЕВРОПА се мъчи да вземе две лекарства едновременно – централизация и децентрализация. В психиатрията има такива случаи, когато се дава и възбуждащо, и успокояващо лекарство. Според мен човек трябва да е сляп, за да не одобрява това Европа да има обща армия, обща полиция, общи институции изобщо. Европа или ще отиде на по-висока степен на централизация, или ще се разпадне.

Всъщност пред ЕС има два модела на развитие. Единият е да се върви към федерация или конфедерация. Другото е английската теза – общ пазар, супермаркет. И двете са възможни. Не са възможни обаче междинните положения. А ние сме точно в такова – отдавна сме надраснали общия пазар, а все още не се върви към централизация.

Европейските страни карат на парче и лозунгът е по-голяма самостоятелност на всяка страна и по-голяма събраност. Това изглежда невъзможно на пръв поглед. На втори поглед не е толкова невъзможно, тъй като ние трябва да се събираме политически и да не си задаваме толкова силни икономически диктати. Това е като че ли формулата, която в момента е лечебна за Европа – по-малко бъркане на Брюксел в икономиките и затягане на единството на политическите и административни действия.

Тук обаче има едно огромно “но”. Нашето събиране в един политически организъм прилича на опита да се направи човек, като първо сложиш очи, уши, крака, ръце и чак тогава мозък. Трябва да почнем от центъра на центровете, от властта.

Европейците изживяват толкова тежко бюрокрацията, харчовете на Брюксел и всички тези легенди (защото Брюксел не е толкова скъп, нито чак толкова пречи) – защото властта в Брюксел не може да бъде избрана и отговаря пред едно много неопределено тяло – 28-те министър-председатели.

Това не дава възможност на обикновения човек да си каже мнението, той не може да свали “онези в Брюксел” и затова ги смята за навлеци. Това много лесно може да се излекува – като се направят избори за президент на Европа, но не такъв, на когото не знаем името, а президент като в САЩ, с определени права. И избиран от европейците. Това не е невъзможно, макар че говорим различни езици, защото все пак основните партии са направили широки интернационали – социалистите, по-левите от тях, либералите, консерваторите и даже евроскептиците.

Но това ще удари Франция и Германия по управляващите им функции. В момента лидерите на Франция и Германия са колективният президент на Европа, но без ясно определени права и отговорности и неизбираеми от нас. Това е главният камък, в който ще се спънем, защото не виждам как Франция и Германия ще се откажат от властта си.

И ето, Англия излезе от ЕС, а сега се събира нещо като колективна Англия от другата страна на континента – Вишеградката четворка се държи като пред напускане.

Европа има Източна болест, имаше Западна болест – тя даде своята жертва, има Южна болест – южните страни имат крайнолеви болести и всичко това изисква политическа реформа.

Затова трябва да подкрепим обща армия, полиция и колкото може повече общи неща, но проблем ще има, докато не се реши – да бъдем просто приятелски страни с общ пазар или да правим федерация и избори за президент.

А не тази уговорка, която цари в момента между социалисти и народната партия – когато едната излъчи шеф на ЕК, другата дава шеф на Европарламента. Това е безпринципна коалиция, която не дава на европееца чувството, че това е неговата власт.

Друга голяма тема е миграцията. Ние сме в един ужасен капан – наричаме тези хора ту бежанци, ту мигранти. Това не е един и същи тип човек.

Бежанецът – човекът, на когото са разрушили жилището, на когото животът е разбит, трябва да го приемеш, защото, както се казва, има бог. България много пъти е давала истински пример как в тежки смутни времена се е грижила за бежанци. Три примера от началото на ХХ век. България приема стотици хиляди руснаци – белогвардейци, въпреки че в онзи момент е разпокъсана, ударена от Ньойския договор. В България пристигат десетки хиляди арменци по време на войни и бедствия. Пристигат близо милион българи, които мигрират от Тракия и Македония по време на Междусъюзническата война и нацията дори не изпъшква.

Бежанецът не е нахалникът, който троши, щипе булките, а човек, чиято съдба е разбита. Отива при полицая и казва “моля ви”, спазва всички указания. Това ли са бежанците, които заливат Европа? В огромната си част – не. Заливат ни икономически мигранти. Ако смесваш тези две неща, все едно да смесваш тревопасно и хищник.

Първото, което трябва да направим, е да разделим въпроса за бежанците от икономическите мигранти. Те също ще идват, но трябва да има строг европейски ред как се идва, по какви критерии се одобряват и, ако обичат, да не предреждат на опашката получилите официално разрешение. Границата е силово място, не е шега работа. Европа задължително трябва да въведе ред за това.

По отношение на този проблем, струва ми се, че нашето правителство действа сравнително адекватно, за разлика от цяла серия правителства в Европа. Може да похвалим нашия премиер – той полага максимални усилия България по някакъв начин да се справи с граничната си функция, защото ние сме на границата.

Успя да докара отношенията с Турция дотам да са по-специални, което може да ни помогне. Това води до някои неприятни последствия, но – реалполитик, както са казвали навремето.


 

Публикувано на