Анализ в първите дни на ноември

 
Източник:

Значение на събитията през месеца

  • Събитията през месеца бележат повишена турбулентност в международните отношения и нови рискове за световния мир, но дават и възможности за предотвратяване на ескалацията. Денонсирането на твърде важен договор за разоръжаване се вписва в тенденцията към хаотизация в глобалния свят. Релефно се очертава основното конкурентно противостоене САЩ–Китай, а не толкова САЩ–Русия.
  • Доналд Тръмп спечели важна битка и укрепи своите вътрешнополитически позиции, без това да гарантира победа на Републиканската партия в междинните избори в САЩ. Възможно е републиканците да запазят контрол върху сената, но демократите да получат мнозинство в конгреса.
  • Казусът „Хашоги“ силно подкопава ролята на Рияд като ключов партньор на Вашингтон в близкоизточния пъзел. Президентът Тръмп попадна в ситуация, известна в шахмата като „цуг-цванг” и поиска съвет от конгреса.
  • Липсата на сделка по Брекзит добавя още една несигурност пред перспективата на ЕС. Не толкова националистически „пробиви“, колкото фрагментация на традиционните партии бележи пътя на Съюза към изборите за Европейски парламент. Решението на канцлерката Меркел да се оттегли от ръководството на своята партия, а в близка перспектива – и на държавата, ще се отрази отрицателно на консолидацията на Съюза.
  • Гласуването в македонския парламент по договора от Преспа обвързан с евроинтеграция и членство в НАТО, не слага край на кризата в републиката, но дава силен импулс на прозападната тенденция.
  • България уверено навлезе в ситуация на перманентна политическа нестабилност, отново заради противоречията в „патриотичния“ лагер. Премиерът Борисов засега не показва способност да овладее различните огнища на напрежение.
  • Вероятността за предсрочни парламентарни избори вече не е абстракция и не може да се игнорира, макар да не е преобладаваща.
  • Действията на българските партии все повече са продиктувани от предизборни калкулации.
  • Най-голямата досега „протестна“ инициатива срещу начина на управление в БСП отново извежда на преден план дилемата „лидерска или колективна партия“.
  • ДПС отново влиза в ролята на барометър за политическото напрежение, а Обединените патриоти – в ролята на негов катализатор.