Проф. Петър-Емил Митев в интервю за „Труд“: Новият министър е мост към БСП

Интервюто е публикувано във вестник „Труд“ на 31 януари 2012 г. под същото заглавие.

– Проф. Митев, какво е посланието, че шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров става министър на образованието и науката? За какво ще му стигнат петте месеца до края на мандата?
– Номинирането на акад. Воденичаров за нов министър на просветата е изненадващ, но логичен ход – сигнал за обрат в отношението към науката, апел за помирение с учените – немногобройна, но важна електорална група. И намек за възможни мостове към БСП. Изява на политическо въображение. За петте месеца до края на мандата не би могло да се мисли за реформи, трудно е да си представим и промяна на бюджета.

– А как да си обясним оставките на министър Игнатов и на шефа на ДКЕВР Семерджиев само ден след референдума? Може ли да се говори за предизборно разчистване по върховете на властта?
– Натрупа се серия от скандални ситуации. Скандал “Дюни”. Скандал “Научен фонд”. Скандал “Пайнер медия”. Конфликтът в Сопот е поредно действие от драмата на българската военна промишленост. Европейската комисия обяви, че стартира три наказателни процедури за нарушения на страната в областта на енергетиката и комуникациите. В КС още зее празното място на Марковска… Злоупотребите в научния фонд са кулминация на поредица от факти, които говорят за негативно отношение към науката и учените. Финансирането на научни изследвания – включително на водещи институции като БАН и Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, беше рязко стеснено, а сега пролича, че и парите, които все пак се дават, се разпределят “по втория начин”. Чест прави на в. “Труд”, че пръв повдигна толкова важен въпрос. Скандалът не можеше да бъде замазан, щеше да излезе вън от страната. И тук стигаме до друга ахилесова пета на управлението – европейският контекст. Предизборната обстановка принуждава да се вземат обществено приемливи мерки. Обърнете внимание и на сигналите за доверие към БАН, доскоро известна като свърталище на “феодални старци”. Резултатът от референдума допълнително форсира търсенето на нови подходи, на по-голяма диалогичност от страна на управляващите и същевременно стимулира опозицията да атакува други уязвими министри.

– Какъв е вашият коментар за реакциите на лидерите на политическите партии за резултата от референдума? Кои са победители и кои победени?
– Псевдовъпрос. Псевдодебати. Псевдоинформираност. Псевдозакон. Псевдосписъци. Да се мотивирам ли? Та кой не знае, че въпросът беше “две в едно”? Че законът е по същество не “за”, а “срещу” допитването до хората? Че списъците се разминават скандално с преброяването? Дебатите дадоха ли ясен отговор на въпроса: предвижда ли се или не изплащането на централата да става само с нейните печалби? Имаше ли информационен бюлетин, достъпен за всеки гласоподавател? Към всичко това прибавете объркващата, противоречива линия на управляващата партия… Какво можеше да се получи? Експериментален резултат. Повод за немалко псевдокоментари. Специално бих посочил тълкуванието, че онези, които не са гласували, всъщност са гласували с “не”… При подготовката на референдума рационалната аргументация беше на Меглена Кунева. С една “малка” уговорка: в днешна България нямаше предпоставки за европейски референдум, а “тесните места” стават ясни за обществото само от практическия опит. След като допитването завърши, Бойко Борисов имаше основание да се радва на победата на Ноле Джокович, а Сергей Станишев – на загубата на Борисов.

– Може ли и до каква степен резултатът от референдума ще се отрази на парламентарния вот?
– Налице е нова политическа ситуация. Може би е прибързано да се каже: “Харизмата на “бат’ Бойко” потъна в “гьола” на Белене”, но е безспорно, че стилистиката на Борисов засече. Твърдението, че ГЕРБ няма алтернатива, вече не работи, не звучи сериозно. Оттук нататък всичко ще зависи от поуките, които партиите ще извлекат.

– ДПС не призова избирателите си да участват в ядрения вот. Лютви Местан обаче демонстрира близост с БСП с присъствието си на пресконференцията на социалистите в неделя вечерта. В публичното пространство се говори за сближаване и евентуална коалиция между БСП и ДПС. Има ли резон в това?
– ДПС трябва да избира между политическа изолация и крачка вляво към БСП. Това е реалната възможност да влезе отново във властова комбинация. Шансовете на движението за “игра вдясно” според мен, са имагинерни. А участието във властта при външнополитическата изолация – имам предвид отношенията с Анкара, и при наличието на конкурент със сериозен потенциал става жизнено важен въпрос.

– Кои са поръчителите, стоящи зад Октай Енимехмедов при опита му за покушение над Ахмед Доган? Споделяте ли версията, че може да са турските служби, целящи да дестабилизират етническия мир в България?
– Парадоксално е, че събитие, което е толкова филмирано, има много неясни неща. Например видяхме жесток побой над извършителя и чухме, че е прегледан, но нищо му няма. Как така? Хипотеза: пребит е охранителят, който го закрива с тялото си. Но огласяването на подобна информация би било нежелателно, защото ще има тежки юридически и политически последици… Въпросът кои са поръчителите предполага, че има такива, но това не е доказано. Опитът ми изглежда твърде аматьорски и не говори за съучастие на чужди професионалисти. Освен това “неоосманизмът” следва да се разграничи от “османизма”. Ердоган не е Мехмед Завоевателя, нито Сюлейман Великолепни. Разширяването на влиянието на Република Турция – една нова геополитическа сила, е насочено към икономически и културни позиции. Ефектът е видим дори от парадокса, че доста хора, които изпитват панически страх при мисълта “Турците идват!”, предпочитат турските сериали. Ако турските служби са искали да се дестабилизира етническият мир, Доган щеше да бъде убит.

– Два акцента в речта на Доган заслужават внимание и коментар. Какво се случва с демократичния процес у нас? Вторият е влиянието на неоосманизма и политическите виждания на турския премиер Ердоган.
– Има и трети акцент, който заслужава внимание – европейският анализ, използването на положителния опит от българския етнически модел при търсенето на конструктивни перспективи в постмодерна Европа. Д-р Доган изнесе много силен доклад. Опасността, която вижда за демократичния процес у нас, е реална. А критиката на турския премиер е безпрецедентна. Ако събитието може да се тълкува като покушение не толкова срещу Доган, колкото срещу доклада на Доган (Кънчо Стойчев вече аргументира подобно заключение), то е напълно успешно. В медийния шум потъна послание с първостепенно политическо значение. Политическата подкрепа, която Ердоган оказва на Борисов, е във вреда на българския национален интерес. Нашата общественост не обръща внимание на реалната политическа констелация – Борисов (ГЕРБ) е по-близо до Ердоган (Анкара), отколкото Доган (ДПС) – и продължава да подозира, че ДПС е кандидатът за троянски кон на неоосманизма в България.

– Ще спре ли стопяването на дистанцията между ГЕРБ и БСП, или ще търпи развитие?
– Ще търпи развитие. По-вероятно в полза на водещата партия на опозицията. Тепърва ще видим ефекта на зимата. Но по-важни фактори ще бъдат корупционните скандали. ГЕРБ започна да играе като за “последно десет”. Това е общият знаменател на поредицата от скандали. Тепърва ще чуем как ехото заглъхва от атентата в Сарафово. Предстои равносметка на усвояването на еврофондовете. Може да рухне още един мит. Междувременно се променя европейският политически контекст – в полза на левицата. Борисов се радваше на Джокович, но Станишев имаше по-съществен повод – същия ден Милош Земан, социалдемократ, комунист по времето на Пражката пролет, стана президент на Чехия – най-успялата страна от бившия Източен блок. Разбира се, Борисов не е загубил шансове за контраигра. Това показват и последните уволнения, и заиграването с работниците в Сопот и с учените в София. Надделяването на БСП не е предопределено и безпроблемно.

– Социолозите прогнозират, че в следващия парламент твърдо влизат ГЕРБ, БСП, ДПС и ДБГ. Близо до бариерата са още една-две партии. Как ще се състави правителство, при условие че нито една партия няма да има мнозинство?
– Възможностите са няколко: правителство на малцинството, коалиционно правителство, програмно правителство, експертно правителство, нови избори. Първата и последната са малко вероятни. Коя от другите три ще се реализира, ще зависи от електоралната сила на двете алтернативни партии и готовността за сътрудничество на останалите.

– Какво предвещава първият месец на изборната 2013 г.?
– Британски учени обявиха, че 2013-а ще бъде особено гореща година, една от десетте най-горещи в света след 1850 г. В България метеорологичната прогноза може да се разпростре и върху политическия климат.


Публикувано на