Първи коментар след старта на новия политически сезон на Първан Симеонов за ПИК

Първият коментар след старта на новия политически сезон на Първан Симеонов за ПИК, може да прочетете ТУК.

Част от основните акценти и въпроси в интервюто на Първан Симеонов бяха:  какво да очакваме, имали политическа стабилност, ще се върне ли острия тон между ГЕРБ и БСП, чия страна ще вземе Борисов в спора за антикорупционния орган и ще застане ли Румен Радев твърдо зад исканията на БСП в това отношение.

– Г-н Симеонов как оценявате началото на политическия сезон и не смятате ли, че започна твърде вяло на фона на скандалите през лятото?

– Новият сезон ще бъде буря пред затишие, защото около европредседателството малко ще затихнат скандалите, но преди самото председателство ще има буря. Сезонът не започва вяло, просто така изглежда, защото свикнахме опозиция и управляващи постоянно да са в разпра и не ни прави впечатление.

На времето по-голямата опозиция, като че ли беше вътре в лагера на управляващите, реформатори във властта, реформатори в опозиция, имаше постоянно изненадващи ходове. Сега са ясни лагерите, от едната страна са управляващите ГЕРБ и Обединените патриоти и опозиция в лицето на БСП, като те постоянно се карат, дават пресконференции и контрапресконференции и това толкова стана циклично, че ние го възприемаме като рутинно, за това мислим и, че е вяло.

Това е толкова логично и нормално, че вече не ни прави впечатление и на всичкото отгоре това се трупа и на двете страни. Защото бутайки се една друга те се крепят, като се стягат и двата лагера. За това ни изглежда вяло, просто защото прилича на продължение на предишния сезон, то и пауза нямаше. През август също се караха. Преди две седмици като питаха, какъв ще е новия сезон, аз казах, че ще е като стария.

– Кое според вас все пак ще бъде фокуса на този сезон, като изключим европредседателството, което е ясно?

– Първо корупцията, там ще има сражения, след това с избора на членовете на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, разбира се бюджета, не на последно място вечния казус с въоръжаването и тази неизвестност около ДПС, която се появи през август, като това може да вещае промени или нищо, защото много пъти сме виждали такива с банален резултат. Със сигурност обаче ще бъде интересно, като за мен лично ще бъде интересно дали ще има някаква нова пулсация на това с мажоритарното гласуване, защото то много замря, а пък БСП имат някаква алтернативна идея и ще ми бъде интересно дали така наречената градска десница нещо ще направи. Защото, ако те скоро не направят нещо в общи линии лошо им се пише.

– Като стана дума за опозицията на небосклона виждаме нова такава в лицето на Веселин Марешки и Воля, който май се обърна на 180 градуса. Поиска оставката на Борисов, готов е да подкрепи евентуален вот на недоверие. Смятате ли, че има успех?

– Марешки от много време насам се обръща и то плавно. Смятам, че вотът на недоверие няма да е голям проблем за управляващите, дори чисто аритметично това не ги застрашава особено, плюс това виждате, че в ключови моменти и случки, управлението на ГЕРБ вече втори мандат на практика може да разчита и на ДПС. Освен това патриотите са един предвидим партньор, а на всичкото отгоре и успешен за сега, защото замряха всички тези питания как може патриотите да са във властта, какво ще каже Европа, никакъв подобен проблем няма в момента. Нещо повече, това което те правят дори се харесва, защото се вижда, че няма някаква скандална щета върху техния публичен имидж. До тук не виждам как изразеното от г-н Марешки ще представлява проблем.

Важното е, че г-н Марешки е осъзнал главната опасност, че от това да се обезличи и да се превърне в нещо, като потенциална патерица на управлението, опасност която не успяха да избегнат БДЦ, ББЦ, тези в предния парламент, които се превърнаха в един резервоар от депутати. Г-н Марешки в това отношение е взел предохранителни мерки и е сложил за депутати наистина много близки до него хора, което поне частично елиминира възможността да му ги отнемат, да ги ползват за свои цели. Освен това г-н Марешки реагира сравнително правилно, като вижда, че го неглижират и избутват, като добавим и проблемите му със съда. Защото той прекрасно знае, че ГЕРБ обикновено така постъпва със своите партньори, мъчи се да ги смели и изплюе. Марешки прави всичко възможно да е крещящ, да не се изгуби и обезличи. Това което може до някъде да спаси авторитета му и на групата му е факта, че те намериха автентична ниша. Това не са просто едни хора влезли в парламента с помощта на знайни и незнайни сили, това което те направиха с ниските цени на горивата и лекарствата от много хора се възприема като социална форма на социална справедливост, за това той има автентичната  подкрепа. За това това той не е безобиден, но няма и той да е камъка, който да обърне каруцата на това управление.

– Вчера имаше опит за организиране на протест, който обаче се провали.

– Малко ми е тъжно за тези хора, които се хванаха на това. Малко ми прилича на опит да се дискредитира идеята за протестиране въобще. Единствените, които имат полза от така случилия се протест са самите управляващи. Нали знаете, че в политологията винаги се задава въпроса, кой има полза от това, а границата до това кой го организира е много тънка, чак изглежда като да го е организирал, някой който е желал провала.

Но има и още два фактора, като първия е, че се нагледахме на тонове такива протести и постоянно някой вика, че е крайно време всичко да се смени, от нулата да се започне. Искрено се надявам, този манталитет да се смени, защото нищо не може да смени внезапно, от нулата и това трябва да го знаем. Второто е, че икономическите показатели на страната не са толкова лоши и за последните три-четири години, хората започват лека-полека да го осъзнават. Разбира се, песимизма за икономиката продължава да преобладава. Има и известна политическа стабилност и предсказуемост, което в очите на повечето хора значи спокойствие. И на фона на всичко това и високите все още температури, някой да излиза и да казва, да се рестартира отново държавата, няма как да очаква подкрепа.

Освен това е крайно време да се знае, че за да направиш протест в България трябва да имаш силен гръб, дали ще е банка, външна сила, а такова нещо в момента няма. Разбира се срещу управляващите има сериозна сила в лицето на БСП, която си върши задълженията като опозиция доста енергично.

– Антокирупционния закон ще бъде неизменна част от скандалите между ГЕРБ и БСП, но има и трета фигура в лицето на президента Румен Радев, който за сега взима страната на социалистите.

– Ситуацията е доста проста. Наскоро даже в „Галъп” направихме бърз сондаж, който показва обществения инстинкт, показва емоцията на обществото, а не разума. Защото е смешно да показваме някаква страшна компетентност за това що е то антикорупция, напротив важно е да видим какъв му е инстикта, който пък сочи следното. Ако този орган отиде в парламента, което хората свързват с партии, с правителство, текуща политика е едно. Ако отиде при президента е друга. Това е така, защото парламента в България се свързва с най-лошите неща с политическата система.

Всяко правителство по дефиниция има по ниско доверие от президента, няма значение, кой е президента, с малки изключения, но самото правителство като институция, понеже действа ежедневно е изложена на постоянния негативизъм на хората. И като им кажеш на хората, че управляващите по някакъв начин ще контролират генерално новия антикорупционен орган, на хората им се струва, като да им кажеш „онези политиците”. От друга страна, президента в България като институция се свързва с безпристрастност, второ той е избран мажоритарно, което се обожава от хората, на всичкото отгоре, като добавите е фактът, че Румен Радев е нов, най-популярната фигура в държавата и като съберете цялата тази комбинация ви става ясно, че ако ги питаме хората при президента ли да е антикорупционния орган или при другите, те казват при президента. Самият Борисов спомогна за това с две ключови свои изказвания. Едното беше по време на среща с Радев, когато му беше казал „остави ги политиците да се оправят, ние с теб сме друга категория” и второто, той наскоро каза в задочен спор с Нинова „спокойно, аз вече съм се разбрал с Радев за антикорупционния орган да е при него”. В типичния си стил Борисов се опитва да доближи Радев в играта на котка и мишка, нормално е, но това им допада на хората, които наистина смятат, че има едни политици, които са лоши. Иначе президента Радев дава сигнали в тази насока, като действа доста амбициозно, понякога на ръба на риска, защото той е нов, няма политически опит все още, но се вижда, че има политическата амбиция и доста сериозна политическа енергия.

– Казвате, че са се разбрали, но помним скандалите между Румен Радев и ГЕРБ, после Борисов отиде да оправя нещата. Няма ли точно антикорупционния орган да върне онази риторика, защото ГЕРБ са категорични, че председателят трябва да се избира от парламента?

– Напълно възможно е да се случи това. Борисов от много време не звучи като партиен човек, отдавна се е нагърбил с ролята, която му се услажда и отдава, а именно ролята на балансьор, помирител и диспечър. Така, че никак няма да е изненадващо, ако в тази битка видим една непримирима позиция на ГЕРБ, често изказвана от г-н Цветанов и една позиция, която изразява левицата. Като тук ГЕРБ може би ще се опита да пакетира левицата и Румен Радев в едно. Тук Борисов ще се надява, както обикновено той прави, да се завърже той да го разсече с идеята той да сложи край на битката и да донесе помирението. Тук е въпрос на политическа ловкост от страна на президента да изиграе картите си така, че да запази дистанция спрямо всички останали в политическия процес, да не се нагърбва с правомощия, които могат утре могат да му тежат. Защото, ако цялото общество в един момент се фокусира върху теб и от него очакват резултати с борбата с корупцията, нали се сещате, че това може да е контрапродукцията. Още повече, че борбата с корупцията няма да е от най-бързите. Трето самия президент Румен Радев трябва да заеме активна позиция, за да не стане заложник на други игри. Това ще бъде пореден много сериозен ребус за Радев, който до момента успешно ги решава, въпреки, че е политик на една година.

– Радев обаче остава едно впечатление, че не си изпълнява функциите на посланик на страната, виждаме Борисов повече в тази светлина.

– Напротив, видяхме го във Варна с Макрон, видяхме го на срещи със страните от региона, видяхме още първите му стъпки в Малта, Брюксел, може и да пропусна нещо. Тук по-скоро Борисов е взел присърце много голяма част от тази работа, като е решил да бъде международник, като председателството на България го предполага. Нека не забравяме, че у нас на президентската институция правомощията са доста ограничени, тоест когато правителството трябва да се изявява международно, няма как да очакваме президента да изпъкне на този фон. Тук има и друго много важно нещо, като виждаме синхрон между президент и премиер. Помните ли едно време, как премиер и президент имаха съвсем различни виждания за международните въпроси. Президентът Плевнелиев беше ревностен атлантик, последователен, твърда, за много хора изглеждаше наивно. Борисов точно обратното, като се стараеше да е добре с всички, балансираше, усмихваше се на Русия и на Турция. Някак двамата не мелиха заедно, докато сега е обратното. Това си пролича и при визитата на Макрон, като си пролича, че няма политически разнобой между тях двамата.

Публикувано на