Първан Симеонов пред Вевести: Няма обективни причини за предсрочни избори

  Според Първан Симеонов най-важното при обединението в дясно е има ли обществена поръчка за техния политически продукт.

-Г-н Симеонов, Манифестът за Европа, който обявиха от обединението около ДСБ и „Да, България“ е очевидна заявка за по-видимо присъствие в политическия живот на страната и най-вече за самоидентификация. Какви са шансовете им?

Обективно международната ситуация е много тежка. Либералният подход е подложен на преосмисляне в западния свят. Традиционният стожер, упование и колона на дясното в България – Съединените щати – в момента водят двойнствена политика. Тръмп казва: Аз вярвам на Путин, шефът на ЦРУ – Аз не вярвам…А генералите щели да го възпират при опит за ядрен удар.

У нас сякаш ги няма крепителите на дясното, няма сериозен бизнесгръб, защото свързаните с това дясно бизнесфигури попадат под – конюнктурни, или не – но все пак удари.

На всичкото отгоре духът на времето е друг.  Има връщане към идентичности, към национална сигурност, към консервативното.

На този фон се пита: „Има ли обществена поръчка“ към подобни позиции. Големият въпрос е какво може да предложи десницата на този фон, а не дали ще се съберат или не. Въпросът е за политическия продукт, въпросът е „какво“ и „защо“, а не „кой“. Кой ще се намери.

-Говорите за лидерството, не е ли важно?

-Много хора говорят, че лидерът е важен, но трябва да се види обществената необходимост – има ли я, или не. Виждате – бяха избрани членове от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет и почти никой не чу за това. Което означава, че десните просто не могат да произвеждат чуваеми позиции. Отделно, че има нещо като медийна блокада, част от медиите преди европредседателството се държат съвсем официозно.

Остава се с впечатление, че има някаква битка срещу либералното, но според Андрей Райчев няма битка, а нормализация. Просто тези 300 000 души, които шумяха като за 2 милиона си идват на мястото.

-Когато говорите за обществена поръчка в политиката, кое е по-важно – обществото да заяви своите нужди, т.е. да зададе поръчката, или партиите да предложат политически продукт, който част от обществото да припознае?

– Аз винаги мисля за обществената нужда.  Има ли обществена нужда от тези позиции, които изразяват в дясно. И отговорът ми е: „Частично да“. Има дефицит на справедливост, на правов ред. И тук идва въпросът как ни го разказват, с какви средства ни убеждават. Но ми се струва, че цялостният разказ е поразклатен.

-Тоест – говорите за опаковката на политическия продукт?

Да вземем въпроса „Как“? Не е много оригинално. Не може всеки път да е едно и също – да се събират едни малки отломки и да се опитват да направят нещо голямо. Според мен десните, както условно ги наричаме, са решили да играят само в своята ниша.

Сините са се научили да плуват срещу течението. Обикновено големите партии имат центростремителна логика – да бъдем по-близо до центъра и да оберем всичко. В това ново обединение са решили явно да играят по фланга и да си го вземат. Може да им се смеят, но те си вземат своето и говорят на техните си хора. Това е малко игра като в „Б“ група.

-Но това „вземане на своето“ е 250-300 000 гласа, то не съответства на заявените цели, претенции и мащаба на задачите в този манифест. За него трябва значително парламентарно присъствие, т.нар. „незаобиколим фактор“?

-Тръгнахме оттам – има ли чуваемост за подобни послания и казахме, че частично – да. Въпросът е как отговарят на това търсене – не много оригинално.  Те просто са решили – няколко десетки хиляди гласа от Зелената партия, няколко десетки хиляди от други партии, бонус-ефект от това, че са се събрали и отиваме на кота „5 процента“.

Тази сметка е логична, но пак казвам, това е минималистична игра обърната към твърдите ядра.

-Твърдите ядра са много различни, защото са различни по характер и самите партии. Затова и някои наблюдатели избягват да ги наричат „“десни“.

-Прави са да искат да се наричат „демократична общност“. Това не са десни формации и това, което ги обединява, е либералният подход. Днес Радан Кънев е написал един много верен статус във Фейсбук, че либералите в Европа се радикализират. Той е попил донякъде логиката на Макрон – за да доближи либералното до победа заговори като радикалите. Навремето Кунева говореше за „радикална нормалност“ – тоест – нормалността също може да е войнстваща и радикална.

За добро или за зло, хората се питат „Кой“, а не се питат какъв манифест е написан. Те търсят личността. Това е дълбоко инфантилно, но това е духа на времето – харизматични личности и популизъм. В тази връзка за манифеста – ами не е оригинално, дайте нещо ново. За пореден път правим торта от трохи. Казвам го с цялото си уважение към тази част на обществото.

-На този фон вече няколко партии – от БСП до извънпарламентарните – заговориха за предсрочни избори. Има ли обективна база да очакваме подобно развитие на политическата ситуация у нас?

Още през лятото, когато ме попитаха какъв ще е новият политически сезон отговорих, че ще има синьо-червен сандвич. Или по-скоро червена основа със синя черешка отгоре. Второ – и сини и червени говорят по един и същи начин. Разликата е, че когато сините говорят колко лоши са ГЕРБ, прибавят и БСП. Сега, ако Корнелия Нинова е хитра, а тя е, ще потърси ефекта от 2013 година. Тогава имаше 150-200 000 души прозападна, градска, либерална дясна добавка за БСП само и само да не е Борисов. Тогава Станишев с номинацията на Орешарски направи реверанс и фактически каза: „Няма да е БСП, която ще управлява“.

-Има ли и сега, подобно на 2013 година коалиция „АнтиГЕРБ“?

-Не, не мисля, но приликите са много. И тогава и сега икономическата обстановка беше добра, но беше много непрестижно да кажеш подобно нещо, защото веднага някой скачаше. И тогава и сега двете основни сили се стегнаха, измерихме го и ние, и Алфа Рисърч. И тогава и сега се чудехме какво ще направи ДПС. Всъщност Орешарски падна, защото ДПС се дръпна и отиде при ГЕРБ, а не заради протестите.  Сега обаче според мен ДПС не иска да сваля правителството, а да участва повече. Има и друга разлика – през 2013 година срещу ГЕРБ имаше банка, имаше медии, сега големите икономически кръгове са по-скоро ОК с ГЕРБ.

Обективно погледнато – няма причина за предсрочни изори. Но не зная доколко може да се отрови атмосферата.

-От една страна и европредседателството е причина да не се клати лодката, но от друга – от БСП вече намекнаха, че ще търсят именно предсрочен вот през март – точно по средата. Доколко реално е това и доколко – игра на нерви?

– Всичко зависи дали Борисов и Нинова са  се разбрали. Ако е да, БСП може да намали малко атаките си. Но пак казвам – обективно, от икономическа гледна точка няма защо да пада това правителство.

– Но практиката сочи, че рационалното не винаги побеждава…

-Има три субективни фактора. Първият е кога ще му писне на Борисов. Той трудно ще търпи докато се провежда европредседателството Нинова да му прави протести под прозорците.

Вторият субективен фактор е Валери Симеонов. Тоест – въпросът е дали ще е здрава коалицията.

Третият субективен фактор е Ахмед Доган. Отдавна не го бях виждал да се намесва пряко в политиката. Тоест – обективно няма причина а предсрочен вот, но субективно висим на нервите на тези трима души.

Интервюто с Евгени Петров за Вевести може да прочетете и ТУК.

Публикувано на