Анализ на политическта ситуация у нас в момента

Първан Симеонов с интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“, с оригинално заглавие: Всички основни формации в България говорят все по-националистически и с много тежък популизъм, може да прочетете ТУК.

Водещ: Как политиците ще се борят за народната любов на предсрочния парламентарен вот – това е темата в следващите минути. Кой какво обещава в предизборната си програма и може ли да го даде е по-важният въпрос? Темата коментираме с Първан Симеонов, с когото ще дискутираме и данните от последното експресно проучване на „Галъп“. Добро утро, г-н Симеонов.
Първан Симеонов: Добро утро.
Водещ: Щедри обещания за пореден път чуваме. От БСП се ангажираха да вдигнат доходите, да съживят индустрията. От ГЕРБ пък поставят образованието в центъра, също и нарастването на доходите. Достатъчно ли са убедителни политиците в това, как ще реализират тези свои обещания?
Първан Симеонов: Бих казал, че тяхната цел в момента не е да са достатъчно убедителни, а да са достатъчно ярки, достатъчно запомнящи се, ако щете и дори понякога достатъчно скандални. За БСП в момента е важно да увлече ГЕРБ в яростен спор, да ги вкара в обяснителен режим, за да позиционира себе си като ярка алтернативна двойка. Тоест, има една партия ГЕРБ, и още една партия БСП – да остане в главите на хората, че това са двете големите, важните партии, които се карат. Разбира се, те контрират, Корнелия Нинова казва: Ти не говориш истината. Но не истината тук е целта, тук целта е самият скандал, самото позициониране, самата ярка двойка. И това произтича от един много прост факт. Върна се усещането за два полюса. Помните, имаше в България двуполюсен модел през 90-те, после имаше поредица популистки вълни и напоследък около ГЕРБ се заформя нещо като еднополюсен модел, ако продължим играта на думи. Е, върна се усещането на двуполюсност, поизравниха се силите, и това създаде голям залог, това създаде голямо ожесточение. Целта на БСП е да подържа това усещане за двуполюсност. Това ще ескалира в хода на кампанията.
Водещ: Казвате някои си служат и с популизъм. Ще има ли обаче популизъм в тази кампания? Ще вземе ли превес той? Какво очаквате вие? Не говорим само за ГЕРБ и БСП.
Първан Симеонов: Той вече е заел. Популистки е духът на времето в Западна Европа и в САЩ, а пък в Централна и Източна Европа още повече. Тоест, нашата част от света – Западът, към който ние принадлежим, в момента е обладан от популизъм. Той звучи – как – национално, националистически, консервативно и социално, много социално. С две думи това ще властва в тази кампания. И аз ви предлагам да направим един бърз преглед как говорят партиите, съвсем бърз. БСП говори национално и социално откакто съществува, колкото и парадоксално да звучи, БСП е била винаги консервативната сила в българското общество. Тя излъчва много национализъм, много традиционализъм, много позоваване на авторитети, традиционни обществени авторитети. Това не е либерална сила, не е прогресивна, въпреки че левите партии би трябвало да са това, но така е в Западна Европа. В същото време БСП звучи наистина много социално. Така че БСП в момента звучи, както винаги си е звучала, но доста по-енергично – национал-социално. Как звучи ГЕРБ? ГЕРБ спира очевидно сега да говори какво са построили, справи да прави шоу в зала „Арена Армеец“, и прави обратното – казва: Първи приоритет в нашето вътрешнопартийно допитване е здравеопазването. Първото, което ще направим е да вдигнем двойно учителските заплати. Ето, че и ГЕРБ се мъчи да звучи социално. Какво прави също ГЕРБ? ГЕРБ звучи от много време насам като Виктор Орбан. Говори горе-долу по същия начин на темата „Имиграция“, на темата „Граници“. Сега се надява да управлява с Патриотите. Тоест, и ГЕРБ абсорбира в говоренето си една доза национализъм. Какво излиза? БСП говори национал-социално, и ГЕРБ започва да говори национал-социално в момента. БСП е себе си, само че по-енергична, а ГЕРБ се променя. ГЕРБ гради нов образ. Погледнете ГЕРБ позиционира себе си като партията на народа по този начин. Това беше много сполучливо отбелязано в анализа на Института „Иван Хаджийски“ – партията, която защитава мажоритарния вот, партията, която отново се връща към така да се каже своите протестни корени, защото помните, че възходът на ГЕРБ дойде като протест, народен протест срещу елита. Патриотите си звучат национал-социално от край време. ДПС като формация напоследък също гледа да позиционира себе си все по-национално в противовес на официалната политика на Анкара. Г-н Веселин Марешки говори преимуществено национално, но също с национални, бих казал с националистически елементи. Изводът е много прост – всички формации основни в момента в България говорят националистически, все по-националистически, с много ярки национални елементи и с много тежък популизъм. Само за да илюстрирам примера – последното място, откъде сте очаквали да чуете национализъм, също заговори националистически, това е Реформаторският блок. В изказванията на Петър Москов и в изказванията на Даниел Вълчев Реформаторският блок говори все повече консервативно. Е, такъв е духът на времето в България и в западния свят – консервативен, популистки, национал-социалистически на моменти, но да не влизаме в тази метафора, защото тя е опасна в исторически план.
Водещ: А като социолог отчитате ли дали хората си дават сметка затова кое е популизъм, кое е не е, и кое обещание може да им бъде дадено и съответно изпълнено?
Първан Симеонов: Все повече се притеснявам на тази тема, защото живеем, както правилно се отбелязва напоследък, в условията на пост истина. Все по-малко важно е действието, все по-важен е имиджът, все по-малко важен е резултатът, все по-важен е образът, внушението, яркостта, лайковете – те са важни. Дали те харесват, а не дали си ефективен. Забелязвате ли, ние като изследователи много се въздържаме да показваме лични рейтинги, показваме ги два пъти в петилетката. Обаче те най-много се търсят. А личните рейтинги са точно това – те не казват кой как е работил, казват кой как е изглеждал, кой се е харесал на хората. Обикновено, за да се харесаш на хората, повечко говориш, отколкото да работиш. Така че аз съм по-скоро песимист, и даже не бих казал, че съм песимист, мисля че това е новото нормално – фалшиви новини, мозаечен достъп до информация, пропаганда през социалните мрежи. Всичко това ме кара да мисля, че във все по-малка степен хората ще могат да различават популизъм от непопулизъм. Нещо повече, науката политология и науката социология в последните десетилетия вече говорят за популизма не просто като стил, като похват, не просто като демагогия или като откровена лъжа, а популизмът като цяло политическо течение, политическо течение, партийна фамилия, както има леви, десни, християндемократи, социалдемократи, вече можем да говорим за популисти. Партии, които не казват: Леви сме, десни сме. Казват: Ние сме от народа и сваляме корумпирания елит. Това от десетилетия вече в западния свят излиза на мода. И аз бих казал, че това е новото консервативно. Консерватизмът в момента звучи така. Но това е отделна и научна тема.
Водещ: Колко дълго може да вирее този популизъм? Казвате, че сега взема връх, но в един момент, когато тези обещания не бъдат изпълнени, не е ли нормално хората да се отдръпнат?
Първан Симеонов: И да потърсят нови популисти, както става в България. Когато обещанията не са изпълнени, какво правим ние? Казваме: Да дойде Сакскобургготски да ги разкара, да дойде Яне Янев, да дойде Волен Сидеров, да дойде Бойко Борисов, да дойдат Патриотите, да дойде Марешки, да дойде Бареков, да дойде Слави Трифонов. Ние заменяме популисти с нови популисти и правим това с наивно обществено усърдие. Страх ме е, че това е повтаряне на една и съща постоянна грешка. Не съм оптимист.
Водещ: Споменахте колко важни са лайковете за политиката днес, затова веднага искам да насоча вниманието ви към вчерашния експресен сондаж, който публикувахте от „Галъп“. Почти 80 на сто одобрение за първите 10 дни на управление на новия президент. Как можем да тълкуваме това – като одобрение към самия него или по-скоро като неодобрение към досегашния държавен глава? Помним последното изследване, което пък отчете много ниски нива спрямо Плевнелиев.
Първан Симеонов: Точно така. Просто тук началният кредит на доверие е много висок, защото ярко контрастира с предходния президент. Това е едно. Второ, наистина първите стъпки на Румен Радев показаха, че той има политически инстинкти и талант. Ние очаквахме той да е по-неловък, по-плах. Нищо подобно. Дори онази прословута реч, която мнозина сметнаха за скучна – тя беше скучна по длъжностна характеристика. Така говори президентската институция – с дипломатичен тон. И трето не на последно място – служебното правителство. Вижте, отдавна не сме били в България в ситуация, в която никой да не може да каже нищо лошо. Срещу Огнян Герджиков просто никой не можа да каже нищо лошо. Разбира се, ще има детайли. С две думи данните, този голям „лайк“, който вчера показахме, данните показват не просто оценка за първи действия, колкото просто първи впечатления. Първите впечатления са добри.
Водещ: Това може би е нормално на фона на това, че винаги има така да се каже един „меден месец“ в началото на всеки мандат.
Първан Симеонов: Това би било нормално, ако на Радев му се полагаше наистина меден месец, в който той наистина е президент, тоест, една церемониална обществена функция. Той обаче влезе направо от ергенска роля, с две думи никакъв меден месец нямаше, той направо влезе в нова роля от нищото, при това доста трудна роля, невралгична. Да събираш министри, когато преди 6 месеца може да не си подозирал, че някога ще ти се наложи подобно нещо. На този фон оценката е наистина добра. Разбира се, пак казвам – това е оценка за новината „Радев“, за новината „Герджиков“, оценката на действията на Радев и Герджиков ще я видим след месеци.
Водещ: Между другото, в тази анкета се отчита, че хората одобряват факта, че самите партии се обръщат към това да има пряк избор на партийните лидери, нещо, което БСП направиха, и виждам, че е много добре прието. Това ли е пътят, по който трябва да вървят партиите, за да си спечелят повече привърженици?
Първан Симеонов: Това е същото, за което говорихме досега – постоянното търсене на новото . да дойде някой да махне старите, да ги смени. На крилете на това дойде и Радев, и Марешки, и Трифонов просперира на крилете на това, и кой ли не. Така че партиите, ако искат да оцеляват, са длъжни да правят такова обновление. И струва ми се, че това, което Корнелия Нинова прави, ще получи одобрение. Разбира се, то ще получи и вероятно и тежка съпротива от определени среди в партията, която може да се отложи, за да не се прояви сега в конгресната обстановка на БСП, но да се прояви след това под формата на тиха и не толкова тиха съпротива, например след изборите. Но това е обществената поръчка в момента – сменяй, да идват новите. Не забравяйте, че на вратата чука референдум с валидността на 2.5 милиона гласа, който каза същото. Той каза: дайте да си избираме личностите пряко. Добро или лошо, наивно или не, но това е желанието на голяма част от българите.

Публикувано на