Битката през новия политически сезон ще е консервативно срещу либерално

  Статия на Първан Симеонов за вестник „СЕГА“ за новия политически сезон, която може да прочетете ТУК.

Новият сезон е като стария, само че нов. Нито един от основните играчи по терена няма полза да сменя стратегията си. БСП и управляващите ще си продължат с размяната на пресконференции през два часа, защото това е добре и за двете партии.

Патриотите ще дадат също от същото. Просто защото е успешно. Къде са сега онези, които се чудеха ще може ли националисти да участват в управлението? Очевидно може и се харесва.

ДПС пък ще продължи да бута властта. Само за да стане контактът му с нея още по-плътен.

„Червеният“ фронт и през есента ще продължи с ежечасния обстрел, а с наближаването на председателството може да обяви временно примирие.

За да го поднови още по-яростно няколко месеца по-късно. Затова идните седмици ще приличат на буря преди затишие.

Работата е там, че ясното противопоставяне работи за БСП, но в дългосрочна перспектива. Плавно се ронят управляващите. Но в краткосрочен план работи и за самите управляващи. Защото ги стяга. А не както в предния мандат – вътре в самите редици на управляващите да има инакомислещи и т.н.

При БСП има и втори проблем: бият ГЕРБ най-вече на тема корупция. А в очите на българите едва ли има невинни в тази тема. Не че БСП има голям избор, но е хубаво да добави към антикорупционното говорене още нещо – ето че сега напипва темите с образованието. Ще трябва да намира още доста такива.

С по-голям интерес ще се чакат резултатите от сегашното мъртво вълнение в т.нар. лагер „Кой“. Може и да има жертвени животни, но може и да е поредното изпълнение на онова парче на „Щурците“, в което се пееше нещо като „Говори се за нещо… че нищо не е то“.

Да, като че ли и сиви, и сини, и червени ще се радват на скъсване на опашката и нарочване на един виновен за всичко. Обаче това значи, че утре може да има и трус в страната. А отговорните фактори едва ли държат да го има. Отговорните европейски – също. Затова всичките „магнитски“ надежди на мнозина трябва да са умерени.

Другата тема за есента ще е антикорупционното говорене. В него ще бъде намесена и президентската институция. Борисов прави нещо прелюбопитно напоследък: мъчи се да си дръпне Радев. Първо му каза нещо в стил „ние двамата с теб ще се разберем, остави ги останалите – те са политици“; после реши, че Радев е избран, защото ГЕРБ играли симулативно, и накрая избърза да каже на Корнелия Нинова нещо от сорта на „спокойно, аз вече се разбрах с Радев антикорупционният орган да е при него“.

Това е обичайният инстинкт на Борисов да се мъчи да държи най-опасните наблизо. Така направи и със Слави Трифонов – опитоми вълната „мажоритарно гласуване“, като я осинови. Да се сещате някой скоро да е споменал за мажоритарно гласуване?

Повечето неща в идните седмици ще са доминирани от изборите за парламентарна квота на ВСС – видимо или невидимо. Това ще накара т.нар. градска десница да шуми и да изобретява. Вероятно ще се мъчи да се обединява, а някой може да пробва да я оглавява.

Драмата там е, че вече сме я гледали. Хората от тъмносиньото май още веднъж убиха десницата, за да могат да я възродят (да се чете именно оглавят). Радан Кънев подозрително често взе да се явява по телевизии, все едно изборите преди половин година не са съществували, а десницата съществува. Проблемът на дясното у нас е, че се нуждае от свой Макрон.

Нещо като либерален популист, радикална нормалност и войнстващ мейнстрийм. И други подобни дървени железа.

Хората си искат личности, а не механични сборове от партии. За добро или зло, питаме все „кой“, а не „какво“ и „защо“. Особено хората вдясно, все „кой“ питат.

Слуховете разнасят, че изневиделица може и да намерят кой да ги оглави. Но засега явно мислят за познатите събирания на партии.

Така или иначе, ще се опитат да отворят „втори фронт“ на ГЕРБ през есента. Бутиков, но достатъчно дразнещ за Борисов. Ще се пробват да вкарат ГЕРБ в синьо-червен сандвич. Лошото е, че вече сме гледали доста такива опити от страна на сините и някак си тяхната филия от сандвича все повече заприличва на сухар.

През есента ще се говори, разбира се, и за въоръжаване на армията, за бюджет. Ще се говори и за КТБ.

През това време ще продължават да ни занимават от сутрин до вечер с това, което някой редактор е прочел лениво, превъртайки социалните мрежи.

Скандали, произведени от превзетите безделни статуси на някой социално-медиен гуру.

А междувременно голяма част от медийната среда ще зазвучи вече съвсем официозно. Особено с идването на председателството. Част от дневния ред ще тече апокрифно, ще има теми, които нито управляващи, нито опозиция пипат. Както си и беше.

А двуполюсната битка на БСП и ГЕРБ остава само привидна. Истинското противоборство в дълбочина е съвсем друго. И личи точно по превзетите статуси из мрежите. Либералната интелигенция негодува и скърца със зъби безпомощно. И ГЕРБ, и БСП като че ли звучат еднакво далече от прозападните, космополитно настроени хора в страната. Последните пък за пръв път толкова трайно остават непредставени. Засега и не успяват дори особено ефективно да шумят, та на „добрите“ им се налага да се солидаризират с разкаяли се и проговорили „лоши“. Либералите у нас са свикнали големите формации вдясно да ползват услугите им. А сега е обратно – оказа се, че не само БСП ги мрази, но и ГЕРБ ги презира.

Да, повече от всякога в последните години битката е консервативно срещу либерално. Вероятно могат да се измислят и по-добри определения, но общо взето е това. Даже е цепнатина между „интелигенция“ и „народ“. Това гледаме в момента. И загуби от това, народът едва ли го разбира. Напротив, часовите нагласи за личното и общото материално положение изглеждат даже добре. Това подхранва дори усещане за всесилност на властта. Което не е далече от истината.

Публикувано на