Анализ на политическия януари 2017 г.

 
Източник:

По-надолу може да прочете кратката версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 19-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията за анализа участват проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.

Нова година, нова епоха!

Перспективите и парадоксите пред света

Намираме се в началото на нова епоха. Ето и някои от нейните белези и парадокси:

• Главният, американският „мотор” на глобализацията започва да минава на протекционистки обороти.

• Главен адвокат на свободната търговия по света става… лидерът на комунистически Китай.

•  Западът престава да бъде единен блок.

• Световният хегемон САЩ дефакто призна, че светът е многополюсен.

• Нова студена война няма да има, но явно ще има гореща война за унищожаване на ислямския тероризъм.

Допустима е аналогията с времето на Втората световна война, когато САЩ преодоля огромните си идейни и геополитически възражения и осъществи сътрудничество с руснаците в битката с друг радикализъм – нацисткия.

Тръмп: какво следва?

Вече имаме отговор на основния въпрос – ще бъде ли Тръмп себе си и след встъпване в длъжност. Следизборният Тръмп не изневери на предизборния Тръмп. Политическата хиперактивност на Белия дом препотвърди предизборните ангажименти на Тръмп в практически всички сфери. Уволнението на главения прокурор показа ясно, че Тръмп знае: нелибералната програма не може да се реализира с либерални средства.

Възможен ли е импийчмънт или институционално блокиране на дейността на Тръмп? Подобна перспектива засега е слабо вероятна. Американският политически елит не е заинтересован от мащабна институционална и политическа криза в страната, от дестабилизиране на управленската система.

„Вашингтонски Майдан“ едва ли предстои. Натискът върху Тръмп е по-скоро продиктуван от амбицията да бъде „вкаран в релси“, да осъзнае размерите и ресурсите на съпротивата, с която се сблъсква, и да ограничи желанието си за промяна.

Проблемът на Тръмп е, че е заплашен не само от нападки на демократите, но и от скептицизма и недоволството на част от републиканския естаблишмънт. Сенаторът Джон Маккейн, например, посрещна Новата година в Киев и насърчи президента Порошенко да запази радикалната си позиция срещу Русия. След това „ястреб №1” излезе с официално изявление, че ще противостои на всеки евентуален опит на новата администрация да вдигне санкциите срещу Русия.

ЕС пред избор и пред избори

Мнозина пропускат нещо наистина важно: има безпрецедентен опит за наднационална консолидация на националистите в Европа – събраха се на среща в Кобленц. Доскоро имаше Берлин/Брюксел, Вишеград и Атина, сега има и Кобленц. Имаше три визии за бъдещето на ЕС: официална, алтернативна и социална. Срещата в Кобленц добавя и национална. Популистките формации акцентират на сходствата си: излизане от ЕС, ограничаване на миграцията, сближаване с Русия.

Всичко това се случва на фона на централизацията на властта в европейските институции. Ръководството на ЕС се дебалансира, при това в много рисков момент. В ръцете на една партия – ЕНП, се концентрираха и трите председателски поста: на ЕК, на ЕС, на ЕП. Пътят към задълбочаване на кризата в ЕС е открит.

Към серията от кризи, пред които е изправен Евросъюзът (Гърция, Брекзит и какво ли още не), съществува възможност да изникне и проблемът с колективната сигурност. Разбира се, посланието на Тръмп, че всеки трябва да си „плаща“ за сигурността, не бива да се възприема безусловно. НАТО и европейската отбрана ще останат ключов ангажимент на САЩ, но вероятно в доста по-смекчен вариант от досегашния.

В последното се съдържат и перспективи, и рискове. Например, без тежък американски „чадър“ Германия сякаш би имала повече перспективи да превърне в политика икономическата си доминация. Ако пък Европа тръгне към колективна отбрана, това допълнително би могло да заздрави интеграцията.

Идеята за „европейски въоръжени сили“ е стара, но винаги е била замразявана заради водещата роля на НАТО. Може да се окаже, че спирачка е не само НАТО. Пристъпването към подобен проект неминуемо ще актуализира въпроса за ядрената отбрана на Европа. След Брекзит, Франция остава единствената ядрена сила на континента и това ще увеличи нейната тежест в Съюза като цяло и спрямо Берлин в частност.

През това време ЕС постепенно преминава в режим на избори – Нидерландия, Франция, Германия и Италия. Елитите на тези страни все повече се вглеждат в себе си волята за политически инициативи ще бъде допълнително „замразена“. И в четирите държави управляващата или съуправляващата левица се намира в сериозна криза. И в четирите набират сили мощни евроскептични и популистки движения; според проучванията в Нидерландия са водещи. И в четирите страни традиционната десница постепенно редуцира либералната си реторика и се насочва към консервативна.

България: равенство на силите или уравнение с много неизвестни?

У нас се очертава се тежка и напрегната предизборна борба с непредизвестен финал. Балансът на силите, който се установява между двете основни партии – БСП и ГЕРБ, е в рамките на статистическата грешка, шансове за еднопартиен кабинет са само теоретични, за коалиционен – с множество неизвестни.

Не бива обаче да се забравят няколко минали години. Тогава отново съществуваше социологическо убеждение, че ГЕРБ и БСП ще бъдат в патова ситуация, но избирателят реши друго и в последния момент. Сега обаче ГЕРБ не е във възход.

Редица политически сили се ориентират от сега към следизборни сметки и това обещава следизборната кампания да е не по-малко решаваща от предизборната. Колко точно ще му се наложи на служебния кабинет да управлява, отсега не може да се прогнозира.

ГЕРБ с нов образ

ГЕРБ излиза от „центристката“ си роля на неоспорвано най-голяма партия и навлиза в нишата на „една от двете големи“, която в оспорван двубой трябва да победи другата. Образът на Борисов като балансьор е подложен на изпитание.

Едновременно ГЕРБ се позиционира и като „партията на народа“. Подкрепата на референдума и настойчиво лансираната промяна в Изборния кодекс целят да покажат, че ГЕРБ е единствената политическа сила, готова да изпълни волята на суверена. Така от ГЕРБ ще се позиционират като борци срещу „статуквото“ – нещо, което винаги им е харесвало. Освен това, ГЕРБ добавя и опит за социален елемент в посланията си.

БСП – възможности, но и рискове

Корнелия Нинова се опитва да изтласка „старите муцуни“ и вероятно ще бъде подкрепена. Но дори днес да няма радикален отговор, той може да се появи след изборите.

Проблем е и мобилизацията на електората. Заявката на Радев за отдалечаване на служебния кабинет от БСП, както и подновените атаки на Решетников срещу дистанцирането на президента от Русия, биха могли да имат известно отражение.

И третият риск би могъл да бъде една следизборна патова ситуация.

Каракачанов: Центърът на центровете

Валери Симеонов изглежда като лоялен потенциален партньор на ГЕРБ. Сидеров пък от доста време създава впечатлението на политик, готов на всякакви отстъпки и комбинации, включително дори на съюзяване с БСП.

Така на Красимир Каракачанов отново му се налага да бъде „центърът“, който примирява различните тенденции. Плюсът е, че така ставаш основен балансьор между ГЕРБ и БСП. Минусът може да дойде след изборите – когато отношението към бъдещото управление може да предизвика проблеми за единството.

Интересът на ДПС: по-малко партии в НС

Нито ГЕРБ, нито БСП са склонни публично да се обвържат с ДПС, затова оптималният вариант за движението е парламентарна конфигурация, при която подобно обвързване ще бъде въпрос на неизбежност, не на желание. При силно фрагментиран парламент като досегашния и при усвоена вече практика на „плаващи мнозинства“, ДПС доста по-лесно ще може да бъде игнорирано. С други думи, интересът на партията на Карадайъ е в парламента да влязат колкото се може по-малко партии.

Промяна на водачеството в дясно

Доскоро инициативата в старата десница се държеше от ДСБ, а другите партии в РБ бяха в отбранителна позиция. Сега самото бъдеще на ДСБ попада под въпрос.

Първият конгрес на РБ излезе с посланието за „единство“ – те са „многото“, а Кънев е „един“. В РБ явно биха приели Радан Кънев единствено като „блуден син“, завърнал се при тях – нещо, което той категорично не иска да направи.

„Да, България“ има своите перспективи, засега неясни. А може би ще разчита на това, че следващото НС ще бъде нестабилно и обхванато от сделки и това ще даде бонус на останалите на резервната скамейка. Подобна перспектива сега изглежда пожелателна и почти утопична, но не е изключена.

Голяма коалиция и други истории

Разследванията срещу Веселин Марешки и неговата „Воля“ не са за подценяване, защото от нападателна го връщат към защитна позиция. Ако към това се добавят и проблемите в дясно, както и провокираното вътрешно противоречие при патриотите, получава се възможност потенциалните балансьори и партньори в утрешното НС да бъдат отслабени – и РБ, и Патриотите, и „Воля“ Така в утрешното НС може да се създаде ситуация без много варианти, освен… изкушението за голяма коалиция. Предстоящото европредседателство и мотивът за „националната отговорност в бурния свят и регион“ работят също за такъв вариант и срещу варианта „избори след изборите“. Засега обаче „голямата коалиция“ е по-скоро медийно внушение с повече неизвестни.