Първан Симеонов пред вестник „Стандарт“

Интервю на Първан Симеонов пред вестник „Стандарт“ с оригинално заглавие – От компромиса спечелиха всички от коалицията.

ГЕРБ рискуваше, ако беше проявил повече твърдост спрямо малките партньори. Политическата ситуация се промени, върви се към пренареждане, казва Първан Симеонов.

– Г-н Симеонов, коалицията бетонира ли се след извънредната среща на премиера с партньорите. Кой какви компромиси направи и има ли победител?

– Не, не се бетонира, удържа се за момента. Като че ли всички печелят от случилото се. Реформаторите наложиха свое виждане, а освен това могат да се надяват на още вот за тях от Западна Европа след отпадането на тавана от 35 секции за страните от ЕС. ГЕРБ печели, само доколкото си спестиха потенциални загуби – щеше да бъде много сериозна имиджова загуба за тях да бъдат долепени до гласовете от Турция, до Местан, до Доган. Освен това с отварянето на темата за квадратчето си спестяват евентуални обвинения после в противоконституционност на вота. Патриотите печелят, защото те обявиха официално, че ако не стане на тяхното за секциите в Турцияq напускат коалицията. И се видя, че решението от неделя беше променено на другия ден. Така че всички печелят, но сякаш най-ярка е победата на патриотите. Що се отнася до компромисите – всички правят компромиси, защото формулата на това управление поначало е на базата на компромиса.

– Но това не е ли парадоксално – в политиката, както и в икономиката, и в живота не може всички да печелят. За да спечели един, друг трябва да загуби.

– Губи цялото общество, защото отново изборното законодателство се променя не в дванайсет без пет, а в 12 без една минута. Ние свикнахме с идеята, че изборите в България се опорочават. Че не можем да направим едни нормални избори, че не можем да водим нормален политически процес. Преди всички избори, а и по време на тях партиите държат като коз в ръкава изборните правила или нещо спорно в тях. И се създава внушението, че изборният процес е изначално сбъркан. Така че печелят участниците в изборите, а губи цялото общество, защото се хвърля сянка върху законността на изборния процес с промените в последния момент.

– Да ви върна пак за спорното квадратче „Не подкрепям никого“. Според Михаил Константинов и Георги Марков то е абсолютно излишно. Вашият колега Георги Харизанов пък го праща даже на балотаж. Вие какво мислите?

– Не бих искал да коментирам изказвания на колеги. Те имат своя анализ по темата, в тях има рационалност, както и оправдан сарказъм. Наличието на това квадратче според мен е нормално предвид внушението за задължително гласуване. Друг е въпросът, че това внушение е изключително спорно. Това за мен е по-скоро прочистване на избирателните списъци, отколкото задължително гласуване. Защото когато два пъти един човек не се яви на едни избори, се изтрива от списъците и после му се налага активна регистрация. А квадратчето всъщност е възможност да имаш думата и когато нямаш избор. От друга страна, квадратчето досега създаваше един полурежим – интересен феномен: полудействителен глас, полуглас. Глас, който се брои като количество, но не се брои като качество. Глас, който вдига активността, за да мине тя една летва, а сваля надолу другата летва.

– Кого улеснява този глас? Големите партии?

– Както и да го гледаме, в неревизирания си вариант (варианта полуглас) квадратчето улеснява властта. В конкретния случай улеснява кандидата на най-голямата партия. И ако кандидатът на ГЕРБ не беше Цецка Цачева, а Йорданка Фандъкова, вероятно можеше и да е по-основателна хипотезата, че квадратчето улеснява победа от първи тур. А на парламентарни избори това квадратче може да е голям проблем (ако още сега не се регулира правилно): вдига активността, вдига бариерата, удря малките партии, печелят големите. И се получава парадоксът, че ти, гласувайки срещу статуквото, укрепваш статуквото. Гласувайки срещу големите партии, на практика ги подкрепяш. Квадратчето също така отнема възможността на една опозиционна партия да канализира протестния вот. И не на последно място, въпросното квадратче дава сериозен морален, философски, дори конституционен проблем – да се върна на думите на Георги Харизанов, ако това квадратче събере достатъчен брой гласове, това вече е много сериозен проблем на доверие в системата. Законът не е казал достатъчно добре какво правим, ако това квадратче е второ или трето по гласове. Слава Богу, засега това е само хипотеза.

– Да ви върна пак на темата за компромисите. Имаше ли Цецка Цачева шанс за по-висок резултат, ако ГЕРБ не бяха проявили компромиси с коалиционните партньори, а бяха демонстрирали твърдост?

– Аз не мисля, че ГЕРБ би спечелил от демонстрация на твърдост в случая. За привържениците на ГЕРБ и сега е ясно, че партията е прекалено гъвкава пред малките си коалиционни партньори. И сега е ясно, че ГЕРБ с едно щракване на пръсти може да рестартира системата и да потърси по-добра конфигурация. Даже ГЕРБ рискуваше, ако беше проявил упорство. Щеше да даде много сериозен коз на конкурент в дясното. Защото първата реакция на ГЕРБ, гневната реакция, беше типична имиджова грешка. Няма как да не си дадеш сметка че твоят кандидат не може да вземе гласове от Реформаторския блок и евроатлантиците, ако ти се сражаваш с тях. Биейки ги, ти ги сплотяваш и ги оттласкваш от себе си. Ако искаш реформаторския вот, ти трябва да биеш общия враг, а не реформаторския кандидат. Борисов тука прави много сериозна грешка. А се събират вече няколко такива непредизвикани грешки в хода на тази кампания. Аз съм учуден и това трябва да се каже на глас. От две седмици насам политическата ситуация в България е нова. Тази кампания е кампания към нови избори или нови пренареждания. Но това не е най-важното, най-важното е, че Борисов не изчисли точно обществения откат от няколко непредизвикани грешки.

– Кои грешки имате предвид?

– Скандалът Бокова-Георгиева беше абсолютно излишен. Цецка Цачева – кандидатура, която очевидно не беше добре премерена и предизвика смущения дори в собствените редици, и сега тези непрекъснати изтървания на политически нерви с изборния кодекс. В началото си мислех, че това е някакъв план, но сега смятам, че е просто хаос. А най-любопитното е, че това се случи, когато теренът за избор на президент пред ГЕРБ беше абсолютно разчистен. Левият вот беше разпилян, Слави Трифонов не се кандидатира, два месеца беше проведена агитация в страната с дейното участие и на Борисов, и оставаше само в тези четири седмици кандидатът да се извози с партийната легитимация до „Дондуков“ 2. И точно тогава дойдоха тези грешки и вече ситуацията е качествено нова. Забележете, че няма колега, който да каже че Цецка Цачева е сигурен президент. Това вече е новото. Добавете и въпросителните около референдума и неговия изход, и се получава перфектна политическа буря.

– Очевидно отиваме на втори тур, очаквате ли там анти-ГЕРБ вот? И каква ще бъде ролята на ДПС?

– Първо, трябва да се види дали ДПС ще застане явно зад Орешарски. Второ, ДПС заяви ясно – неискана подкрепа няма да дадем (но пък Орешарски би могъл да я даде). Трето, ще видим как ще гласуват в Турция. Куриозното е, че както и да постъпи ДПС, може да помогне и на двете страни на втори тур. Подкрепяйки едната, може да даде емоционални аргументи на другата. Подкрепяйки БСП, ще накара патриотите да гласуват за Цачева, а подкрепяйки ГЕРБ – да налее гласове за БСП. ДПС може да стане основният фактор, който да определи съдбата на тези избори, да реши къде ще натежи кантарът на балотажа. Много сериозна енергия се събира и около националистите. Това мощно етно-национално измерение може да доведе до едни взривоопасни избори, в които ДПС има няколко възможни траектории. Абсолютен шахмат. Ако се организират, в ДПС могат да направят от Орешарски дори един от основните кандидати.

– Но той засега е твърдо последен в социологическите проучвания.

– Имайте предвид, че електоратът на ДПС винаги гласува, а сега още не знаят за кого. Чакат знак. Ако знакът е Орешарски, може доста сериозно да размести класирането.

– Как оценявате новата политическа лексика. Бай така нататък…

– Това е сленг, жаргон, който се употребява в градски, софийски, интелигентни среди – там съм го чувал, може и да бъркам. Радан Кънев според мене искаше да каже нещо от типа на копеле, пич, но по-силничко. Далеч по-тежко беше определението „мутренски стил“ към стила на Борисов. И, забележете, Кънев не се извини на Борисов, а на зрителите, на водещия и т.н. Що се отнася до политическата лексика, да притеснителна е, но вижте в Америка какво става. Там си говорят за пусита. Каквото и да е искал Кънев, успя да сложи прякор на Борисов. Това е доста важно. Може би така си върна за обидите, които четеше за себе си.


Публикувано на