Андрей Райчев: ГЕРБ ще плати висока цена, ако Бойко Борисов стане президент

Интервю на Андрей Райчев за радио „Фокус“.
Текстът е копиран директно от страницата на радио „Фокус“. Оригиналът вижте тук.

Водещ: Продължаваме по актуалните политически теми. Ще коментираме въпросителните около предстоящите президентски избори. На телефонната ни линия вече е социологът Андрей Райчев. Г-н Райчев, предлагам да започнем от това, което вече е известно, а именно кандидатурата на ген. Румен Радев, около която се обединиха БСП и АБВ. Как ще коментирате тази фигура и достатъчно разпознаваема ли е, за да очакваме да постигне успех?

Андрей Райчев: Във Вашия въпрос се съдържа онова, с което не съм съгласен.
Водещ: Кое?
Андрей Райчев: Щом е разпознаваем, ще постигне успех. Щом е известен – това е добре, щом не е известен – е лошо. Струва ми се, че левите този път залагат на обратния механизъм и не мисля, че грешат, с което не искам да кажа, че той ще победи, разбира се. Това е битка – никой не знае какво ще стане, особено пък ако срещу него г-н Борисов. Разбира се, вероятностите са на страната на Борисов, но вероятностите. Сега да се върнем на това, което Ви казах за разпознаваемост. Да допуснем, че Илияна Йотова ще бъде кандидат за вицепрезидент. Само си представете мислено ситуацията, при която кандидат е Илияна Йотова, а Радев е кандидат за президент. Не го ли чувствате, че веднага вероятността им става по-малка?
Водещ: Защо?
Андрей Райчев: Защото именно е разпознаваема. При г-жа Йотова, без да искам да кажа каквото и да било за нея, има определени наслоения – „тя е такава, тя е онакава, ние я виждаме 10 години“ – има хора, които окончателно са си формирали мнението за нея, добро или лошо. Г-н Радев не е в това положение. Той е пилот – очарователно, генерал – любимо на българския народ, някак си излъчва младост, сила, от друга страна, е достатъчно зрял. Върху него могат да бъдат наслагвани надежди. Фактът, че е неразпознаваем, фактът, че за пръв път го чуваме повечето от нас, че е бил известен само в своя тесен професионален и военен кръг, е положителен за него, не е отрицателен. Хората могат да насложат върху него своите очаквания, своите надежди. Той самият може да моделира себе си, да подчертае едни свои черти, може да подчертае други, може да разказва истории, които не сме чували, да разказва планове, които да звучат правдоподобно от неговата уста. В този смисъл въобще не съм съгласен разпознаваемостта е пропорционална на възможността да бъде избран. Напротив – левицата прави мъдър ход като слага „homo novus“ – нов човек. Разбира се, това не може да важи за управляващите. Това предполага , че си в опозиция, това предполага, че идваш с ново съобщение, предполага, че отваряш вратата и казваш: „Дошъл съм тук да ви оглавя“ – а не, че си вече на власт и да сложиш съвсем нов човек. Представете си ГЕРБ сложат съвсем неизвестен човек – това е почти сигурна загуба.
Водещ: Тоест управляващите задължително трябва да разчитат на познато и утвърдено лице?
Андрей Райчев: Разбира се, утвърдено лице, което да поеме отговорност за ситуацията. Тяхната поява не е с текста: „Дошъл съм да направя едни промени и този живот не се понася, както го живеем досега“. Техният текст е: „Вижте, момчета, все пак в тази ситуация се справяме и заложете на коня, който познавате“. Това предполага съвсем друг вид фигура и, разбира се, кулминативна фигура в това отношение е Борисов. Фигура, която най-много носи посланието: „Ние успяхме, нашето управление е добро“. В този смисъл има известна симетрия. Ако си представим финал червено на ГЕРБ, ако има такъв балотаж, тук има симетрия в посланията. Съответно протестният вот на страната на генерала, вотът на потвърждение на това, че излязохме от кризата – да не разказвам на ГЕРБ посланието – ще бъде на страна на управляващите.
Водещ: Като говорим за послания, какъв прочит можем да направим на двата слогана, които вече са ясни – на ГЕРБ: „Работим в интерес на гражданите“ и на БСП: „За България, която обичаме“?
Андрей Райчев: Струва ми се, че това е близко до това, което вече ви казах. Едното сочи, че вече го прави – много силен аргумент – „Аз не ви обещавам тепърва нещо, аз вече правя разни работи и вие ги знаете“ – магистрали, зали, европейски пари и каквото ГЕРБ изтъква като свое предимство. Обратно на това червените и лявото ще залага на националистическия елемент. Неслучайно България е сложена. Един вид ГЕРБ недостатъчно защитават националните интереси. Това е нещо, което в момента в Европа е много модерно и залива Европа, особено във връзка с т.нар. „бежанска криза“, която не е никаква бежанска, а мигрантска криза, но така или иначе с преселението на сирийци, афганистанци и други в Европа в момента това дава сила, тъй като има няколко стотин хиляди души, които ще определят гласа си по този въпрос. Тук има едно правилно отказване от класическата претенция на левите. Помните преди това Първанов – „социален президент“. Тоест акцентира се върху въпросите за бедността, доходите и прочие. Първо, на президента не му отива много да се занимава с доходи, защото той просто не отговоря за тези доходи. Второ, това е изоставено и вместо левия акцент виждаме националистическия акцент, което е разумно.
Водещ: Тази ли личност, именно с националистически акцент, ще се котира най-успешно сред избирателите?
Андрей Райчев: Това е свободният пазар. Национализмът в България е нещо относително ново. Ако се върнете в Прехода, ще видите, че националистите не наброяват и 100 хил. души през 90-те години. Имаше някакви малки групички, но тях никой не ги броеше, не ги смяташе. През първите 10 години на века това започна да набира сила. Няколко националистически формации влязоха в парламента. Имам предвид „Атака“ първоначално, после Фронтът, после съюза между Фронта и ВМРО, каквото виждаме сега. Така му расте силата. Разбира се, когато има пазар на гласове, търсенето поражда предлагане, нали знаете?
Водещ: Г-н Райчев, нека да се фокусираме и върху сценария Борисов да се кандидатира за президент. Ако хипотетично това се случи, какво следва за изпълнителната власт, а и за партия ГЕРБ?
Андрей Райчев: Следват най-вероятно предсрочни избори, по-малко вероятно, но не малко вероятно, в смисъл примерно 40% вероятност, изкарване на мандата в сегашната конфигурация. Защо казвам така? Ако Борисов се яви на втори тур и допуснем, че стане президент – това е хипотеза едно. Второ, явява се на втори тур, не се съмнява никой, че ще стигне дотук, и не става президент. Ако не става президент, това е по-крайната хипотеза, изборите са факт. Самият той го каза – това е и логично, и изгодно за ГЕРБ. Коалицията, разбира се, ще бъде изчерпана, те просто ще подадат оставка. Тук целият въпрос ще бъде кой назначи служебното правителство – предишният г-н Плевнелиев или новоизбраният президент. Това е по-малко вероятната хипотеза, просто я фиксирам за пълнота. По-вероятната все пак е, ако не стене някаква голяма изненада, макар и с малко, той да спечели на втори тур, при което обаче отново изпълнителната власт бива обезглавена – ние нямаме премиер. Апропо, много сериозен въпрос– от коя дата нямаме премиер, тъй като нищо не го задължава да подаде оставка. Да речем, ако това е началото на ноември, да си напусне през декември или пък може да чака 19-ти януари, когато встъпи в длъжност, тогава да напусне. Представете си, даже без президентски избори, че ей сега Бойко Борисов го няма като премиер, отказва се, оттегля се по някаква друга причина – възможно ли е тази коалиция да просъществува без него? Възможно ли е те отново да съставят тази доста тромава коалиция, която даже тогава я създаваха в продължение на, ако помните, 3 месеца с много дълги преговори, защото тя включва преговори с Реформаторите, преговори с АБВ, преговори с Патриотите.
Водещ: И възможно ли е според Вас?
Андрей Райчев: Много малко вероятно ми се вижда, тъй като вече има и предистория. АБВ са минали в другия терен – присъединиха се към обединената левица, между Реформаторите и ГЕРБ се е натрупало много, самите Реформатори не са единни – те веднага ще почнат да се цепят. Едните ще казват: „Хайде избори“, другите: „Не, не, да изкараме“. Всичко това ми се вижда аргумент в полза на факта, че дори и при печалба на ГЕРБ, ще трябва да правят нови избори.
Водещ: Предвид всички тези аргументи, които изтъкнахте, допускате ли, че е възможно именно те да разубедят Борисов да се кандидатира?
Андрей Райчев: Това е всъщност онова, което го разубеждава да се кандидатира. Аз съм дълбоко убеден, че като политически календар в живота му, в личния живот на Бойко Борисов, не говорим тук за политика, просто личните му намерения, ако ще става президент, време е да става президент. Той е, кажете го, на 60 години. Борисов е много амбициозен човек и ако си представя два мандата пред себе си, това е 70 години накрая. Няма много за кога да отлага. В този смисъл личното го кара да казва: „Аз ще се кандидатирам“, но цената е много висока – избори. ГЕРБ едва ли ще спечели с абсолютно мнозинство и по някакъв начин пак ще трябва да се правят някакви коалиции, той ще започне да изпуска властта в ГЕРБ. ГЕРБ ще получи разпадни тенденции. Не казвам, че ще се разпадне, но няма начин да махнеш толкова силен и толкова символичен лидер на една партия и в нея да не протекат разни процеси. Всичко това го спира. Той затова не е обявил отдавна тази работа. Затова реално се колебае. За разлика от много наблюдатели, аз не мисля, че тактически се колебае, тоест изчаква последния момент, той просто не е решил. Тези два аргумента. от една страна: „На мен ми е време“ и колко пъти хората ще го избират – 11-та победа или коя поред, а, от друга страна – излиза и какво става с властта.
Симона МЕДАРОВА

Публикувано на