Годишен анализ на института „Иван Хаджийски“ за 2016 година

 
Източник:

Предлагаме на вашето внимание част от годишния анализ на Института по социология „Иван Хаджийски“. Пълната 26-странична версия на анализа достига до абонати.

Ще използваме за сравнение Годишните анализи на Института за 2014 и 2015 г. Това дава и възможност да се проверят заключенията, направени тогава. Предлагаме ви само малък пример с цитати от пълната версия на анализа, който доказва прогностичната сила на анализите на Института:

„Краят на 2014 и началото на 2015: Почвата е наторена за избуяване на популистки идеи и инициативи.”

„Краят на 2015 и началото на 2016 : През 2016 г. не е изключено да се появи нов (кандидат) пророк…”

2017 г.:

Към нов световен ред?

Вятърът на промените отново задуха

„Вятърът на промените” задуха отново в света със сила, която напомня за 1989-а. Насоката обаче е точно обратната – не духа в либерална посока.

Бяха отвеяни много предварителни очаквания и прогнози. Намалява предсказуемостта, включително социологическата, на процесите в демократичните държави. Темпът на социална промяна се ускорява.

През 2016 г. светът направи решаваща крачка към многополюсност. Застрашена изглежда (най-вече отвътре) познатата световна роля на САЩ. Бжежински го нарече „глобално пренареждане”.

Три тежки години за Европа. Предстои ли най-тежката?

Ето цитати от анализите ни за отминалите две години. През 2014 г. европейските избори донесоха сериозен пробив на националистическите формации, но „еврофилите” запазиха доминация.“ „2015: Наслагване на кризи (украинска, бежанска, гръцка, сирийска, терористична) извади наяве ограничения капацитет на ЕС за вземане на решения.

В началото на 2017 г.: Политическата криза в ЕС се задълбочава. В геополитически план Европа не успява да поеме значима самостоятелна роля и остана встрани от формирания водещ „триъгълник” САЩРусияКитай.

През 2017 г. акцентите ще паднат върху отношенията САЩКитай и САЩРусия в първите месеци на администрацията на Тръмп; съдбата на примирието в Сирия и на Мосул в Ирак, евентуалното съгласие върху нов план за бъдещето на Близкия Изток; изборите във Франция, Нидерландия и Германия; отношенията ЕСРусия и ЕСТурция; надвисналата необходимост от реформа на НАТО.

2017 г. ще покаже може ли ЕС да бъде глобален играч. И единен играч.

Махалото на българската политика

Отново ще си послужим с цитати от анализите на Института: „2014: Махалото на политическия живот отиде вдясно. „2015: Махалото отиде още по-вдясно.”

В началото на 2017 г.: Махалото сменя посоката си. Предстои да се види до каква степен ще се придвижи вляво. Страната тръгва към предсрочни избори без предизвестен изход. Партийната система излиза от периода на доминация на една политическа сила.

2014 и 2015 г. доведоха БСП до най-тежката криза в левицата след промените, а сега наблюдаваме възход на левицата и обезличаване на АБВ.

ДПС пое през 2014 г. надясно, а в края на 2015 г. започна отново преход наляво. ДПС сега е в центристката позиция с отворени врати и вдясно, и вляво.

Българските перспективи

Политическите сили все още показват, че нямат изработена линия за отношения и взаимодействия с новоизбрания президент. Съвсем скоро обаче ще трябва да се определят. А и той ще трябва да се определи спрямо тях – това ще проличи от ключовия въпрос кой и какъв ще е служебният министър-председател. Кои и какви ще са министрите.

Едно от най-важните предизвикателства пред Румен Радев е излъчването на български еврокомисар. Това предизвикателство обикновено се подценява за сметка на други въпросителни като предстоящите парламентарни избори и натискът за промени в избирателната система.

Съществено е доколко новите консервативни, националистически и популистки движения ще се интегрират в политическия естаблишмънт. Важно събитие за подреждането на политическия пъзел несъмнено ще бъде номинацията на бъдещия български еврокомисар.

Въпросите на следващите месеци

Наследството на 2016 г. не са само рискове. Налице са нови шансове. Но и немалко въпроси. Като, например:

Ще намери ли Бойко Борисов (или някой друг?) подходяща формула, за да се спре започналото движение на ГЕРБ надолу?

Ще съумее ли БСП, като се опира на дългогодишните си консервативни традиции, да се утвърди като основен изразител на исканията за промяна?

2017 ще бъде със сигурност година на промени Главният въпрос е: ще бъде ли направена крачка към политическата рационалност?